По време на промени, войни, катаклизми се преживява сериозна политическа и икономическа нестабилност. А това кара мнозина да напускат домовете си и да търсят място за по-добър живот.

Семейство Енчеви бяха отишли уж на по-добро място, но още бяха на палатка. Главата на семейството Симеон Енчев не можеше да намери квартира и работа. Бяха изпаднали в безнадеждна положение.

– Бог ни е оставил, – плачеше тихо майката, прегърнала трите си деца.

Един ден ги посети свещеникът на местната църква. Той видя в до какво жалко положение бяха стигнали.

– Виждам, че не ви е леко, тук идват много хора с надежда да намерят препитание, но станахте много, – каза свещеникът с болка.

– Имаме нужда от храна, дом и отопление, – намеси се майката. – Децата измръзват през студените нощи. Вече всички кашлят, а нямаме пари и за лекарства.

Свещеника се намръщи. Симеон забеляза това и за да смекчи положението предложи:

– Помолете се за моето семейство и бъдещето му.

– Сега нямам време, – отсече свещеникът и побърза да си тръгне.

Изпадналото семейство в беда остана объркано.

– Какво ще правим сега, щом и от църквата не искат да се молят за нас?

Свещеникът след срещата бързо отиде в близкия магазин. Купи хранителни продукти, а след това успя да събере дрехи за децата.

Когато го видяха, как крачи към палатката им натоварен, семейство Енчеви не повярваха на очите си.

Той им даде храната и дрехите и ги почака да се нахранят и добре да облекат децата си. След, което каза:

– Сега можем да се помолим и да благодарим на Бога за Неговата щедрост. Виждате ли? Той винаги се грижи вас!

Защо хората страдат и защо много молитви сякаш остават нечути? Успокоявам се с това, че не съм сама в мъката и болката си.

Исус, Чиято душа беше „прискърбна до смърт“ търсеше утеха в молитва към небесния Отец. По-късно Той извика: „Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил?“

Нашият Спасител познаваше самотата, болката, тревогата и страха.Той изпита цялото страдания на кръста.

За това не бива да се притесняваме, че тези емоции са ни присъщи и имаме нужда да ги изразим. Те не правят вярата ни по-слаба, но доказват, че сме човеци.

Изисква се смелост да приемем страданието, но чрез него ставаме по-силни.

Ще дойде време, когато ще бъдем с Бога и няма да скърбим, защото там няма да има смърт, плач и болка.

До тогава нека да виждаме, които страдат и да облекчаваме товара им, а след това заедно с тях да пребъдваме в молитва и насърчение.

На Световния шампионат по футбол през 1962 г. отборът на СССР се срещнал с този от Уругвай.

Когато резултатът бил 1:1, съветски футболист ритнал топка, която прелетяла през отвора отвън.

Арбитърът  не видял добре този момент и зачел гола, но капитана на съветския отбор Игор Нето с жестове обяснил на съдията, че голът е вкаран неправилно.

Голът бил отменен, но съветските играчи вкарали отново гол и така спечелили мача.

Американецът Пол Пауъл през 1999 г. поради расовите си убеждения убил едно непълнолетно момиче и изнасилил друго, като му прерязал гърлото. Второто момиче успяло да оцелее.

След една година Пауъл бил осъден на смърт, но висша съдебна инстанция отменила това решение, поради липса на достатъчно улики.

Престъпникът след като повярвал в своята безнаказаност, изпратил в прокуратурата писмо, в което детайлно описал своите действия.

От прокуратурата възобновили процеса. Успели да намерят нови доказателства за вината на Пол. Към всички тях било прикрепено и писмото му.

В резултат на това Пауъл бил осъден на смърт. Присъдата му била изпълнена през 2010 г.