През 1992 г. Ким Ир Сен се готвел да отпразнува 80-я си рожден ден.

Неговият син Ким Чен Ир планира да му подари одеяло от пера на врабчета, но само от врата заради тяхната изключителна мекота.

За да събере перата, той призовал цялото население на лов за врабци.

За пет месеца били убити 700 хиляди птици, а великият вожд получил своето одеяло.

През 1968 г. Китай е бил посетен от министъра на външните работи на Пакистан, който подарил на Мао Цзедун кутия манго.

Мао я изпратил на своите работници, които били изпратени в Университета Цинхуа да усмирят вражда между двете фракции на хунвейбините. Работниците никога не били виждали манго по-рано и сметнали подаръкът на вожда за свещен.

По-късно плодовете били раздадени по фабриките, където се съхранявали без да се пипат. А в едно от предприятията, тъй като плода започнал да загнива, сварили манго в голямо количество вода и дали на всеки да опита от получената течност.

Я продължение на много години, в Китай царял култ към манго, здраво свързан с личността на Мао.

В магазините се продавали пластмасови копия на плодовете. На парадите го носили с гигантски надписи.
Изображението на манго присъствало на по-голямата част от битовите предмети и стоките за бита.

В малко селце на остров Сулавеси, Индонезия, питон погълнал 25-годишен мъж.

Селяните по-късно намерили раздутия труп на питона, когато започнали да търся мъжът, който не се върнал от работа, от своята палмова маслодайна плантация.

Първо те намерили инструмент за селекция и ботуши, а наблизо до това място лежал седем метров мрежест питон. Когато хората разрязали корема му, отвътре извадили изчезналия мъж.

Изглежда питонът го е нападнал отзад, защото на гърба на мъжа намерили рана.

Мрежестите питони хващат своята жертва с десетките си остри извити зъби, а след това я удушават, преди да я глътнат. Те са широко разпространени в Индонезия и други части на Югоизточна Азия.

Стадо слонове състоящо се от трима възрастни и осем деца паднало в яма на територията на природоохранителния център Keo Seima Wildlife Sanctuary в Камбоджа.

Дупката в земята се е появила след падане на бомби в края на 70 години по време на камбоджанско виетнамския конфликт. След това местните фермери я разширили, за да събират вода за напояване на земята си.

Вероятно слоновете са отишли там на водопой, но глинестата почва се е срутила под краката им. Така цялото стадо се оказало на дъното на езерото, което е дълбоко 3 метра.

Понеже времето било горещо, по-голямата част от водата се изпарила. Когато хората забелязали слоновете, животните били притиснати от дебел слой кал.

Местните жители се обърнали към защитниците на природата от организацията Wildlife Conservation Society и заедно с тях започнали спасителната операция. Част от доброволците хранели и пояли изтощените от дългото заточение животни, а други издълбали в края на ямата стъпала, за да помогнат на слоновете да се измъкнат.

На стената в дома на Йошо висеше една странна картина. Веднъж Стефан му дойде  на гости и се вгледа в нея внимателно. Тя изобразяваше един мръсен скитник.

– Виж, – каза Стефан, – той седи в боклука, заобиколен от бутилки и кутии. В погледа му е запечатана тъга, но на устните му им някаква загадъчна усмивка.

– Та това е заради свежото бяло петънце, малкото цвете в ръката му, – каза Йошо. – В тази тъмнина и сивота погледа ти не може да не се фокусира там.

– Добротата на този външно отблъскващ на външен вид човек пази крехката красота на това цвете от разрушението наоколо, – въздъхна Стефан.

– Забеляза ли днес хората, които посетихме в затвора? – изведнъж подскочи Йошо. – Животът им е съсипан и все пак ….

– Тази картина, – каза Йошо , – винаги ми напомня, че Божията красота не може да бъде накърнена, независимо колко мръсотия има наоколо.

– Достатъчно е да погледна възрастен мъж, който чете Библия или да видя радостта на някой, който разговаря със семейството си, за да се убедя, че красотата е навсякъде около нас.

– Да, но трябва „да си сложим очилата на любовта“, – реагира веднага Йошо, – за да я оценим

– Можем да се научим да търсим Божията красота в обикновените неща, – възторжено възкликна Стефан.

– Можем да видим Бога в усмивката на непознат или да Го чуем в песента на някое врабче, – продължи Йошо.

– Хубаво е, когато живеем в Неговото присъствие всеки ден.