Група малайски архитекти са разработили проект за затвор.

Той представлява цял град намиращ се на достатъчно голяма височина над земята, стоящ на опори.

Затворниците в това изправително заведение могат да имат максимална степен на свобода.

Те могат да работят в селското стопанство или в заводи, които са разположени там и практически да живеят пълноценен живот.

Ограничени са само в това, че не могат да напуснат границите на „въздушния град“.

Светлината попитала Тъмнината:

– Ти съществуваш ли или не? – но не получила отговор.

Един облак напрегнато се взирал в нея, но било тъмно и пусто.

И цял ден да я гледаш, няма да я видиш и да се ослушаш няма да я чуеш, ако поискаш да я докоснеш, няма да можеш.

– Какво съвършенство, – казала Светлината. – Кой може да я достигне? Аз мога да бъда и да не бъда, но нямам способност изобщо да ме няма.

А Тъмнината, как ли е достигнала това?

Но ако я нямаше светлината, как щяхме да разберем, че сме в тъмнина?

P { margin-bottom: 0.21cm; }

Томас Мидгли е отговорен за изобретяването на оловния бензин, които той създава за „General Motors“. Днес такъв бензин не се прави, защото е токсичен.

Само през първата година на производството му десетки работници умрели, а много повече от тях се разболели тежко.

Това не се харесало на компанията, не толкова за това, че хората умирали, а защото спадали темповете на производството й. Така в името да добрата стара американска ефективност, построили нов завод.

Следващите месеци се появили нови жертви на отравяне с олово. Те получавали халюцинации, а някои от тях се побърквали. И отново имало пет смъртни случая.

През цялото това време, Мидгли направил, може би само едно разумно нещо. На пресконференцията, той измил ръцете си в разтвор на олово, който се добавял към бензина, и в рамките на няколко минути вдишвал изпарения от горивото, за да докаже неговата безопасност. Така, благодарение на Томас Мидгли, токсичните газове тровели въздуха още няколко десетилетия.

По- късно „General Motors“ казал на Мидгли че търсят нов химикал за използване в хладилните системи и той им предложил хлорфлуорвъглеводороди.

Десетилетия по-късно, след смъртта на химика, светът научи, че тези вещества се направили дупка в озоновия слой.

Между другото, злополучния оловен бензин бил забранен чак през 1973 година.

Известно е, че този лак при всеки майстор си има своите отличителни особености, които никой не може да повтори.

Много специалисти смятат, че упадъка в направата на цигулките се дължи на изчезването на боровия балсам и „драконовата кръв“ – прозрачна тъмночервена смола, разтворима в етерични масла. Твърди се, че старите майстори са добивали лак от сандалово дърво и шафран. Лакът и дървото са били най-важните компоненти.

Френският учен Жак Савар доказал, че скоростта на разпространение на звука в дървесина от ела превишава тази във въздуха 15 пъти. По-надолу в инструмента обикновено се слагало клен. Черното дърво се използвало за гриф…….

За два века почти напълно изчезнали „музикалните“ гори. За да се намери сега подходящо дърво, трябва да се обиколят пазарите и да се изкупят стари столове и пейки.

Каквато и „дисекция“ да са правили на старините цигулки, дори са ги и копирали, но досега никой не достигнал „приказното“ им звучение.

А нима може да се повтори това вълшебство?

Пет мъдреци се заблудили в гората

Първият казал:

– Аз ще ида наляво, така ми подсказва моята интуицията.

Вторият казал:

– Аз ще отида надясно. Не случайно определят дясното за правилно.

Третият казал:

– Аз ще тръгна назад. От тук дойдохме, следователно ще изляза от гората.

Четвъртия казал:

– Аз ще продължа напред, гората непременно ще свърши и ще видя нещо ново.

Петия казал:

– Вие всички не сте прави. Има много по-добър начин. Почакайте ме.

Той отишъл до най-високото дърво и се изкачил по него. Докато той се катерел всеки тръгнал по избраната от него посока. От върха той видял накъде трябва да се върви, за да се излезе най-бързо от гората. Сега петият мъдрец можел да каже в какъв ред всеки от останалите мъдреци ще се добере до края на гората. Изкачвайки се най-високо успял да види най-краткия път. Той се оказал над проблема и решил задачата най-добре от всички. Знаел, че е направил всичко както трябва, а другите – не. Те били упорити и не го послушали. Той бил истински мъдрец!

Но това не било всичко….., защото и той се излъгал.

Всички мъдреци са постъпили мъдро и правилно.

Този, който отишъл наляво попаднал в гъсталак. Там трябвало да гладува, да се сражава с два звяра, но той се научил как се оцелява в гората. Този опит той можел да предаде на другите.

Този, който отишъл надясно, срещнал разбойници. Те му взели всичко и го накарали да граби заедно с тях. След известно време той успял да събуди у разбойниците нещо, за което те били съвсем забравили – човечност и състрадание. Някои от тях толкова силно били докоснати от думите на мъдреца, че зарязали разбойничеството и след неговата смърт продължили пътя му.

Този, който тръгнал назад направил пътечка през гората, която скоро се превърнала в път за всички, които искали да се насладят на гората, без да рискуват да се загубят в нея.

Този, който тръгнал напред, станал първооткривател. Той отишъл на места, където никой не е бил и открил за хората нови възможности, удивителни лечебни растения и великолепни животни.

Този, който се изкачил на дървото станал специалист по намиране на кратки пътища. При него идвали всички, които искали бързо да решат проблемите си, дори ако това не водело до тяхното развитие.

Така петимата мъдреци изпълнили целите си.

Умейте да се издигнете нагоре и да вижте най-краткия път. Позволете на другите да вървят по избраните си пътища. Признавайте всеки мъдрец, защото всеки път е важен и достоен за уважени. Знайте, че и да видите финала, там винаги има продължение.