Мина времето, когато сутрин чувстваше заряд от бодрост и бързаше да започне деня изпълнен с планове и постижения. Тогава той смяташе, че сънят е загуба на време и спеше само по необходимост.
Малко завиждаше на хората, който се оплакваха от безсъние. Недоумяваше: „Как можеш да страдаш от факта, че живота ти дава допълнително време?“
Времето никога не стига…
Сега той се убеди от собствен опит, че количеството време, не означава  качествено такова….
Както бе казал един поет: “ Ние живеем в едно безвремие…“

Ако вашата компания е готова да експериментира, направете следния опит.
нека един от вас се изправи. Да протегне ръката си с дланта надолу. Сега натиснете с два пръста върху горната част на китката. Тя ще се съпротивлява, искайки да задържи дланта хоризонтално.
Сега под единия крак подложете няколко дебели книги, така че единият крак да бъде по-високо от другия на 20-30 сантиметра. Пробвайте да натиснете отново по дланта. Съпротивлението е изчезнало и ръката леко се спуска надолу.
Според мнението на един от специалистите от медицинския център в Калифорния, при различна височина на опората на краката гръбначния мозък леко се деформира и подсъзнанието „смята“, че това е опасно, затова отслабва контрола на несъществени по негово мнение въздействия.

Ако сте прекалили с пиенето и чувствате, че земята ви се изплъзва изпод краката, опрете се с ръка на някоя неподвижна повърхност, например перваза на прозореца или масата.
При увеличаване на концентрацията на алкохола в кръвта, част от него попада в специален орган на вътрешното ухо, отговорен за чувството за равновесие във вестибуларния апарат. В този случай мозъкът недоумява, защо се влошава качеството на информацията, идваща от вестибуларния апарат. А през това време човек има чувството, че се намира в люлка или плавателен съд по време на буря.
Когато се опре с ръка на твърда неподвижна повърхност, мозъкът „превключва“ към получената информация, което помага да се възстанови равновесието. На ръцете има голям брой рецептори, затова този метод е много ефективен.

А това как става?
Когато поставя преграда на завистта, т.е. създам си навик да се радвам на успехите и красотата на другите, аз се променям.
Когато преодолея желанието си за повече покупки като жертвам, аз се променям.
Мързела побеждавам с труд, рутината с креативност, блудството с обезоръжаваща верност, сребролюбието с отслабващо задоволство.
Когато съм готова спонтанно да направя добро: да посетя болен или човек потънал в мъка; да не премина покрай някой, който е изоставен от близък, без да му обърна внимание; да дам исканото от просещия без да се интересувам за чистотата на мотивите му; да носа отговорност за поето обещание и да не говоря напразно; да простя на този, който ме е обидил или разочаровал, аз се променям.
Това са принципи звучали още преди 2000 години. Просто трябва да започнем да ги усвояваме. И тогава доброто ще започне да покорява сърцата на хората.
Блажения Августин е писал: „Блажен, който обича в Тебе приятеля и заради Теб врага. Само този не губи нищо скъпоценно, чийто пътища са в това, Кого не трябва да изгуби.“

Замисляли ли сме се, поне веднъж, колко много означава за нас майката? Ето ви предполагаеми мисли в различни възрасти:
На 3 години: Моята майка е най-добрата.
На 7 години: Мамо, аз те обожавам.
На 10 години: Мамо, много те обичам.
На 15 години: Не ми крещи!
На 18 години: Искам да се махна от този дом.
На 35 години: Искам да се върна при мама.
На 50 години: Мамо, не искам да те загубя.
На 70 години: Всичко бих дала, за да те видя отново, мамо.
Вероятно за някой от вас нещата са поразместени, но любовта ви към нея, все още живее във вас.
Ако все още е до вас, не преставайте да ѝ показвате колко много я обичате, защото ще дойде ден, когато няма да можете да правите това.