Няколко английски ентусиасти отворили стара „386-ка“ и старателно я почистили, оставяйки само процесора и паметта с готов „софтуер“, включващ две постоянно действащи интернет страници. Всичко това би било неинтересно, ако не ставаше въпрос за захранването.
Компютъра работи… с картофи. „Батерията“
от 12 големи картофа стига за един ден работа. След това трябва да се замени.
Фокусът с „електрическите“ картофи е известен на радиолюбителите отдавна. Но тук става дума, за преодоляване на енергийната криза на Земята. Или как да се избавим от излишните картофи? Съмнявам се да има вече такива. Станаха много гладните.

Вълшебната страна на приказките съществува в Холандия и се нарича Ефтелинг. Тук можете да видите гиганти и джуджета, вещици и принцеси, призраци и горски феи. Най-известните жители на парка са гномите. Даже входа в „страната на приказките“ е украсен с кули във вид на калпачетата на горските гномове.
Ефтелинг е парк за развлечение на всяка възраст. Когато влезеш там попадаш в гората на чудесата. Тук под короната на дърветата приказките започват от известната на всички „Червена шапчица“ и завършва с източната приказка „Китайския славей“.
В гората може да видите, седемте джуджета оплакващи Белоснежка, натруфените къщички от приказката на Ханс и Грета, можете да влезете в Замъка на Ужасите или да се опитате да откраднете златната корона от сандъка на  Ефтелинския дракон.
Тук са всичките вълшебници, пекари и магьосници, даже обувчици могат да ви потанцуват със съпровод на музика. Сцените от арабските приказки  са най-колоритни и не можеш да откъснеш поглед от тях.
Последната приказка дошла от изток е „Водните лилии“. В пещерата от камък се намира малко езерце. В огледалната водата има затворени пъпки на лилии, . След това става тъмно, разнася се гръм, всичко се променя. Появява се старец  в бял саван, а лилиите разцъфват и между нежните им листенца започват да танцуват феи. Удивително зрелище.
Всичко това можете да обходите с влакче,  да плавате на лодка или спускайки се в бурната река върху гумен сал. Много смях и веселие.
Най-прекрасното място във вълшебната гора е замъкът на Спящата красавица. Стражарят спи на вратата, а в кралската кухня похърква готвача. По-нататък, в покоите на замъка грохнала старица-магьосница преде преждата си, а прелестната принцеса спи стогодишния си сън.
В този парк  са представени още две източни приказки. Първата е „Факирът“. Героят на тази приказка прелита от една кула на друга и се появява на прозорците й, като свири на флейта мелодия, на всяко място различна. А под прозореца цъфтят лалета, а цветя с друг отенък намиращи се на противоположната кула вехнат……
Един прекрасен свят, изпълнен с вълшебство и чудеса.

Необикновена и грамадна композиция от паун, бухал и петел повече от 200 години стои в павилионата зала на Малкия Ермитаж. Тази конструкция не само показва точното време, но и разиграва механичен спектакъл.
За да оживеят птиците, трябва да се пусне механизма. След като се влезе в стъкления куб, се поставя ключ в скрития отвор между медните листове и се завърта няколко пъти.
Чува се звън на камбанки. Птиците започват да се движат, показвайки се на зрителите от всички страни.
Това трае три минути. Накрая се раздава победния вик на петела и всичко замира.

Във Великобритания сив папагал не само може да говори, но и знае два езика – английски и урду.
Птицата поразява със своите езикови способности не само собственика си, но и световната обществеността. Удивително е как един папагал може да говори с британците и жители на Индия и Пакистан.
Пернатия майстор на име Миту умее да поздравява по мюсюлмански: „Селям Алекум“ и „Бисмилах“. Двегодишния папагал говори на английски и урду, а още лае като куче и имитира звуците издавани от хладилника.
Сивият папагал е един от най-интелигентните. Умствените му способности са еквивалентни на четиригодишно дете. Този тип папагал е от Африка и става един от най-любимите питомци по целия свят.

Глухарчето е многогодишно тревисто растение с ярки  жълти цветове. То принадлежи към салатните растение. В някои страни се отглежда като зеленчук.
Няма зеленчуци, които могат да се сравняват с глухарчето по съдържание на солите на желязото, фосфора и калция. В корените на глухарчето има много инулин, захари, белтъчини, около 10% горчивото вещество тарксацин, има и спирт, органични киселини и микроелементи. В корените през ранна пролет преобладава горчивия вкус, от средата на август до края на октомври – инулин, а само  през октомври – тарксацин и левулин.
В прашеца от глухарче се съдържа бор, манган, мед, никел, молибден и кобалт. В листата има до 50% аскорбинова киселина.
Народната медицина знае глухарчето като средство за възбуждане на апетита, леко слабително, помагащо при заболявания на черния дроб и жлъчния мехур. Глухарчето стимулира отделянето на мляко при кърмещите, има тонизиращо въздействие върху тялото, подобрява кравоснабдяването, намалява холестерола в кръвта, има противоглистно действие, действа като успокоително и сънотворно.
Глухарчето може да прочисти токсините от организма, затова го препоръчват при различни кожни заболявания, включително при охлузвания и абсцеси.
Не е желателно да се събира глухарче в градовете и край пътищата, защото усвоява оловото от автомобилните газове.
За храна се използва всяка част на растението. Корените се изкопават рано на пролет преди цъфтежа или късно през есента, когато окапват листата. От младите листа се приготвят подправки към месни и рибни ястия, супи. От тях се правят и салати. Цветовете се мариноват и се поднасят с дивеч. От корените се приготвя заместител на кафето.
За да се премахне горчивината на листата, за 30 минути се потапят в посолена вода, а корените се варят в подсолена вода за 6-8 минути.