Съчетаването на служене на пълно работно време в църквата с бизнес е възможно, но е много трудно. Не трябва само, служителят в църквата да се увлича в печеленето на пари.
Съчетанието на бизнес и служение е много трудно. Рано или късно трябва да се направи избор в полза на Божието призвание. Може да се делегират задълженията и отговорностите в дейността на верни хора.
Когато служителят има много потребности трябва да съчетава работата със служението. Това съвсем не е срамно. Но главното е един служител да не се увлича в печеленето на много пари, защото те са средство, а не самоцел.
Дано Бог помогне да се подържа баланс при вземане на правилните решения, така че служителят да се грижи за семейството си и да не изоставя работата в църквата.
Ако се вгледаме в опита на нашите бащи, по-голямата част от тях са работили в предприятия и са се грижили за църквите. Днес, ние често се сблъскват със ситуация, в която църквата се грижи за пастирите си. Нека Бог даде мъдрост, как правилно всеки да построи живота си.

Каква е ролята на жените в съвременното общество?
Ние отдавна сме се отдалечили от времето на неравенство между мъжа и жената. Днес и двамата имат еднакво количество права. От това може да се заключи, че двата пола трябва да имат и същите задължения. Но ако за мъжът относително това се изпълнява в по-голяма мярка, то за жената това изглежда като прекомерна тежест.
Жената няма практическата възможност да осъзнае себе си и да намери своя индивидуален път. Често без да съзнава копира мъжа, имитирайки стила му на социално поведение. Приспособявайки се към това, тя губи своята индивидуалност и се отказва от собствената си реализация.
Мъжете се държат по по-различен начин. Те изобщо не мислят да възложат възгледите и начина си на живот върху нещо, което може да разруши личната им индивидуалност. Социално мъжът е много по-независим и той не се стреми на някого да доказва нещо. Не подражава на никой, знае най-добре какво му трябва и по-голямата част от силите си насочва за постигане на целите си.
А света на жената напротив, винаги се върти около мъжа. И силите си тя насочва на първо място за да успее мъжът и да прояви своята репродуктивна способност. Тя се чувства неудовлетворена, ако не успее да създаде семейство и да има деца. Освен това, обществото в такъв случай я заклеймява, като „стара мома“ или жалка неудачница. От друга страна всеки мъж ерген се смята по-скоро за смел и хитър, защото не се е подал на магическия чара на нежния пол и не е попаднал в оковите на семейния живот.
Ходенето по магазините, посещенията в салоните за красота и спортните зали са свързани с увеличаване на привлекателността, благодарение на която жената се старае да привлече подходящия мъж.
Много от момичетата са готови на всичко, за да изразят своята сексуалност и  за това преследват перфектния външен вид, съревнувавайки се. Като награда получават възможността да бъдат близо до представителите на силния пол. Те доброволно моделират такова поведение, забравяйки за своята индивидуалност и другите възможности за самореализация, които се намират в света.
За да не падне в този капан една жена трябва да се помни, че целта ѝ е много по-широкообхватна и не се състои само в майчинство и себеотрицание в името на стопанисване и поддръжка на дома, това е само капка в океана от възможности ѝ. Ако тя се откаже да подражава на социалния модел и намери своето истински „аз“, то за нея нещата коренно ще се променят и много вътрешни конфликти ще изчезнат. Равенството между мъжът и жената ще бъде безусловно, ненуждаещо се от доказателства и потвърждения.

На един железопътен мост работил един пазач механик. Реката била плавателна и когато идвали кораби, моста се повдигал с помощта на електрическа енергия.
В стаята на дежурният имало окачено разписание на влаковете и надпис: „20 минути преди идването на влака, моста трябва да е спуснат“.
Веднъж се случило така, че малко преди да мине пътническия влак, дошли три парахода, които давали сигнал, пазача да вдигне моста.. Според инструкциите по това време мостът не трябвало да се вдига, но пазачът си помислил, че за да вдигне моста са му нужни само няколко секунди, корабите ще се придвижат за няколко минути и после спокойно ще го свали.
Но се случило нещо, което не било предвидено. Един от корабите заседнал под моста и не можел да се движи нито напред, нито назад.
Наближавала катастрофа. Дежурният на моста не можел да спре приближаващият се пътнически влак, който с голяма скорост влетял в реката. Много от пътниците загинали. Пазачът бил шокиран от случилото се и го откарали в болницата. Той скубел косите си и крещял:
– О, ако можех…!
Коя била причината за трагедията? Неточно изпълнение на инструкцията. Така е и в духовно отношение. Трябва винаги да бъдем точни в изпълнението на Божиите заповеди, в противен случай можем много горчиво да заплатим пренебрежението си спрямо Словото Божие.
Божието Слово е сила, която ни предпазва от всички заблуди. То е надежден меч за защита, светлина в тъмнината и компас показващ правилната посока в живота.

Вярата се ражда в място на безнадежност. Безнадежност от гледна точка на човешките възможности. Там, където човешките планове първоначално процъфтяват, а след това умират.  Човешките надежди носят временно успокоение, но скоро всичко се срутва и човек остава безпомощен.
Бил ли си  в такова състояние, сякаш не са ти останали никакви други възможности и не виждаш изходен път? Няма към кого да се обърнеш за съвет, а когато се молиш, молитвите ти се удрят в тавана и се връщат обратно.
Божият Духът  те кара да спреш да гледаш и преценяваш възможностите си, да спреш да търсиш човешки средства и начини, да спреш да гледаш  на създалата се ситуация.
Чуй го, Той те приканва:: „Спри да търсиш помощ от хора. Спри да обръщаш внимание на ситуацията. Това спъва вяра ти. Погледни нагоре и уповай на Създателя си“.

Представете си младеж попада в компанията на  момиче, което се нуждае да бъдат задоволени емоционалните му нужди. Нейният баща не й е обръщал достатъчно внимание, поради което нейната емоционалност не е задоволена. Ако бащата не я защитава, както трябва, нямам в предвид забрани и заплахи, тя може да попадне в компанията на похотлив младеж.  Нейните нужди може да са по-различни от неговите, но различията подпомагат за насочване към сексуални отношения.
Когато тя е била малка е имала нужда от силна бащина любов.  Тъй като не е получила такава в достатъчно количество, тя започва да се държи предизвикателно за да спечели мъжка любов и внимание.
Когато е на седем години поведението й е досадно и тя се чувства отхвърлена и презряна. Това я прави още по-несигурна. Тогава тя търси благоволението на вуйчовци, чичовци, и приятели, които идват в дома им. Тя осъзнава, че начина по който иска да спечели вниманието им не им харесва, но това не удовлетворява нуждата й.
След време фигурата й се изменя, тя става сексуално привлекателна и изведнъж е залята от мъжко внимание. Но това не е от мъжката страна на нейните близки и роднини, а от ненаситни момчета. Такива, които са гледали жадно филми разкриващи голота и безсрамие и са готови да подражават във всеки удал им се възможен случай.
Това момче не разбира, че момичето не търси секс, а защитник, някой който да я изслуша и разбере. Но уви…. връзките се умножават, но проблемите не се разрешават, а се увеличават.
Кой ще каже, че такива момичета не търсят секс, а любов, разбиране и закрила?
Не си вършим работата като родители, за това страдат и децата ни!