Контрольорът на градските пътища през 2012г. празнува своя юбилей. Светофарът вече е на 100 години.
Първият светофар се е появил на пресечната точка на Пето авеню и 57 улица в САЩ.  Запазени са не само снимки от това време, но даже и чертежи на устройството. Именно в САЩ светофарът е започнал своето триумфално шествие по света.
Той бил много малък в сравнение с съвременните триочкови регулировчици. Стоял на малка поставка директно на земята. При това зеленият цвят бил над жълтия, а червеният се разполагал под тях.
Отдавайки дължимото на този пазител на реда по пътищата, в различни страни са се появили паметници на светофарите. Един от тях е инсталиран в Новосибирск, авторите не са забравили за постовия. Скулптурата на светофара е допълнена с човек, който работи рамо до рамо със него. А в Пенза, не далеч от гаровия площад е израснало цяло светофарно дърво, блещукащо с разноцветни светлини. То бързо става местна забележителност.
Все по-вече и по-често в света са се предлагали промени във формата на светофара. Изобретатели са искали да променят очертанията на устройството и да разнообразят цветовете му. Например Юрий Козин предлагал червения цвят да бъде квадратен, жълтия триъгълен, а зеленият да си остане с предишната форма.
Що се отнася до цветовата палитра, тук има маса предложения. Например , имало е предложение зеления цвят да бъде заменен с син, но психолозите ни уверяват, че със цветовата палитра на светофарите не трябва да се експериментира. Според тях всеки цвят не е избран просто така. Например, червеният цвят в природата означава опасност, зеленият спокойствие, а жълтия надежда.

Човекът в униформа, мръзнещ по пътищата, проверяващ околните е най-нисшето звено на корупцията. Зад всеки инспектор от пътна полиция има цяла сурия началници. Те седят в уютни кабинети и дават списък от кой по колко трябва да се „изземе“.
Те просто събират данък от подчинените си, а ги обезпечават с безнаказаност за извършените престъпления. Така страхът, че ще загубиш всичко, ако вземеш подкуп, изчезва особено за тези, които „изпълняват служебния си дълг“. Системата е устроена така, че се стимулират служебни лица да вършат престъпления.
Корупционата система е принципно устроена така, че сама се саморегулира, самоорганизира и притежава фантастични способности да се адаптира към неблагоприятните условия.
Невероятно, но тя е развила и имунитет. Незабавно отхвърля чуждото тяло. Честният служител не може да оцелее в тази система, той е като черна овца в стадото. Дори да остане месец или половин година, ще си тръгне неиздържайки на неприязанта на съслужителите си, поставени от някой „свой“ по-горе. Така подмазвачите и подлизурковците градят кариера.
А сега кажете как да се излекува такава система? От която и страна да започнеш да чистиш, нищо няма да излезе. Всяко звено от системата е така затлачено, че трудни ще го помръднеш.
Невъзможно е да се заменят „лошите“ чиновници с по-добри, защото такива няма. Всичката тая мръсотия се е натрупвала с години и ако трябва да се изчисти, сметищата на страната няма да ни стигнат.
Ако пробваме да уволним пияниците, глупавите, наглите… никакъв резултат няма да има. Но дори и да унищожим всеки корумпиран, от къде ще вземем честни хора с горящи сърца, необременен мозък и чисти ръце. Корупцията е като заразна болест, докопа ли се човек до възможността да „взема“ иди го поправяй вече.

Тригодишният котарак от Калифорния на име Трабл е признат за най-високият от своя род на планетата.
Възможно е тези размери да са свързани с това, че един от родителите на животното е наполовина африканска дива котка сервал. Но даже и за такива грациозни животни Трабл е твърде голям.
Забележете, «trouble» в превод на английски означава „проблем, неприятности“, но въпреки това стопанката на котарака  Деби Мараспина казва, че той е послушен и гальовен като малко коте.

Американците отново са комбинирали полезното с приятното.Студенти от Пенсилванския университет си задали въпроса, какво да правят в малкото минути, докато микровълновата затопля храната.
Намерило се оригинално решение. Комбинация от микровълнова печка с TouchPad и компютърна платформа. Тя автоматично намира за исканото време клип от YouTube, с времетраене посочено от таймера.
Клиповете се показват на вратата, където обикновено се наблюдава приготвянето на  ястието. Сега тя е 10-инчов LCD екран.

За повече от половин век по целия свят, се обсъжда все по-нарастващия проблем на „Великото тихоокеанско мръсно петно“, намиращо се между Калифорния, Хавай и Аляска – една област, която вече надхвърля размера на САЩ, а теглото му се оценява на 3,5 милиона тона. „Пластмасовта супа“ се намира в неутрални води и никоя страна не е поела ангажимента до сега, това място да бъде почистено.

Междувременно, най-голямото бунище на планетата, с подкрепата на местни вихрови потоци, е натрупало една десета от всички пластмаси, произведени в света. Както знаем, такъв материал при контакт с вода бавно отделя токсини, вреди за околната среда и унищожава живеещите на това място риби, бозайници, костенурки и птици.

Главни източници на нарастващия боклук в това място са Индия и Китай. В много бедни райони боклука се изхвърля направо в реката, от където започва неговият път към Тихия океан.

Но това не може да продължи до безкрай, ние имаме само една планета.

За решаване на този мащабен проблем сръбските архитектите Милорад Видоедич, Елена Пукаревич и Милица Пихлер са предложили оригинално решение. Част от изхвърлената пластмаса да се използва за направата на подводни небостъргачи, които да рециклират боклука. Формата на тези грамадни съоръжения е заимствана от Айфеловата кула. На всеки комплекс ще бъдат построени жилища на работниците и подходяща ифраструктура. Тук ще има и хотелски стаи за желаещите да посетят необичайните строежи.

В долната част на небостъргачите, намираща се под водата, ще се събира боклука, а ще се преработва в средния отсек, където ще се получава газ. Полученият продукт ще се съхранява на специално място и ще подържа плаващите комплекси. Събраният боклук ще играе ролята на баласт за плаващите кули, когато той намалее ще позволи съоръженията сами да доплават до съседния участък за почистване.

Първоначално са решили небостъргачите да бъдат поставяни край бреговете на Чили, защото релефа подхожда  за поставянето на гигантски „поплавък“, дълбокото започва от самия бряг, а до мястото на боклука е много близко.

Да стискаме палци, дано в скоро време се намерат инвеститори, за да се реализира проекта.