Както и да ни манипулират, каквито и методи да използват „изборът е винаги наш“. Всеки от нас решава „да бъде или да не бъде“. Но основната трудност не е в избор, а в възможността да го използваме.
За да разберем, че живеем в блатото на информацията трябва да излезем на повърхността. Трябва да разберем, че това блато е изкуствено създадено и се подържа за това, за да подхранва в него послушни, покорни и човекоподобни същества, които са податливи на дресировка и манипулация, чрез средствата на информацията.
Трябва да разбереш, че именно в такава среда ти имаш право на избор. Но до този момент няма друга реалност или възприятие, освен това, което ни налага информационото блато.
Сега е лесно да се купи каквото и да е, дори мнението на хората, достатъчно е да разполагаш с необходимата сума пари.

В нашият груб свят се приема, че да си кротък означава да си слаб, мекушав и малодушен. Но това така ли е?
Ето, когато успяваме да научим жребец да ни се подчинява, го считаме за „кротък“.
Думите, с които успокояваме силните емоции, бележим като „кротки“.
Хората, които са учтиви, тактични и любезни, възприемаме като „кротки“.
Следователно кротостта обхваща такива качества, които ни помагат да държим под контрол нежелателните изяви.
Това означава, че дори когато атмосферата около теб е нажежена ти оставаш спокоен изпълнен с мир. Излъчваш успокоение за онези, които са гневливи, излезли извън кожата си. Показваш такт и си любезен.
Така помагаш на другите да запазят самочувствието и достойнството си.

Обзалагам се, че сте много заети в работата си. Вчера, днес и утре. Вероятно ви плащат много, но за тези пари те купуват живота ви. Помислете колко време прекарвате с близките и любимите на сърцето ви?
Изобщо не мога да повярвам, че трябва да работите толкова много, за да свържете двата края. Вие работите, за да удовлетворите вашите желания. Но имайте предвид, че това е един порочен кръг,- колкото повече пари изработвате, толкова повече ви се иска да имате и още повече работите, за да получите още повече финансии.
Но все някога достигате до момент, когато се питате: „В действителност нужна ли ми е толкова тази блуза или тази кола? Заслужава ли си заради това да пропусна първото изпълнение на дълго репетиран танц на дъщеря си или спортното състезание, в което участва сина ми?“
Направих си сметка. Ако доживея до 75 години, като знам, че всяка година има по 52 недели, ще имам на разположение 3900 недели. Доста от тях съм преживяла и да кажем ми остават още 1000. Какво ще направя с тях?
Разбирайки, че неделите в моя живот намаляват, започнах да обръщам повече внимание на истинските ценности в този живот. Няма по-силно средство да се вразумиш от това, като гледаш как намаляват пропуснатите дни и възможности в тях.
За това всеки следващ ден се превръща в подарък за мен. Приемам го с благодарност и дарявам близки и познати с любов и радост.
Това е единствения начин да изживея живота си, без да съжалявам за пропуснатото!

Той направо откачи след като си купи тази кола. Дълго пести пари за това парче желязо. Отказа се от всичко, престана да говори.
Цял месец я избира. Ту цветът не е този, ту не му пасва размера или предницата е низка. Другите му се присмиват:
– Като жена я измерваш и опипваш навсякъде. Да не си решил да се жениш за нея?
Те го подиграват, а аз със този луд човек трябва да живея.
Нощно време очи не затваря, все гледа да не би някой да му вземе тази красавица. С какви ли имена не я нарича:
– Сладка моя, лястовичката ми, мъничката ми, ….
Като го слушаш ти става противно. Когато мина край нея непременно ще я изритам.
Какво да ви говоря изобщо, за мен мъжът ми забрави нацяло. До мен е, но не е на себе си.
Сутрин първата му работа е да излезе, да обиколи ненагледната си и с парцал да попие росата по нея.
Сяда в колата, целува волана и опиянен мълви:
– Благодаря, ти мила, за всичко!
Направо очовечава машината. С този поглед….. нищо чудно да оживее.
Една вечер се връщам от работа, гледам го щура се край „лястовичката“ си и мърмори под носа си:
– Сега ще ти измия крачетата. Отзад с восък ще ти натрия. Очичките ти ще намажа със специално средство.
Така нежно ѝ говори и се върти край нея, сякаш е любимата му….
Е, по-добре с кола да ми изневерява, отколкото с някоя друга жена!

Един мъж се обърнал към местния мъдрец:
– Кажи ми, какво да правя с моите родители? От старост са оглупели. Само плачат и мърморят. Да ги изпратя ли в някой старчески дом? Не мога да понасям всичко това вече.
Мъдрецът поклатил глава и казал:
– Трудно ти е, приятелю мой, напълно те разбирам. Но помисли добре! Когато ти лежеше в люлката, не се отличаваше с по-голям ум от този, който те имат сега. Ден и нощ ти не даваше почивка на родителите си и ги притесняваше с плач и викове. Колко ласки, търпение и любов са показали към теб, докато порастеш. Те са били готово да жертват живота си за теб.
Не напразно е писано: „Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята“.