Използването на обучени соколи и ястреби, за да предотвратяване сблъсъците на самолети с птици, започнати в южната част на Бразилия.
През декември 2011 г. са успели да хванат 156 птици, които представляват потенциална заплаха за самолетите. Сблъсъците на самолети с птици е намалял до 80 процента.
И така шест ястреба и пет сокола официално са взети на служба за защита на въздушното пространство на летището на Порто Алегре от птици.
Крайната цел на проекта, стойността на които възлиза на 370 000 долара, е пълното премахване на подобни инциденти в зоната на летището.
Виновник за сблъсъците в Бразилия е гриф-урубу, голяма птица достигаща до 2 кг, с размах на крилете 1,5 метра. Тази птица е много разпространена в Америка, където заема екологичната ниша на европейските врани. При сблъсък на гриф със самолет може да възникне аварийна ситуация и даже авиокатастрофа.

Галерий, чието пълно име Гай Галерий Максимиан Валери, суверенен владетел на Източна римска империя на 30 април 311 г.  e подписал указ позволяващ за първи път открито да се изповядва християнството, а това допринесло за разпространението на вярата.
Галерий дълго време бил един от най-запалените противници на християнството в Римската империя. Той е участвал в преследването на християни от 303 г.
Според някой източници инициатор на гонението бил Диоклетиан, според други Галерий лично убеждавал Диоклетиан да започне гонението. Както и да е, Галерий взеха активно участие в него, и то продължава и по време на царуването му.
Галерий „променил“ своите убеждения поради болест,  може би с надежда за „ответна благодарност“ от Бога на християните.  Но надеждата му не се оправдала.  Няколко ден след подписването на указа Галерий умира.

Това е рядко срещащ се синдром. Състояние, при което хора с отклонение при развитието си имат невероятни способности в една или няколко области на знанието.
Синдромът може да бъде вроден или придобит.  Например, в резултат на генетични аномалии, мозъчно заболяване или удар по главата.
Най-общата способност на всички притежаващи този синдром е феноменалната памет.  Те се проявяват в математиката, музиката и живописта. Въпреки това, потенциалната енциклопедичност на тези хора може и да не бъде използвана, но тогава придобива извратени и уродливи форми на изява. Това става ако такъв човек живее в слабоинтелектуална среда или се е родил през тъмните векове.
Така например, знаменития психиатър  Чезаре Ломброзо в своята книга „Гениалност и лудост“ пише за един слабоумен, който помнел всички, които били погребани в местното гробище. Той можел без да се запъне не само да назове датите на погребенията им, но професията и привичките на починалите. Но не могъл без чужда помощ да се облече и да сложи лъжица в устата си.
Ламброзо също пише за човек, който можел да възпроизведе кой да е откъс от Свещеното писание, като едновременно с това можел да каже колко думи, букви, препинателни знаци и сричкопренасяния съдържал откъса.

Тук има „крепостни стени“, малки палати, тържествени зали, коридори, парадни стълбища, впечатляващи скулптори, дело на природата. Всичко това можеш да видиш, ако се включиш в играта на въображението, като съзерцаваш пейзажа, който предлага природния резерват в Южна Испания. Това чудо на природата се нарича „Ел Торкал де Антекера“ и се намира в провинция Малага, на 130 км от Гренада.
Този пейзаж е започнал да се формира още в древността. На мястото на съвременна Андалусия са се плискали водите на праисторическия океан Тетис, получил името си от гръцката богиня на морето Тефида.. Територията на резервата е било недълбоко морско дъно, на което  е започнало натрупване на варовикови утайки. Измененията  на околните условия довели до образуването на слоеве с различна дебелина и състав.
В резултат на сближаване на европейския и африканския континент нивото на земната повърхност на Ел Торкал се издигнала на височина 1000 метра от морето. Особеностите на тези седиментни скали е, че калциевия карбонат, влизащ в техния състав, се разтваря във водата. Под влияние на дъжда и вятъра започнал процес на разпадане на варовиковата скала, който геолозите наричат „карст“. Именно този карстов пейзаж поразява посетителите със своята причудливост и разнообразни форми.
Ел Торкал се характеризира с богата фауна. Посетителите на резервата могат да видят ловко скачащи по стъмните склонове кози, тук обитават лисици, планински котки, зайци, невестулки, язовци, различни видове гущери и змии. В резервата се срещат 90 вида птици, 50, от които са прелетни. От растителността доминират предимно храсти, като глог, бодлив прещип, розмарин,  тук цъфти ирис и божур.
Накратко Ел Торкал е идеално място за любителите на птици, ботаници, биолози, геолози, романтици, както и за обикновените любители на природата. Тук има място за всички.

Когато се говори за жена изобретател не е възможно да не си спомним за вдовицата Клико. Предполагам, че знаете, че това не е просто марка шампанско, но и име на жена.
Барб – Никол Клико, родена в Пансарден се омъжва през 1798 г. за Франц Нико син на Филип Клико – Муирон основател на винарно предприятие. Тогава Барб – Никол била на 21 години. Тя не била красива и елегантна, но приела от баща си барон Пансарден проницателността и находчивостта в бизнеса.
Умна и образована девойката бързо вникнала в работата на мъжа и свекъра си. След шест години щастлив брак Барб – Никол останала вдовица. Нямало кой да застане на руля на компанията на една от най-големите винени империи във Франция и младата вдовица запретнала ръкави…
Но не всичко било толкова просто. Въпреки, че на вдовицата било на разположение огромно наследство, което се състояло, освен от голяма сума пари, но и лозя, растящи върху богатите почви на Реймс, голяма изба за съхранение на вино и добре обучени, високо квалифицирани професионалисти винопроизводители, предприемачката се сблъскала с големи трудности.
През тези години, самият факт, че начело на такава огромна компания стои млада аристократка, предизвикала възмущение и противодействие от страна на конкурентите, който очаквали падането на дома Клико. Впрочем Никол не била родена аристократка. Нейният баща приел баронството си от Наполеон. Като момиче е възпитавана в строгост и домашни занимания, като музика и бродерия, за това никой не очаквал от нея такива успехи, който тя достигнала много бързо.
На вдовицата дошъл на помощ помощника на свекъра й мъдрия и опитен Луи Боне, предан на дома Клико.
Мадам Клико смело се заела с работата. Ежедневно лично обикаляла лозята, анализирала състава на почвата, съветвала се по въпросите за придвижване в международната търговия с Луи Боне. Водела си записки, в които безстрастно фиксирала всички успехи и поражения, отчитала опита и промисляла следващите стъпки.
Никол Клико обявила мото „Има само едно качество – най-доброто“ и започнала да се бори за по-високи стандарти на качеството на виното.
През тези години шампанското се смятало за евтино и Никол си поставила задача да го направи аристократична напитка. В това й помогнала нейната съобразителност. Тя решила да се отърве от утайката, която оставала при отлежаване на виното. Утайката влошавала виното и неговия вкус.
Никол Клико измислила техника, която при разклащане на бутилката да се отделя утайката.  Идеята й била 2-3 месеца да се държи бутилката под особен наклон, като всекидневно се изменя ъгъла му и това се правело ръчно. Така по естествен начин утайката се натрупвала в гърлото на бутилката. Гърлото замразявали, извличали утайката и виното ставало съвършено прозрачно.
Устройството за този метод измислила самата Никол, тя просто пробила дупки в обикновена маса. Принципа на този метод се заключава в това, че в рамките на три месеца шампанското се разклаща с ръка. При това бутилката се накланяла под определен ъгъл, като едновременно се увеличава ъгъла на наклона на гърлото.
И до сега най-добрият сорт На „Вдовицата Клико“ се прави по този начин.
Със своите добри помощници завоювала Франция, а след това и други страни.