Кокосовият остров е фантастично царство на акулите. Водната зона е покрита с океанска флора и фауна.
Островът в момента е все още необитаем. Преди около 500 години на остров Кокос са открили пирати, бягащи от правосъдието.
Основното съкровище на острова е неговата природа.
Необитаемият остров от 20 години насам е природно наследство под опеката на ЮНЕСКО.
Околностите на острова са доста привлекателни места за любителите на подводните приключения.
Този ден нямаше край. Денка тичаше до фермата и обратно и пак на фермата. С мъжа си от 20 години работеха с крави. Всеки от тях чистеше, хранеше и доеше по 50 крави.
Но Тотьо се разболя и Денка сега тичаше до животните и обратно, за да го наглежда. Не ѝ бе леко 100 крави ѝ бяха на ръцете. А мъжът ѝ вече трети ден не беше ял нищо. Едва дишаше, но не се събуждаше.
Денка бе изпратила децата при дядо и баба им. Та поне за тях бе спокойна.
Изморена и притеснена тя крачеше към дома си с надежда, че ще завари мъжа си буден.
По пътя а срещна Калина, тя бе леля на мъжа ѝ.
– Денке, как сте? Чух, че Тотьо се е разболял, та съм тръгнала към вас.
– Вече трети ден не отваря очи, – изплака Денка, – спи непробудно.
– Да, вървим тогава по-бързо, – рече Калина.
Когато двете жени влязоха в стаята, ги лъхна тежка миризма. Това не спря Калина. Тя приближи болния, приседна до него и започна да гали китката му.
Изведнъж клепачите на Тотьо трепнаха и той леко отвори очи.
– Лельо Калино, – чу се слабият му глас.
– Тук съм , Тотьо, – каза нежно лелята.
– Сънувах интересен сън, – започна малко несигурно Тотьо. – Бях в един дълбок дол. Наоколо бе мрачно и тъмно. По едно време гледам баба Митра тича срещи мен с пръчка и вика: „Махай се от тук , просяко. Имаш жена и деца. Мястото ти не е тук…….ония като дойдат, ще те отведат и не можеш се върна вече, бягай“. И ме шибна през ръцете и краката с пръчката. Помъчих се да изкача баира, но беше много стръмен и се хлъзнах надолу. Изведнъж нещо ме всмука и аз усетих как ме докосваш по ръката…
– Тотьо, имал си дни да живееш, – каза Калина. – Баба Митра знаеш, че почина преди десет години. Никой не знае какво е там, но важното е, че се върна….
Денка радостно пристъпи към мъжа си, тя бе чула разказа му.
– Добре дошъл, – поздрави го тя. – От три дена нищо не си ял. Да ти сложа…
– Гладен съм като вълк, – засмя се Тотьо. – Давай каквото има, всичко ще изям.
В стаята настана радост. Лошото бе отминало.
Думата „изкупление“ е свързана с понятието „покупка“, „откуп за компенсация“.
От древни времена обикновено се купували роби, които били заловени по време на война или принудени да служат на други господари. В същото време законният господар на такъв роб можел да го купи от врага или нашественика за доста пари.
Оттук нататък този роб трябва да служи вярно на своя господар.
Именно това Бог направи за нас. Когато сатана ни сграбчи и ни принуди да му служим, станахме роби на гряха, без надежда за освобождение.
Въпреки това Бог продължи да ни обича и поиска да ни върне в семейството си. Чрез смъртта на Кръста, Исус платил за нашето освобождение. Той го направи, защото ни обичаше.
Сега, ако сме повярвали в това, което е направил за нас, сме изкупени и освободени от робството.
Като стандартен фон за работния плот на Windows XP бе избрана снимката, направена в Калифорния, която била наречена „Ведрина“.
Появяването ѝ е станала възможна благодарение на вредител, който засягал лозята.
Преди години тези зелени хълмове, които се виждат на снимката са били покрити с лозя, но поради заразяването им, се наложило да ги изкоренят.
Оказва се, че цветя без мирис стоят във вазата много по-дълго, отколкото ароматните.
В продължение на много години селекционерите се опитват да увеличат продължителността на живота на цветя в букет за сметка на аромата.
Комбинацията аромат и съхраняване на откъснати цветя за дълго време се смята за недостижима.
Независимо от това, модата за ароматни цветя е съживена навсякъде. Днес ароматът е от голямо значение за рози, фрезии и карамфили.
Една от холандските фирми вече е предложила на пазара 5 ароматни рози, стоящи във водата от 12 до 18 дни.
Фрезията има чудесна миризма. Една фирма е специализирала в нейното отглеждане. Сътрудниците на тази фирма смятат, че ароматът се превръща във важна характеристика при създаването на нови сортове.
Що се отнася до карамфилите, мненията на селекционерите се различават. Холандците полагат значителни усилия за премахването на тези карамфили, а френските експерти смятат, че ароматният карамфил е въпрос на бъдещето.