В южния край на Синайския полуостров, в район, където пустинята свършва и се появяват първите наносни натрупвания на малки фрагменти от скали и минерали, се намира изоставен кинотеатър, който може да се разгледа дори чрез Google Earth.
Местното население, със сигурност знае за съществуването на киното. Но за нас отделените на хиляди километри от там, това е било неизвестно, докато естонски фотограф пътешественик Каупо Кикас не представил много необичайна серия от снимки, направени от различен ъгъл на гледане.
Киносалонът е предвиден за няколко стотин места. Негов собственик е французин, вдъхновил се от идеята да представи на местното население изкуството на киното, макар и в такава необичайна форма.
Уви, отклик от месните, спрямо тази идея, нямало и кинотеатърът бил изоставен.

Веднъж в Париж Вагнер отишъл при един издател и му казал:
– Господине, аз съм велик композитор и пиша музика на бъдещето! Бих искал да ви окажа чест и да ви дам разрешение да я напечатате!
– Музика на бъдещето? – попитал издателят. – А вие случайно да не сте Вагнер?
– Да, това съм аз, – гордо отговорил композиторът.
Издателят свил рамене:
– Аз не се занимавам с музиката на бъдещето, господин Вагнер. По-добре, за това, се обърнете към моя внук.

Френската железопътна компания „SNCF“ ще бъде принудена да плати компенсация за това, че по време на Втората световна война, нейните композиции са били използвани за транспортиране, до лагерите на смъртта, на около 76 000 евреи.
По-рано ръководството на компанията е отказвало да плати обезщетение за жертвите на Холокоста, но перспективата за провеждане на успешен бизнес в Северна Америка е принудила представители на „Société Nationale де Chemins де Fer Français“ да седнат на масата за преговори с Държавния департамент на САЩ, който защитава правата на евреите.
От 76 000 евреи, които са били изпратени в концентрационни лагери с влакове на „SNCF“, преживели войната, само около три хиляди души.
През 2011 г., компанията се е извинила за участието в престъпленията на нацистите, но американците смятат, че това извинение трябва да бъде подкрепено от парични обезщетения.

Американски учени са уточнили условия за съхранение на видовото разнообразие от растения в пасищата.
За това е било необходимо да изучат 40 естествени пасища на шест континента в продължение на няколко години.
В частност, учените са успели да установят, че в изобилното торени на парцелите, видовото разнообразие е доста ниско. Там преобладавали бързорастящи видове, не даващи възможност на своите съседи да оцелеят, за които в определен момент вече не достигала слънчева светлина.
В същото време на останалите участъци са израствали много повече видове растения, за които е имало достатъчно място и светлина.

Новината не е нова. Пролетта идва, но снега още не иска да си отиде. Тази история е доста забавна и много поучителна.
Февруарските циклони, насипали сняг в южните райони на Китай. Това се оказало, неочаквана материална подкрепа за двама предприемчиви жители на град Ченду.
Те събрали пред дома си сняг и вместо да го изкарат извън града, започнали да го продават. Е, не с лопати, а като снежни човеци.
За спонтанния бизнес се наложило да купят много копчета, цветни ленти и всякакви други аксесоари, които можели да влязат в работата.
Кой би си купи снежен човек с шал и очила? Но се намерили и такива. Важното е правилно да се представи идеята.
„Новоизпечените бизнесмени“ предлагали като украшение, макар и кратковременно, върху колите. Шофьорите с готовност откликвали на предложението и за всеки сувенир плащали от 5 до 10 долара, в зависимост от размера на снежната фигура.
Появило се и снежно куче.
Колкото и странно да е, за необичайната стока се натрупала дори опашка. За един ден предприемчивите момчета продали повече от 100 снежни фигури.