Военната наука е успяла много по-малко в процесите за усъвършенстване на човешкия организъм, отколкото за неговото разрушаване. И това съвсем не е изненадващо. Не става дума за кръвожадност, просто генните манипулации по-лесно повреждат ДНК, отколкото вграждането на нужни гени.
През 2010 г. в Бостън на научна конференция по генна терапия са обсъдили темата за лечение на мускулна дистрофия. Един от ораторите казал, че той е създадена вирусна технология, променяща ДНК, която лесно може да причини сериозни мускулни увреждания. Тази мутация прави животно или човек напълно безпомощни.
Използвайки модерната гена терапия, може да се причини рак, слепота или шизофрения. Така, че новата световна война може да започне с мощен мутаген пуснат във водата или храната и ще превърне милиони хора в слабоумни идиоти. Естествено, вината ще поеме непозната досега терористична група или вездесъщият „Ал Кайда“.
Това манипулиране на ДНК не става само в САЩ, но и в лабораториите на други страни, като Русия, Китай, Индия, Япония и др.
Така че ние може да бъде на ръба на нова Студена война чрез методи, които превръщат своите собствени граждани в умни атлети, а останалите хора в дистрофични идиоти.

Факт е, че в Америка сядат на пода. Хората седят на пода в музея, офисите, летищата….И никой не може да каже, защо го правят?! Няма ли по добро място за сядане? Не е ли мръсно?
Всеки има право да седи там, където си иска. Освен това, там не е толкова мръсно, че да се нацапаш, а после да пуснеш дрехите си в пералната.
Гледах как една жена седна на стъпалата на една обществена градина. Тя беше обута в бели панталони. Когато стана, по дрехите й нямаше нито едно петно или прашинка.
Защо там улиците са толкова чисти, че хората не се страхуват да седнат върху тях?
Исках да разбера, защо всички обичат да сядат на пода. Ако ги попиташ, те ще вдигнат ръмене и ще кажат:
– Така е по-удобно.
А думата „удобно“ има решаващо значение.
Всичко това изглежда като някаква приказка.

В човешкото общество, като цяло,има ясно видима граница между истинската наука и различни суеверия. Човек може да бъде напълно адекватен и да вярва в извънземни, призраци и вампири. Но ако съдилищата и правителството не виждат ясна разлика между действителността и суеверието, това е лошо.
Румънското правителство се страхува от вещици. Магията и омагьосването в тази страна са цяла индустрия. През 2010 г. е разглеждан закон според, който професията на магьосника и вещицата стават легални и се облагат с данъци. Но той бил отхвърлен поради страх от проклятие, зло око или нещо друго от страна на хора упражняващи такава дейност. Но когато икономическата криза в Румъния достигнала върха, този закон бил приет. Сега се готвят да приемат още един закон, съгласно който, ако предсказанията на вещицата не се случат, тя трябва да плати глоба, дори да иде в затвора.
Правителството в Индия официално признава астрологията. През 2011 г. Върховният съд на Бомбай я е признало за „наука заслужаваща доверие“. Смята се, че астрологията няма никакво отношение към предрасъдаците. Университетите в Индия могат да дават дипломи и научни степени по астрология, заедно с химията и физиката.
Правителството на Хонг-Конг харчи милиони за Фън Шуй. Това е древната китайска традиция, която учи как да се подреждат мебелите и всякакви неща в къщата, за да се максимизира жизнената енергия. Но през 1960 г. председателят на Комунистическата партия, Мао Цзедун издаде забрана за тази традиция. А по-късно Фън Шуй постепенно оживява и то в такъв мащаб, че китайското правителство е трябвало да даде почти 10 милиона долара компенсация за минали години, през което време построеното не е според Фън Шуй. Гражданите лишени от жизнена енергия били признати за потърпевши и имащи право на компенсация.
В Ирландия и Исландия не може да се строи върху „земя на феите“. Хората, които са отговорни за пътно-строителни решения, трябва да бъдат много внимателни, за да не попаднат на територията на феите. Повечето от ирландци твърдят, че не вярват в съществуването на феите, но все има още случаи при които се изместват пътища и магистрали, ако се е изяснило, че ще пресекат участък, където се събират малките крилати съзнания.

Преди известно време машини за игра имаше навсякъде. Тогава много хора се бяха пристрастили към тях. Това е като епидемия, тя засяга и възрастни, и деца.
Спомням си мъже след работа в деня, когато се се раздаваха заплатите, които отиваха в игралните зали и там оставяха целите си заплати. Тогава имаше много разводи, защото жените не издържаха и нищо не можеха да направят със своите мъже. В такива места прозорци и часовници няма. Там се разрешава да се пие бира или кафе, пушенето не се забранява. Сядайки зад автомата човек взима със себе си бутилка бира или чаша кафе, с цигара в уста, устремява поглед в играта Това хората го прави за собствено удоволствие. Те ходеха като програмирани и играеха….
Пристрастяването към хазарта е сериозна зависимост и на човек му е трудно да се избави от нея. Някои хора даже посягат и на живота си, заради неизплатени дългове. Това е много опасно!
Има и друга игрова зависимост. Зависимостта от компютърни игри и Интернет! Това не е по-малко опасно. Има много случаите, когато тинейджъри са умирали директно на компютрите си от изтощение или сърдечна недостатъчност. След всички тези „стрелби“ юноши вземете истински оръжия и убиват реални хора. И такива случаи не са малко.
Никой не спори, че компютърните игри са нещо интересно и увлекателно. Възрастни мъже, даже баби и дядовци се впускат в различни „акции“ и „преследвания“. Но всичко трябва да е с мярка и да се правят почивки. Игрите не трябва да заемат цялото свободно време, дори и и не свободното.
В действителност, много от геймърите често забравят да ядат, да пият вода и да спят. Поради изтощение на тялото, понякога настъпва смърт.

Един мъж искал да помогне на жена си, която, според него, имала проблеми със слуха.
Веднъж той застанал зад гърба ѝ, отишъл в края на стаята и тихо казал:
– Чуваш ли ме?
Отговор нямало и той приближил, като повторил въпроса си:
– А сега чуваш ли ме?
Отново нямало резултата. Той дошъл още по-близо и попитал:
– Чуваш ли ме?
Така и не чул отговор от нея. Накрая застанал зад гърба ѝ и отново повторил въпроса си:
– Чуваш ли ме?
Тя се обърнала и му казала:
– За четвърти път ти казвам: Да!
Обикновено става така, ние си мислим, че с другия нещо не е наред, а се оказва, че проблема е в нас самите….