Япония не престава да ни изненадва.

Поредната новост, излязла на пазара в Страната на изгряващото слънце е миниатюрен скенер.
Неговата основна цел е цифровизация на визитни картички.
Тежи само 98 грама, а размерите му са 7,1х2х12,4 милиметра.
В комплекта е поставен софтуер за разпознаване на текст и превръщането му във формат  CSV или Outlook.
Новото устройство е съвместимо с  Windows XP и Vista 7.

Дизайнерът Питър Бристол е реализирал оригинална идея за деца, на чиито родители са омръзнали разпръснатите дрехи из цялата стая.
Става дума за уникален гардероб, който ще помогне на децата да спазват реда без особени затруднения. Той е много просто устроен и практичен.
Всеки тип облекло е нарисуван на съответно чекмедже. Сега да  се намери необходимата дреха, ще става много по-лесно.
Гардеробът е предвиден в два варианта за момичета и за момчета.

Вероятно малко хора знаят за синът на Моцарт Франц. Той се е родил във Виена, пет месеца преди смъртта на известният си баща. Получава блестящо музикално образование при Антонио Салиери и Ян Гумел. Свирел е на пиано и цигулка. За разлика от баща си бил затворен, постоянно подценявал таланта си, като се опасявал, че всичко, което е създал ще бъде сравнявано с това, което е написал баща му.
Франц е живял почти 30 години в Лвов. Тук е организирал хорово общество, учел децата да свирят на пиано, изнасял концерти и дирижирал оркестри.
В Лвов е написал пиеси за пиано по мотиви на украински народни песни.
И до днес в Лвовската консерватория звучи музика създадена от синът на Моцарт.

На 4 май 1882г. моряци от бразилският кораб „Арагуари” уловили бутилка със съобщение. То било написана на страница от Библия и гласяло: „ На борда на  английската шхуна „Морски герой” е започнал бунт. Капитана е убит. Първият помощник е хвърлен зад борда. Аз, който съм вторият помощник на кораба съм  принуден да карам кораба към устието на Амазонка. 45 градуса,15 минути западна дължина и 2 градуса, 30 минути южна ширина. Скорост 3,5 възела.  Спасете ме”.

Капитана на бразилския кораб взел курс към оказаното място. След няколко часа бунтовният кораб бил намерен. Моряците от „Арагуари” под ръководството на лейтенант Виейра бързо потушили бунта и освободили затворения в трюма втория помощник и двама моряка, които отказали да участват в метежа.

Освободеният помощник капитан попитал озадачен:

– Но как разбрахте какво се е случило с нас?

– От вашето съобщение, което намерихме в бутилка.

– Какво  съобщение? Нищо не съм изпращал.

Лейтенанта показал на пострадалия намерената бележка.

– Но това не е моят почерк!- възкликнал помощник капитана.- Нямах възможност да напиша каквото и да е, още по-малко да го хвърля с бутилка в морето. Бунтовниците следяха всяко мое движение. А верните моряци били хвърлени в трюма, където скоро се оказах и аз. Колкото до капитана, той се разболя и остана на брега в Ресифи, като остави командването на първият помощник.

Всичко това довело до голямо недоумение бразилските моряци и чиновници на Фолкландските острови, където е бил ескортиран  корабът „Морски герой”. Бунтовниците били изпратени в Англия, където били съдени.

По време на съдебния процес били разкрити сензационни факти.

Изяснило се, че английският писател Джон Пармингтон е написал роман със заглавие „Морски герой”. За да заинтересува публиката, след публикуването на книгата писателят пуснал в морето 5000 бутилки с послание за помощ, написано на страница от Библията. Тази акция била много трудоемка и доста скъпа.

Малко след това бразилските моряци са уловили една от тези бутилки.

Интересното е, че едва ли тази измислица на писателя  би станала известна, ако това не бе станало наистина.

Това станало на 28 юли 1900г. В този ден италянския крал Умберто I  със своя адютант пристигнали в град Монца, намиращ се на няколко километра от Милано. Целта на това пътуване била награждаването на победителите в състезанието по лека атлетика.

Вечерта в деня на пристигането кралят и неговия адютант отишли да вечерят  в един малък ресторант. Обслужил ги собственика на ресторанта, който също се наричал Умберто.  В първите минути кралят бил много изненадан, защото  обслужващият ги човек много приличал на него.

Краля заговорил двойника си и установил още интересни факти. Оказало се, че са се родили в един и същ град и на един и същ ден. Освен това са се оженили и двамата на 22 април 1868г, за жени на име Маргарита. И двамата имали син с името Виторио. В деня на възкачването на сегашния крал на престола, неговия съименник отворил собствен ресторант.

През 1866г., когато краля бил още полковник, а собственика на ресторанта обикновен войник и двамата били наградени за храброст. След три години и двамата получили повишение. Бъдещият монарх станал командир на корпус, а съименника му бил повишен в чин сержант.

В края на разговора краля пожелал да награди двойника си и казал на адютанта си да усигори присъствието му на състезанията.

На следващата сутрин Умберто се поинтересувал за съименника си.  Съобщили му, че са го застреляли. Опечален краля пожелал лично да изпрати покойника в последния му път.

Изведнъж прозвучали три изстрела , те били насочени към монарха. Два от куршумите уцелили сърцето му и той починал веднага.