Защо в някои страни отношението на народът към управляващите прилича на жена, искрено вярваща, че „ако я бият, значи я обичат“. Знам какво си помислихте, но не това имах в предвид.
Нека да вземем например, Централната африканска република и нейният президент, а след това и император, Жан Бидел Бокаса.
Той обичал народа си силно – пържен, със сос, печен ….
Готвачът на Бокаса виртуозно готвел човешка плът. Често на императорската маса попадали политически противници, министри в опозиция и опасни военни хора, които били трудни за преодоляване.
Така под специалния надзор на императора активно се работело с малолетни и непълнолетни.
През януари 1979 г. в столицата Банги протестирали ученици за това, че ги карали да купуват скъпо грозна униформа от личната фабрика на Бокаса. Били арестувани повече от сто деца на възраст между 6 и 16 години. 40 от тях императорът заповядал да се изпратят в кухнята, а останалите вързани сложил легнали на площада пред двореца и лично премина през тях с камион.
Това била последната капка на търпението. Не, народът не се разбунтувал. Хората стояли в безмълвно възхищение.
Но Франция, бивш суверен на страната, решила да положи край на тези кулинарни излишества. През септември 1979 г. френски десант завзел Банги и свалил императора гастроном.
Истината е, че нямало съд, човекоядецът спокойно си живеел във Франция в собствен замък, а през 1986 г. била отново издигната кандидатурата му за поста президент на Централната африканска република. И народът всячески приветствал завръщането му.
Но как така? При него имало ред. Да хората били изяждани, бичувани и живи закопавани. В страната имало страшен глад и чудовищна безработица, но той бил истински император.
Преизбирането на Бокаса не станало. Неговият черен дроб се оказал много по-умен от народа на Централната африканска република и с доста мъка и болка прекратил съществуването на собственика си в края на 1986 г.

Ако периодично ви минават мисли, че никой не ви харесва и не сте нужен на никого, то разбира се, вие грешите. Около вас има множество „страстни ваши поклонници“, които желаят да се запознаят с вашият богат „вътрешен свят“, по-отблизо.
Chalcis biguttata снася яйцата си в органите на бозайници, но особено обича да прави това в човека.
Подробно за обичаите на тези насекоми може да ви разкаже Майкъл Кентрел, фермер от Нова Англия.
Насекомото ужилило човек направо в ухото. И така го ужилило, че две седмици го боляло ухо и той оглушал.
На третата седмица, през нощта съпругата на Майкъл, се събудила и включила лампата. Тя видяла, че от ухото на мъжа й върху възглавницата излизат млади твари.
Бързата операция спасила живота на фермера. От неговото ухо извадили 400 грама ларви, които били готови да се трансформират във възрастни.
Ако това се беше случило, главата на фермера щеше да се взриви от вътре.

В британската столица ще започне тествана нова високо технологична система, която ще позволи по-лесно и по-безопасно да се пресича пътя. В действителност, системата може автоматично да промени продължителността на конкретен сигнал на светофара в зависимост от ситуацията. Такава система за контрол е първата в света.
Например, с помощта на сензори системата вижда, че на тротоара са се събрали значително количество пешеходци. В този случай зелената светлина на светофара ще свети по-продължително време. Според градските власти, тази корекция е особено полезна, там където пешеходни потоци са много по-наситени.
Системата Pedestrian Split Cycle Offset Optimization Technique използва модерна технология за проследяване с камери. Тя автоматично ще определя, колко пешеходци са се събрали на тротоара. Изчислявайки броя, камерата свързана със системата за сигнализация, определя продължителността на сигнала на светофара.
В допълнение на новата система е разработена технология за изключване на сигнала. Например, ако пешеходецът е натиснал бутона за превключване на светофара и премине през пътя преди да е светнало зелено, светофара няма да се превключи.
Системата е предназначена да бъде част от плана за намаляване на броя на жертвите в Лондон сред пешеходци с 40 % до 2020 година.

Това е една от най-тежките екологически катастрофи на планетата.
Аралско море в миналото е едно от четирите най-големи езера в света, но изчезна от лицето на Земята до 2012 година.
В началото на 1960 г., съветските политици решили да напояват областта, като отглеждат памук чрез отклоняване на речните води от реките Амударя и Сърдаря, които се вливат в Аралско море.
В резултат от прекъсването на водния поток към Аралско море, както и промяната на местния климат, настъпила екологична катастрофа.
Проблема с Аралско море разкрила и други проблеми – недостига на вода в света.
В момента една трета от реките и подземните води в света изчезват. Недостиг на прясна вода изпитват вече 2,7 милиарда души, което е 40% от населението в света.