Астрономите от Масачузетския технологичен институт са открили с телескопа „Кеплер“ екзопланета, която прави пълен оборот около звездата си за 8,5 часа. Това е една от „най-бързата“ известни до сега, със земна маса, планети.
Планетата, наречена Kepler 78b, се намира на 700 светлинни години от Земята. Тя се движи по орбита 40 пъти по-малка от орбитата на Меркурий – радиусът на орбитата е само три пъти по-голям от радиуса на звездата. Екзопланетата винаги е насочена към звездата само с едната си страна, температурата на която, според изчисленията на физиците, е около три хиляди градуса по Целзий. Очевидно е, че повърхността й е постоянно покрита с не изстинала лава.
За откриването на Kepler 78b, учените са направили промени в процедурата за откриване на яркостната характеристика при попадение, която обикновено говори за транзит на планета на фона на звездите.  Създаденият от авторите алгоритъма е специално насочена към намиране на бързо въртяща се маса на планета от земен тип. Алгоритъмът е позволил на учените не само да уловят сигнал, което показва наличието на извън слънчеви планети, но и да видят данните в пиковата светлината на самата звезда. Този пик, според учените, може да е в резултат от отразяване на светлината на звездата или активна радиация от горещата повърхност на Kepler 78b.
За търсене на планети телескоп „Кеплер“ използва така наречения метод на транзит. Това предполага търсенето на периодични спадове в яркостта на звездите, които се дължат на преминаването на планети през диска на звездата.
По време на работа, „Кеплер“ непрекъснато е наблюдавал сиянието на около 150 000 звезди в тесен прозорец на небето до съзвездието Лира. През май, на телескопа е отказал втория жироскоп, в резултат на което прибора е престанал да получава данни. Но „Кеплер“ е събрал много информация за светимостта, така че астрономи могат да продължат да търсят нови екзопланети в архивираните данни.

Диета, това е най-популярната дума в женската лексика. Рядко са жените, които не лишават организма си от „вкусни вредности“. Почти всяка жена постоянно смята калориите, които ще погълне за деня. Близките гледат мъките на отчаяната опитваща се да отслабне жена и си казват:
– Кой е измислил тези диети?
В действителност, чия е идеята за тяхната поява?
За първи път този термин, както и много други идват от Гърция. Палмата на първенството принадлежи на древните мъдреци Питагор и Хипократ.
Питагор страдал от чревни газове и намерил ефективен начин да се отърват от болестта си, като изключил от менюто си боба и продукти от животински произход. Освен това, той смятал, че такава диета ще му осигури райски живот след смъртта. Защо така е мислил, остава си загадка.
Следващият по ред бил Хипократ. Със свойствения му рационализъм, той не веднъж е казвал, че всичко да „се мята“ в устата е нездравословно. Даже написал за това трактата „За диетите“. В него предлагал да се взема храна съобразявайки се с мястото на живеене, възраст, самочувствие и професия.
Древногръцкият лекар Асклепий бил първият, който заявил:
– Всяка болест може да се излекува с помощта на правилно подбрани диети. Римският доктор Гален предлагал да се състави меню на хранене в съответствие с „баланса на звездите и стихиите“.
Всички тези диети били насочени преди всичко към здравето.
Първият, който искал да отслабне поради практични цели бил Вилхем Завоевателят. Кралят бил толкова пълен, че не можел да седне на коня. Той измислил така наречената „течна“ диета. При нея се употребява алкохол в неограничени количества, изоставяйки храната.
След това за диетите било забравено в продължение на векове,  но през XVIII-XIX век на наднорменото тегло е обявена истинска война. Модата изисквала стройност и бледост. Тогавашните средства за постигане на това поразяват ума:  всяко слабително и за пречистване, арсен, стрихнин, горчива английска сол  и сода за пране. Не е изненадващо, че жени прилагайки тези средства не, са живели дълго.
През 1820 г. най-голяма популярност добива оцетната диета на Байрон. Талантливия поет предлагал да се пие оцет с много вода. Поради ширещите се диарии и повръщания, килограмите изчезвали мигновено.
През 1830 г., свещеникът Силвестър Греъм предложи специална диета, за освобождаване от някои от смъртните грехове – лакомия и похот. Диетата забранявала на практика всичко, така че пациентите на Греъм трябвало да продължат „лечението“ си в болница.
През 1870 г. Уилям Бантинг написал „Писмо за затлъстяването.“ Неговата теория, че много захар и нишесте се превръщат в планини от телесните мазнини, била много успешна. В разговорния език думата „овесарка“, което означава загуба на тегло се дължи на отказ от употребата на тези продукти. През 1890 г., химикът  Uilbur Atwater за първи път е разделил храната на мазнини, протеини и въглехидрати,  направил е таблица за калориите във всяка група,а през 1917 г. публикува книгата „Диети и здравето с изчисление за калориите“.
През 1928 г., цигарата фирма „Lucky Strike“ представила своя собствена диета, мотото на която е била фразата: „Вместо бонбони – цигара!“. След това е имало много невероятни начини за борба със затлъстяването: сапун за отслабване, диетични продукти от копита, рога, кожи, сухожилия и кости на животни, и луди идеи за поставяне на специални червеи в тялото, които се хранят с подкожна мастна тъкан. Почти по същото време, Hereward Carrington предлага алтернатива на цялата тази лудост – сурова храна,  диета основаща се само на сурови плодове и зеленчуци.
През 50-те години на XX век дойде бума на диетите, който не спира и до днес. Почти всички момичета отбелязват съществуващи или въображаеми наднормени килограми, а модната индустрия никога не престава да създава стандарти за красота, които не могат да бъдат достигнати.
От всичко по-горе можем да си направим следния извод: Да не се поддаваме на триковете от лъскавите списания – просто гледаме собствената си диета и здраве.

Това се е случило през есента на 1904 г. Търговецът на чай и кафе Томас Силиван от Ню Йорк решил да изпрати на клиентите си образци от продуктите си за проба.
Тогава стоките му се съхранявали в големи тенекиени кутии и било икономически неизгодно да им изпрати такива големи разфасовки. Тогава му дошла идеята да разпредели малки количества от продуктите, който продава, в малки пакетчета от тъкани, предимно коприна и муселин.
Потребителите сметнали, че такива пакетчета са много по-удобни от обичайните опаковки.
Първоначално пакетчетата за чай са се шили на ръка и това е продължило до 1929 г. Много по-късно те станали хартиени. Но сега някои елитни продукти се пускат в пакетчета от коприна.
В края на 1050 г. в компанията Teekanne е направила патент върху две пакетчета с конец и етикети, Те се варели много по-добре, тъй като в хартиената торбичка с чай водата навлиза по-бързо, а чая става по-пълноценен.

Южнокорейският учен Ким Чжон-Хван е решил да прибави на робот човешки чувства.
Той е разработил специален софтуер, който ще мотивира машината да чувства, дори да изпитва страст. В основата на програмата му е вложена мини програма наречена „изкуствени хромозоми“, която в опростен  вид имитира човешките гени и определя „личността на робота“. Освен това, тези „изкуствени хромозоми“ могат да се онаследяват и от други роботи.
Ким Чжон-Хван се опасява, че ако неговият експеримент има успех, това ще предизвика известно недоволство сред религиозните хора. Той смята, че масова продажба на „емоционални роботи“ ще започне чак след 20 години.
Междувременно, други южнокорейски учени са създали „електронна кожа“, която е осезателен чувствителен елемент, функционално неразличим при докосване от човешката кожа. За основа при създаването на този чувствителен елемент е послужил изкуствения каучук. Очаква се тази разработка да послужи за покритие на съществуващите вече роботи – хуманоиди.

Хавайски и турски учени са отгледали няколко генномодифицирани заека, които светят в тъмнината. Те изглеждат абсолютно като своите събратя, но ако в стаята се изгаси осветлението започват да светят със зелена светлина.
Изследователите са правили опит с осем заека, но само с два от тях се е получил искания резултат. Такива флуоресцентни зелени животни са създадени благодарение на въвеждане на чужд генетичен материал в ембрионите на бъдещите зайчета. Учените са забелязали, че при изменение на условията на осветеност, ембрионите започват да светят с необичайни за тях цветове.
Този факт потвърждава, че ембрионите са приели новия генетичен материал, който напълно се е слял с генетичната им структура.
В допълнение, експертите посочват, че генетично модифицирани зайци не показва никакви признаци на заболяване, които да сочат, че телата им не са приели неизвестен генетичен материал. В този случай, продължителността на живота на генетично модифицирани зайци е същия, както и при обикновените зайци.
Такива експерименти не се правят за първи път. Изследователи от Уругвай благодарение на генното инженерство са създали овце, които светят със зелена светлина, когато са изложени на ултравиолетови лъчи.