Името на Верди предизвиква различни асоциации в хората, в зависимост от това дали обичат музиката или тя е само някакъв фон в ежедневието им. Може би при любителите на операта това име възпроизвежда откъси от песента на Херцога в „Риголето“, песента на Алфред от „Травиата“ или романса на Радамес от „Аида“. Музиката му е позната на повечето почитатели на музиката, но малцина знаят с какви превратности е изпълнен живота му.
Композитора е роден в селско семейство. Баща му е бил кръчмар, а майка му предачка. Може би за това е бил толкова упорит и не се е отказвал лесно от мечтите си.
Младия Верди не бил приет в Миланската консерватория, заради лошото свирене на пиано. Много хора на негово място биха се отказали, но той наел частен учител и започнал да се обучава. Каква ирония, само след десет години консерваторията, която не го допуснала да стане неин ученик, се борела за правото да се нарече с неговото име.
Верди имал много остър език, което му помагало при спора с наглите столичани. Дори и в най-трудните ситуации успявал всеки „бемол“ да превърне в жизнерадостен „диез“. Усмихвал се и побеждавал.
След смъртта на първата си жена, той много трудно завършил опера поръчана му от Ла Скала. Операта претърпяла неуспех и той се зарекъл повече да не пише музика.
Приятелите му с хитрост успели да го върнат към музиката. Показали му либретото на „Набуко“ и той увлечен в сюжета, забравил за клетвата си и създал прекрасна музика. Тази опера го направила един от най-прочутите композитори по това време.
Критиците не му прощавали. Те не били съгласни с резките преходи от смешно в тъжно и обратно. Но нима това е лошо? Неговите герои са били популярни още тогава, а и днес не са малко почитателите му. Някои дори напяват мелодии от произведенията му, без да знаят кой е автора им. Такива са „Наздравица“, „Жената винаги е лекомислена“……..
Неговият мелодичен дар едва не бил погубен от Рихард Вагнер. Верди толкова мразел Вагнер, че престанал да пише опери цели 14 години и чак след неговата смърт написва „Отело“. В тази опера няма нито един „шлагер“ и музиката му корено се различава от написаното дотогава. Някои твърдят, че за прототип на Отело му е послужил образа на Вагнер, за това и музиката му на някои места е доста мрачна и подтискаща.
Хубаво е, че Джузепе не се е отказал от музиката, когато не го приели в консерваторията, защо ако това бе станало, днес нямаше да се наслаждаваме на такава прекрасна музика.

Вчера ми звънят от някаква малка организация, където бях дала комуникатора си за ремонт. Не очаквах такова нещо – вежлив глас,…..професионален разговор, изключително разбиране, голямо търпение….
– Комуникатора, който ни оставихте за ремонт с гаранция ли е?
– Не.
– Сега ще проверим. При нас всичко е записано подробно…..
– Какво ще проверявате, аз нямам гаранция за него.
– Не-не, вие бяхте при нас през лятото, проблема беше…..Ремонта е безплатен, ела те да си го вземете.
– Но аз съм забравила квитанцията в къщи…
– Няма нищо,  важното е, че имате документ.
Отидох, взех поправения комуникатор, а в офиса им бях само около 5 минути.
Като се замисля само, кантората е малка, табелката скромна, офиса прилично, но не прекалено екстравагантно оборудван, а такова обслужване, просто мечта.
Дали пък това не е фантастика или може би сънувам? А защо да не стане реалност във всеки бизнес?

За по-голяма част от хората, папагалите са красиви, умни тропически птички, които постоянно крещят и скачат по клоните. Но дали това е така?
Някои папагали живеят в места с умерен климат, където има и снежни зими. А дали всички са така забавни и безобидни? Колкото и странно да е съществува папагал, който е по-скоро заплаха, отколкото за забава.Такъв вид папагал е Nestor notabilis.
Тази миловидна птичка с нормални размери живее в Нова Зеландия. Характерно за нея е, че намира стадо с овце, застава на гърба на някоя овца и къса парчета месо от нея. Очевидци твърдят, че не точно месо, а мас и сланина отделят от овцата. За това разказва и Джералд Даръл в една от книгите си.
Овцата изпитвайки болка бяга и се мъчи да хвърли птичката, но това не й се отдава, защото папагала се вкопчва отново и отново в жертвата си, затова фермерите са винаги нащрек. Ако папагала е по-стара птица, тя има достатъчно опит и може да убие овцата.
В наше време този вид папагали са един от изчезващите видове, но като че ли загубата им не тревожи особено никой. Фермерите, както преди не ги обичат много, но останалите хора ги харесват и ги наричат дори папагали – клоуни.
Странно такава малка птичка, а колко пакост може да направи, да убие животно, което многократно го превъзхожда по тегло.

Желанието да бъдем по-стройни и елегантни ни карат да прибягваме до различни диети, но много често те не ни носят полза, а вреда. Защо става така? Защото някои от тях са опасни за здравето.
Ако в дадена диета липсват или има малко протеини, то тя изисква пълно отстраняване на въглехидратите от храната ни. Резултата е нарушен метаболизъм, претоварване на сърцето, кръвоносните съдове и черния дроб, а лицето придобива тъмнокафяв цвят.
Не по-малко опасна е диетата, при която трябва да се взема само един продукт. Тъй като това води до намаляване на имунитета, повишава възможността от счупване на костите, появяват се анемии и алергии от избрания продукт.
Отказа от мазнини не е най-добрият изход от положението, защото без тях не могат да се усвоят много от витамините. Липсата на мазнини води до атеросклероза, безплодие, заболяване на черния дроб и бъбреците.
Рискована е и „сладката“ диета, при която се приемат бонбони и шоколад без ограничения и се пие изобилно вода. Нежелателните последствия от такова хранене са гастрит, язва, диабет и изостряне на хипертонията.
Щом диетите не дават резултат, какво да правим? Решението може би е добре балансиран хранителен режим, в който има достатъчно протеини и въглехидрати. По-добре да помислим от какво се нуждае организма ни, отколкото да го лишаваме от нужното.

През 1871г. журналистът Хенри Стенли тръгнал към централна Африка, за да търси Дейвид Ливинкстън, известен пътешественик пребродил почти цяла Африка, от когото нямало вест дълго време. Журналистът очаквал да срещне различни племена, чийто език не знаел, но се надявал да се разберат чрез жестове. За да няма конфликти с местните племена, той заповядал на хората си да не грабят, да не обиждат жените им, да не нарушават дадените обещания и да се отнасят любезно с тях, с други думи казано да не им навреждат по никакъв начин.
Веднъж бил на място, където живеело едно от най-дивите племена. Стенли очаквал да ги нападнат, както правели другите племена, но те ги посрещнали любезно и добре се отнесли с него и хората му. Когато ги попитал, защо са постъпили така спрямо тях, те му отговорили: „Ние пуснахме по реката лодка добре натоварена с провизии, в която имаше жена с дете. Следяхме ви и очаквахме да видим какво ще направите, когато забележите лодката. Ако бяхте лоши хора, щяхте да ограбите лодката и жената да пострада, но тъй като не направихте това, ние решихме да не ви нападаме и унищожаваме, затова си оставихме копията на острова.
Стенли бил трогнат. Неговата увереност, че тези диваци познавали „езика на съвестта“, получила потвърждение. Както той се отнесъл към тях, така и те се отнесли към него.
Нищо не укротява човека така, както добротата.  Тя побеждава всички, а самата тя е непобедима. Добротата украсява живота и разрешава противоречията.  С нейна помощ нещата без изход намират своя път, трудното става леко, мрачното – весело. Добротата за душата е като здравето за тялото. Тя е незабележима, но когато я владеем дава успех във всяка работа. Притежава език, на който немите могат да говорят, а глухите да чуват. Без нея човек е едно суетно, жалко същество.
Колкото човек е по-добър, толкова повече живот му принадлежи.