Една малка капка течност или една песъчинка не привлича вниманието ни. Но от водните капки се образуват океаните, моретата и езерата, а от отделните песъчинки земята. Препълнени могат да потопят голям кораб.

Малките снежинки по отделно са леки като перца, но събрани в голямо количество пленяват уморения пътник и го лишават от живот. Снежните лавини разрушават и засипват цели селища.

Малка котва одържа кораба, а неголямото кормило го управлява.

Съществуват малки грехове, които събрани заедно отнемат живота на човека.

Ако съгреши някой веднъж на час, за една година той ще направи осем хиляди шестстотин и четиридесет грехове, а за някои хора цели дни са изпълнени с грехове.

Грехът не остава сам. Когато някой съгреши, първата му мисъл е как да скрие от другите това. А когато греха се разкрие, следващата мисъл е, как да се оправдае. Търсейки извинение за греха човек използва лъжа, измама, изопачаване на факти, тълкуване на думи, обстоятелства, объркване. По този начин, зад грях неизменно следват цяла плеада от други грехове и беззакония, защото грехът има свойството да се плоди и размножава.

Грехът е мрачен лабиринт, от който трудно се излиза. Това е товар, който може да се отстрани само от Бога.

На пост до входа на поделение стоял един войник. Изведнъж се чул шум от кола. Погледнал войникът и видял, че идва дежурния на частта, много строг капитан. Войникът се изправил и застанал мирно. Капитанът го погледнал и казал:
– Слушай, войнико, твоето отдаване на чест не ми е нужно, по-добре ми отвори вратата, за да вляза в поделението.
Войникът веднага изтичал да отвори вратата.
Така постъпват много, които се наричат християни. Те отдават чест на Бога по различни начини, но сърцата им остават затворени за Него. Молят се, величаят Го, пеят Му, но вратата на сърцето им остават затворени за Него.
За какво са нужни нашите отдавания на уважение и почест към Бога, ако не му дадем полагащото се място в сърцето ни?
В еврейският език значението на думата „сърце“ не съвпада с това в съвременните европейските езици. За нас думата „сърце“ е израз на чувства, но в еврейския език това е „вътрешната същност на човека“.
Исус Христос иска да му дадем полагаемото се място в сърцата ни, Той казва: „Ето, стоя на вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“.

Те бяха брат и сестра. Много се уважаваха и във всичко си помагаха.
Веднъж сестрата остави брат си да й наглежда апартамента, докато тя е в командировка.
През време на отсъствието ѝ, братът реши да устрои шега на сестра си.
Той направи на хладилникът допълнителна функция. Когато се отваря вратата му от шест часа сутринта до осем часа вечерта, от него се разнася приятен женски глас:
– Достатъчно си яла, краво!
Последствията не закъснели. За два месеца сестрата загуби шест килограма.

Всеки човек си има свой набор от суеверия и той не се старае да ги променя през целия си живот. Понякога се случва към този набор да се прибавят и нови суеверия. Хора, които са привикнали да живеят в условията на десетки и хиляди суеверия, обикновено са осигурени със всичко необходимо в живота. Те имат стабилна работа, дом, семейство и съвсем не лош доход. Те са готови да правят какви ли не странни неща, за да постигнат по-голямо благополучие, страхувайки се да не загубят това, което имат.
Има специална група хора, която се отнасят с голямо уважение към суеверията. Такива  са спортистите. Ако един спортист преди състезание е направил нещо и след това е победил, това действие се повтаря преди всеки старт.
Например известната фигуристка Мария Бутирска преди да излезе на леда слага в устата си парче лимон. Тя казала, че е прочела колко много може да й помогне витамин С и за това решила преди всеки старт да употребява цитрусови плодове.
Елена Исинбаева имала странен ритуал. Тя се пъхала под килим преди овчарския си скок на височина, но това не й пречело да спечели поредния си медал.
Обикновените хора също вярват в суеверия. Класическото вярване е, че ако черна котка ти пресече пътя, няма да ти върви. Но има и хора, които вярват, че суеверията са глупости, които само пречат на нормалния живот на човека.
Много психолози предлагат, поради нарастващия брой суеверия, да се говори открито за тях, за да се избегне появата на много комплексирани личности. Тези комплекси не трябва да определят поведението на човека и да го правят роб на обстоятелствата.

Графиня Хановер не вярвала, че Библията е Божие слово. Тя не вярвала във възкресението на мъртвите. Преди смъртта си разпоредила гробницата й да се изсече в скала и да се затвори с гранитна плоча, оградена с желязна каса. На гранита било написано: „Този гроб е вечен и никога няма да се отвори“. И нейното желание било изпълнено, т.е. всичко било направено гроба да не може да се отвори.
Но малко семенце от някакво дърво паднало в цепнатината на скалата и започнало да расте. Корените проникнали дълбоко в пролуката и разрушили гранитната плоча. Така гробът бил отворен.
Някои смятат, че в скалите могат да се скрият от Бога, но пред Него скалните грамади ще се преместят и земята сама ще „предаде мъртъвците“.
Във великия ден всички ще оживеят и злите, и добрите. Но различно ще бъде въздеянието им.
Всеки ще получи това, което му се полага според Божията правда.