Телефонът звънеше през целия ден, докато се опитвах да завърша това, което бях започнала от сутринта. Постоянните и неизменни въпроси, някой се сетил, че съм имала нещо, от което той имал нужда….
През нощта е друго. Телефонът, това досадно изобретение, немее в ъгъла, а аз свободно можех да мисля и да излагам мислите си на хартия. Разхождах се от единия край на стаята до другия, обмисляйки как да изразя по-добре хрумналата ми идея. Времето като, че ли бе забавило бяг и усещах само мира и спокойствието около себе си.
Само че и това мина. Особено откакто навлязохме в ерата на звуковата електронна техника. Сега вече дори и късно през нощта, ако не един, то друг от подрастващите гърми нейде в съседство, надул до невъзможност любимата си музика.
Творческият порив е наследствено програмиран в човека и всеки иска да създава нещо и ако не може нищо друго да създава, произвежда шум. Някога ние правехме това, като изтощавахме гърлата си, докато прегракнат, но сега има по-мощни и шумни заместители.
Тия, сегашните, разглезени от техниката, са по-хитри и по-лениви. Те просто пускат устройството още по-силното. А къде може да се сравни немощният човешки глас с един модерен звукозапис.
Затварям прозорците и спускам пердетата, за да се изолирам от бушуващата в съседство поп истерия, и се старая да не мисля за заплашващия ме рак в белия дроб. Непроветреното помещение… спарения въздух…
И все пак аз продължавам да живея като нощна птица, една вече уморена и побеляла птица, която крачи напред-назад в кафеза на стаята, а понякога спира и вперва невиждащ поглед в пространството, замислена за нещо. Толкова нощи, без даже да се броят дните, вече са се изнизали, стопили се без следа, а пред теб само купчина изписани листове и спомени…
Нощта. Чудесно време за работа. Но когато работата не върви, най-добре е да си легнеш. Иначе става неприятно. На известна възраст най-трудно поносима компания е тая, да останеш насаме със себе си.

Френски ентомолози са забелязали, че граховата листна въшка е способна да използва слънчевата светлина за производство на енергия по подобен начин, като растенията по време на фотосинтеза.
През 2010 г. установили, че листните въшки са в състояние да произвеждат каротеноиди – пигменти, които са от жизнено значение за много животни.
От тези съединения, зависи работата на имунната система и изработването на множество витамини. Такива изработват само растенията, гъбите и бактериите, но при животните тези вещества се получават от храната.
Листни въшки са в състояние да променят цвета си в зависимост от пролетните условия. При по-студени условия потомство на листни въшки е в зелено, а когато температурата се върне отново до оптималните си стойности – около 22 градуса – в колонията започва да доминира жълти и оранжеви екземпляри, както и ограничени настройки в бяло.
При зелените листни въшки е регистрирано най-високата концентрация на каротиноиди и неочаквано производство на много АТФ. На светли  насекомите происвеждат повече АТФ, отколкото на тъмно.
Това наподобава на работата на архаична фотосинтезираща система.
Изследователите смятат, че насекомите използват фотосинтезата като допълнителен източник на енергия, в случай на недостиг на ресурси или при оцеляване по време на миграция от едно растение на друго.

Мравките отнасят семената на растенията в мравуняците си, където имат по-голяма възможност да покълнат. Тъй като семената не са отдалечени твърде далеч от дървото-майка, мравките спомогне за появата на нови видове.
С разпространение на семената на растенията не се занимават само птиците, тук свой дял имат и насекомите, особено мравките. Доказано е, че там където има мравки се увеличава значително разнообразието на растителните видове.
Семената привличат мравките с хранителните си части. Самото семе насекомото не докосва, но си взима хранителната част от него, която му е необходима. Останалата част попаднала в по-плодородна среда, облагородена от отпадъците разхвърляни край мравуняка покълват.
Трябва да се има в предвид, че мравките не отнасят семената  много далече, понякога и в непредсказуеми направления. Това означава, че на тази територия ще има напълно жизнеспособни растения, носещи  доста уникален набор от гени. Така те два пъти повишават биоразнообразието на растенията. Там където живеят се образуват повече видове. Мравките дават възможност да се прояви разнообразие от геномни комплекти.

Как бихте реагирали, ако батерията на телефона ви се зарежда, след като я закрепите на подметката си?
Този странен сценарий, изведнъж се превърна в реалност благодарение на усилията на учени от Технологичния институт в Джорджия. Техният „източник на енергия“ се основава на кръгла литиева батерия с размерите на монета и тя периодически се зарежда от механична компресия.
За да направят това, авторите се заменили пропускливото за йони полиетиленово фолио, което разделя анода и катода с фолио от PVDF. При натиск на част от зарядите, обусловени от частичната поляризация на молекулите PVDF,  те се оказват върху двете повърхности на полимерното фолио, което привлича известно количество свободни литиеви йони от традициония LiCoO2-катод чрез LiPF6-електролит и след това през мембраната по посока на нанотръбестия TiO2-анод.
Това осигурява необходимата движеща сила, под действието на която се окислява катода, освобождавайки все повече и повече литиеви йони и електрони, които след това намаляват и се включва анода. При всяко налягане процеса на зареждане продължава до тогава, докато системата не достигне химическо равновесие.

Изследователи са установили, че мократа космена покривка на бозайниците развива центробежно ускорение, десет пъти по-голямо от земното.
За да разберат как животните бързо изсъхват, учените са поливали 16 вида бозайници с вода, живеещи в близкия зоопарк и записвали поведението им на високоскоростна камера.. Сред участниците на експеримента били кучета, мишки, тигри, кенгуру. Освен това авторите са разработили роботизиран симулатор, който възпроизвежда тези действия в лабораторни условия.
Оказало се, че куче със средна големина след „тръскане“ около 4 секунди успява да отнеме от козината си 70% от водата в нея. Освен това капките вода получават ускорение от 10 до 70 грама. За да избегнат всяко повреждане животните извършват това със затворени очи.
Колкото е по-малък бозайникът, толкова по-бързо трябва да се движи. Причината е малкия радиус, около, който става въртенето. Ако кенгуруто прави 5 завъртания за секунда, плъховете само 18, а мишката 27. Всички  те са в състояние да регулира честотата на движения си, за да изразходва най-малко количество енергия за сушене.
По-рано учените са установили, че по времето на дъжд колибрите съществено увеличават честотата при махането на крилата си.
Птиците, които трябва да се хранят при лошо време, по този начин отделят водата от перата си.