Интелигентност. Какво е това?
Някой от интелигентните хора, които познавам, от практична гледна точка, ми изглеждат като едни от най-глупавите.
Онова, което разбирам под интелигентност е подобно на хидра, има премного глави, за да се вмести в една единствена дума. Но в цялото си многообразие се опира на способността на човек да съпреживява.
Повечето хора разглеждат интелигентността като интелектуално, познавателно умение или способност. Мисля, че това донякъде е погрешно. Интелигентността е способност на хората да съществуват в равновесие между себе си и едно или повече житейски обстоятелства.
И което е особено важно, извънредно интелигентните хора имат способността да бъдат съпричастни към много различни неща.
Познавам човек, който най-добре от всички хора разбираше животните, но той беше и блестящ стратег, вдъхновен водач на хората, а и също добър стопанин в дима си. неговата интелигентност вдъхваше страхопочитание. Беше любознателен. Умът му беше винаги отворен за новото.

Преди много години на Форума се разтворила пропаст. Като не знаели какво да правят, прадедите ни се допитали до Сибилините книги, купени от самата Сибила от петия римски цар Тарквиний Приск.
Оттам разбрали, че земята ще се затвори веднага, щом получи онова, което римския народ цени най-високо и оттогава нататък ще връща полученото в изобилие.
Хората започнали да хвърлят свещени хлябове, съкровища, сребро, злато…, но бездната не се затваряла. Накрая Марк  Курций помолил да му разрешат да се обърне към сената. Там той казал:
– Според мен, храбростта на войниците е най-скъпото притежание на Рим и ако някой доброволец се пожертва, земята ще даде преизобилно храбри мъже.
Надянал доспехите, възседнал бойния си кон и се хвърлил в бездната. Тя се затворила над него и на мястото избликнал ручей, пред който всяка година се принасяли жертвоприношения на Курций и се мълвели молитви.

Винаги съм обичала да гледам морето. Когато зимните бури връхлитаха, излизах разтреперана. Заставах там и наблюдавах. Усещах как вълните неуморно се се разбиват о брега.
В морето цветовете са всичко – зелено и синьо, черно, червено и сиво, сякаш в тях са събрани всички състояния на душата – възход, успокояване и замиране.
Чувала съм морето как шепне като любовница, реве като лъв, гали земята и я напада. В него всички неща са слети в едно.
Когато гледам морето разбирам, че света си има свое собствено равновесие.

Една вечер малко преди зазоряване цар Шапур лежал в леглото си. Тогава чул спора на часовоите. Един от тях казал:
– Няма по силно в света от моя цар.
Друг твърдял:
– В света най-силно е виното.
А трети казал:
– Няма по-силно нещо в света от жената.
На сутринта царя събрал своите министри и ги попитал:
– Според вас кое е най-силно на света царя, виното или жената?
След дълъг спор, той сам си отговорил:
– Царят понякога губи властта си, влиянието на виното е само за няколко часа, а жената…. Няма човек по-мъдър от Соломон, по-силен от Самсон, по-близко до Бога от Давид, но и тримата се съблазниха от жена.

Веднъж трима ученици дошли при един известен мъдрец с молба да им помогне да намерят истината.
Той ги завел в градината си. Избрал един сух клон и започнал да отчупва най-високо разположените съцветия в лехата. След това той казал:
– Този от вас, който съумее да обясни правилно смисъла на моето действие, ще стане мой ученик.
– Ти ни показа, че хората, които си въобразяват, че знаят повече от другите, трябва да се смирят, – след като помислил, казал първият.
– Ти ни показа, че нещата красиви на външен вид, могат да се окажат незначителни сами по себе си, – отговорил втория.
– Аз разбрах, че мъртвото затворено знание, може да причини вреда, на това, което е живо, отзовал се третия.
Мъдрецът заключил накрая:
– Ще ви взема и тримата за мои ученици, защото знанието е разделено между вас. Нито един от вас не знае всичко, но това, което имате, не е пълно. Всичко това, което каза всеки от вас е вярно.