Какъв ден! Соня ликуваше. Днес тя имаше рожден ден, а поздравленията по телефона и електронната ѝ поща не секваха.
Приятели, познати, роднини изсипваха пожелания и напътствия непрекъснато, това бе истински рог на изобилието.
Но най-много я изненада приятелката ѝ Веси. Когато Соня отвори вратата, Веси не каза нищо, само я прегърна, а след това ѝ подаде букет цветя.
Соня бързо постави букета във ваза с вода, а след това покани приятелката си и я почерпи. Веси беше няма по рождение, но очите ѝ искряха радостно. Те бяха изпълнени с много нежност и любов. Говореха искрено, с неподправена чистота. За това за Соня тези цветя бяха нещо много ценно и скъпо.
След като Веси си замина Соня се улови, че когато минеше край букета се наслаждаваше на цветовете му. Те бяха в различни нюанси на оранжево. Зеленият фон още повече подчертаваше тази слънчева красота.
В букета имаше три пъпки на лилии. Соня нямаше търпение да види как те се разтварят.
– Сигурно ефектът ще е невероятен, когато разцъфтят, – каза си тя.
Времето беше студено и чакането ѝ да се отворят пъпките на лилиите, стана непоносимо дълго за нея.
Едва на петия ден един от цветовете разтвори листенца, Соня сама се убеди, че чакането си е заслужавало.
– А бях вече изгубила надежда, – каза си тя, – но сега букетът стана още по-красив.
Соня се наслаждаваше на тази красота и се замисли:
„Колко често губим търпение, когато искаме Бог да отговори веднага на нашите очаквания. Ако лилиите бяха разцъфнали още, когато Веси ми подари букета, нямаше да оценя по същия начин тяхната красота“.
Тези разтворили листенца цветя бяха особено ценни за Соня, защото тя очакваше да види невероятната им красота.
Така и Бог чака подходящ момент, когато Неговите благословения ще бъдат приети с благодарни сърца.
