Тази дискусия продължаваше вече доста дълго време. Всеки си имаше своите аргументи и доказателства, но като че ли спорът беше към своя край.
Младежът не отстъпваше:
– Ако материята не е създадена от мисълта, от къде идва тя? Би ли могла материята да създаде мисълта?
Той ръкомахаше оживено във въздуха и настойчиво напираше:
– Нима животът може да бъде създаден само от живот?
Спокойният глас на възрастния мъж спря бурната атака:
– Материята също трябва да произхожда от живот. Тя е устроена и организирана от някакво много интелигетно същество.
Главата на младежът гореше. Искаше всичко да обмисли на спокойствие, но изведнъж започна да разсъждава на глас:
– Не намирам грешка в аргументите му, нито изключение от това правило….. Разбира се, само кокошката може да мъти яйце, от което може да се излюпи пиленце. Един камък не може да създаде яйце. И най-високата планина не може да създаде и най-малкото гълъбово яйце. Безжизненото не може да създаде живот. Като се замисля, по-логично е да приема, че един жив Бог е създал живота, отколкото да твърдя, че една безжизнена, безлична сила е предизвикала живот…
Младежът вдигна глава и изведнъж осъзна, че мисли на глас…, но това вече нямаше значение.

Веднъж един търговец си загубил портмонето с парите и казал, че в портмонето му имало две хиляди долара. Той обещал да даде половината на този, който го намери.
Един работник намерил парите и ги занесъл на търговеца. Но търговецът не искал да даде обещаната сума и за това излъгал:
– В портмонето ми освен пари имаше и един скъпоценен камък. Къде е камъкът? – привидно се ядосал търговецът. – Дай ми камъка и аз ще ти дам парите.
Огорченият работник тръгнал към съдията, за да търси справедливост. Съдията се почесал по главата и казал:
– Ти, – обърнал се той към търговеца, – си обявил, че в твоето портмоне има две хиляди долара. В намереното портмоне има толкова, затова този човек е помислил, че е твое. Сега ти казваш, че в него е имало и скъпоценен камък, следователно портмонето не е твое. Нека то остане у работника, докато не се намери собственикът му. А ти, – казал на търговеца, – обяви за втори път, че си загубил портмоне…
Търговецът не дочакал да свърши съдията, а веднага признал, че лъже и дал обещаната сума пари на работника.
Даже справедливият човешки съд заклеймява лъжата, лукавството и всякаква заблуда като цяло, но какво ще стане когато дойде истинския Съдия? Той знае всичко и вижда всичко. На Него не са му необходими свидетели.
Той е милостив, но и праведен. На непокаялите се, престъпили закона, няма да има смекчаващи вината  обстоятелства, няма да подейства никакво оправдание, защото тогава ще ги изобличи собствената им съвест и ще ги гризе от вътре, че са постъпили така.

Комбинацията от много задачи, ограничени ресурси, крайни срокове и хора на едно място предвещават редица конфликти. Ако не вземем мерки, дребните спречквания могат да се превърнат в сериозен проблем. Как да постъпим в такава ситуация?
Конфликти са неприятни. Те се случват там, където работят хора с его, по-голямо от средностатистическото. В творческите професии, където резултатите се измерват малко субективно, е много лесно да има разминаване в крайната оценка. Това неизбежно може да доведе до конфликтни ситуации. Най-добрият начин за справяне с конфликта е неговото недопускане.
Всеки знае, че по-умният винаги отстъпва. Когато участниците в конфликта са еднакво глупави, те не отстъпват, а само спорят. Разкриването на причините, довели до конфликта, е най-добрият начин за справяне с него. Липсата на комуникация само задълбочава проблема. Вярвам, че в спора се ражда истината.
Възможен изход от конфликтна ситуация е, когато престанеш да участваш в нея. Не е нужно да се съгласяваш с аргументите на другата страна, просто се отдръпни.
Много важно е как се формират екипите. Големи успехи постига група, при която  има добър баланс между желанията и възможностите на участващите в нея. Нужно е всеки да работи това, което му е на сърце.
Смяната на приоритетите за педизвикващия конфликти колега е също мек вариант за неутрализиране на негативни последици. Ако член на екипа предизвиква конфликти, може да получи индивидуална задача. Ако се държи конфликтно с външни хора, тогава такива задачи трябва да му бъдат спестени.
Чувството за хумор винаги спасява в тежки ситуации. Всеки колектив  си има своя вътрешен фолклор, включващ истории за отминали проекти, довели до много трудности и раздори.
Затова ако можем да погледнем напред и да си представим как бихме гледали на конфликта след една година, ще видим, че всичко това изглежда смешно.

Гостите на този хотел в Гьотеборг нощуват под мостовете, в гората, на пейката в парка или в изоставени стадиони.
За да усетят цялата прелест на бездомната романтика, желаещите трябва да си запазят и заплатят място, като предварително се регистрират в сайта на хотела.
Пребиваването в „апартаментите“ за една нощ струва 10 долара, „Стаите“ са пръснати из целия Гьотеборг и включват пейка в парка, място на футболното игрище, хижа на кея.
Инициативата принадлежи на местна рекламна агенция и вестник Faktum, които по този начин се опитват да привлекат общественото вниманието към проблемите на бездомните в града. А също и за набиране на средства, за да помогнат на тези, които наистина трябва да прекарат нощта в подобни бездомни хотели.
Освен това, заплащайки „стаята“ в сайта, не означава, че обезателно там трябва да се прекара нощта.

Той гледаше майка си така, сякаш я виждаше за първи път. Косата й бе посивяла и освен малките къдрици на челото, се спускаше право на раменете й. Очите й бяха пъстри, а кожата бяла и прозрачна. Когато се усмихваше, в края на очите й се образуваше фина мрежа от бръчици.
– Ние израснахме заедно, – каза тя. – И двамата бяхме бедни, когато се оженихме. Той беше най-обикновен слуга. Проби си път нагоре и стана офицер. След това стана губернатор. Смятах, че няма да продължи по-нататък, но голямото му желание за власт не го остави на мира. Пропит от амбиция се изкачи още по-нагоре.
Младежът отметна глава и каза:
– Имал е умна жена. За това мисля, че си останала единствена за него. Щом е така мислиш ли, че трябва да си завъдя харем?
– Какво би загубил, ако имаш харем вместо една единствена жена, която изпълва сърцето ти? – запита го тя.
Той се засмя гръмогласно:
– Знам какво искаш да чуеш. Само неповторимото е ценно. Една дълбока връзка е възможна само с един единствен партньор. И само това прави щастието трайно.
Тя го погледна и каза:
– Говориш мъдро….
– Знаеш ли майко, това е като наличието на много богове.. Бих предпочел да се кланям на един единствен Бог. Ще се опра на него и ще му подаря сърцето си. Помисли си, как бих могъл да обичам хиляди богове?
– Искаш да кажеш, че връзката с една жена, ако тя е истинска, е едно голямото приключение. Заедно израствате, но личността се запазва. Една такава жена би ти помогнала да намериш себе си и да се развиеш. Ако се впуснеш във връзки с много жени, ще се разпокъсаш и ще се разнищиш. Да, количеството на любовта не е еднакво с качеството й. Повърхностните връзки ограбват дълбочината на чувствата.
Той се засмя:
– Майко, ти си прекрасна. Можеш да внушаваш мисли в главата на един мъж и да слагаш думи в устата му, които той би сметнал за свои..
Тя навъси чело и каза:
– Сине мой, твърде хитър си, за да се поддадеш на женски трикове. Дори аз бях прозрачна за теб. Но сега ми отговори! Искаш ли връзка, която да се задълбочава с времето? Искаш ли да израстваш с жена си? Искаш ли да й подариш сърцето си и да й бъдеш верен?
След кратка пауза той кимна.