Тази сутрин по хладина дворът се огласяше от равномерното, безучастно към несъвършенствата на света гукане на гугутките, накацали по огромните дървета. Клоните се полюшваха едва едва, озарени от бликащата светлина.

През нощта бе валяло и сега тревата, макар и вече уморена, ухаеше свежо. Най-нежните листа бяха пожълтели твърде рано. От време на време ветрецът се усилваше, както и гукането.

В градината човек с престилка метеше пътеката край цветята, сякаш косеше тишината. Мраморната чешма шуртеше сладко. Изведнъж слънцето плисна лъчите си и всичко наоколо заблестя.

Колко е хубаво човек да се потопи в чудото на утринта, забравил съществуването на тревата, дърветата, реката, която като времето неспирно тече и  отминава.

Въздухът се разцепи от крясъците на птиците. Слънцето се издигна и стана още по-голямо. То хвърли златния си мост към земята, а ние се оставихме на ласката му.

Небето се избистри и стана чисто като сълза. Дойде денят, а с него и радостта в живота.

Учени от MIT обявиха Wheel Copenhagen – революционен проект на велосипедно колело.

Copenhagen Wheel натрупва енергия всеки път, когато велосипедиста натиска спирачката, а после отдава тази енергия, когато е необходимо да се приложат допълнителни усилия за движение, при изкачване на хълмове или рязко увеличаване на скоростта.

Устройството с помощта на iPhone показва на потребителя нивото на замърсяване на атмосферата, местата на задръстванията, пътните условия в реално време и т.н.

Скоростта на електрически ток е почти равна на скоростта на светлината.

През 1746 г., когато още не е било известно това, френският свещеник и физик Жан-Антуан Нолле поискал да измери скоростта на тока експериментално.

Той свързал 200 монаси в кръг чрез железни проводници. Получила се верига с дължина повече от половин километър. А след това пуснал ток получен от батерията на Лейдън, изобретена година по-рано.

Всички монаси реагирали мигновено, което убедило Нолле в много високата стойност на неизвестната величина.

От 1980 г., Уелс е домакин на годишния маратон по неравна местност с дължина от 35 км, в които хората се състезават едновременно с жокеи на коне.

Той е измислен от собственик на местен бар, който чул думите на един от посетителите, че на по-дълга дистанция човек не отстъпва на конете.

Отначало хората много изоставали. През 1985 г. Допуснали да участват велосипедисти, един от които четири години подред печелел наградата.

След това колоездачите били отстранени.

През 2004 г. Бегачът Хю Лоб успял да надбяга всички коне. Три години по-късно неговият успех бил повторен от Флориан Халцингер.

Специалисти от новозеландското Общество за защита на животните за два месеца научили няколко кучета да карат кола в рамките на кампанията за търсене на желаещи да се грижат за бездомни животни и да се измени пренебрежителното отношение към тях.

Обучението започнало на дървени колички, задвижвани от инструкторите и оборудвани с волан и скоростен лост.

След това кучетата били обучавани да управляват истински автомобили, като специално били удължени педалите за газта и спирачката, за да могат да ги натискат със задните си лапи.

Окончателната демонстрация включвала движение по права линия и завой на 180 градуса., с което кучетата се справили много добре, макар и с няколко команди от инструкторите.