При една мъдра жена често идвала съседката й. Тя се оплаквала от съдбата си. Въпреки че била женена и имала двама сина, тя се чувствала нещастна. Свекърва й издевателствала над нея, измъчвала я и я унижавала.

Мъдрата жена всеки път давала добри съвети, но била безсилна пред деспотичната свекърва и слабоволевия мъж.

Един ден тя казала на съседката си:

– Разбрах, че не можеш да промениш семейното си положение. Ето ти имаш двама сина и един ден ще станеш свекърва. Възможно е всичко това да ти се дава като урок, та после да бъдеш добра свекърва за своите снахи.

Очите на съседката загорели със злобна радост. Тя яростно през зъби казала:

– Чакам с нетърпение деня, когато ще стана свекърва. Тогава ще си отмъстя за всичко на своите снахи.

Това удивително дърво е високо 12 метра. Расте в Бразилия, Парагвай, Боливия и на север в Аржентина. Известно е със своите плодове, растящи на ствола и клоните.

Диаметърът на плодовете му е около 4 сантиметра. Под кожицата на плода се намира сладка, розова и студена маса, задно със семена от едно до четири на брой.

Гроздовото дърво дава плод два пъти в годината.

От тях се правят мармалади, желета, сокове и червено вино. Освен това се използват и в медицината за лечение на слънчеви изгаряния, диарии, дизинтерия и астма.

В редица тропически страни, като Колумбия, Перу, Панама, Куба, Уругвай и Филипините това дърво се развъжда като култура.

В азиатските страни, когато родителите изпращат децата си на училище, се стараят да изберат най-добрият учител за тях.
Един дядо повел внука си на училище. Когато влязъл в училищния двор ги обградили много деца.
– Вижте колко е смешен този дядо? – засмял се един малчуган.
– Ей, намръщен дебеланко, погледни ме, – направил му гримаса друг.
Останалите деца скачали около дядото и внука, като през цялото време крещели. Скоро учителят звънал със звъмчето и обявил началото на уроците, а децата влезли в училището.
Дядото хванал внука си за ръка и го извел от училищния двор.
– Няма ли да ходя на училище? – попитало детето.
– Ще отидеш, но не тук, – сърдито отговорил старецът. – Аз сам ще ти намеря добро училище.
Дядото върнал внука у дома, оставил го на грижите на бабата и тръгнал да търди най-добрия учител.
Когато виждал някое училище, влизал в двора и чакал децата да излязат в междучасие. В някои училища децата изобщо не му обръщали внимание, в други му се присмивали и го дразнили. Дадото гледал, наблюдавал, а след това си тръгвал.
Посещавайки доста училища, той много се отчаял, че ще намери това, което търси.
Изведнъж забелязал малък двор със схлупено училище. Влязъл в него и се облегнал на оградата. В това време звънал звънеца и децата излезли навън.
– Дядо, лошо ли ти е? Да ти донеса малко вода? -чували се детски гласчета край него.
– В двора има удобна пейка, елате да седнете на нея, починете си, – предложило друго дете.
– Ще ида да извикам нашият учител, – добавило по-голямо момче.
Скоро в двора дошъл и младият учител. Дядото го поздравил и му казал:
– Най-накрая намерих най-доброто училище за внука си.
– Вие се лъжете. Нашето училище съвсем не е най-доброто. То е малко и тясно, – възразил учителят.
Старецът не спорил с него, но се договорил с него, внукът му да посещава имено това училище и си тръгнал.
Вечерта майката на момчето след като изслушала разказа на стареца му казала:
– Татко, ти си неграмотен, от къде знаеш, че това е най-доброто училище?
– Учителите се познават по техните ученици, – казал дядото.

Тези модулни жилища притежават всички необходими свойства, за да бъдат временен подслон при всякакви метеорологични условия, по всяко време на годината.
Иновативната структура е създадена от украинския архитект Алекс Шелест. Тя е идеална за плажовете.
Конструкцията не се нуждае от основа. Тя се състои от различни типове тетраедъри, обръщащи се твърди панели изпълнени с плат.
Това е най-бързо инсталиращата се „къща“, но все пак и тя изисква известно усилие и време. Модулите имат два типа структура, едностепенни и двустепенни с открита тераса, където през деня можеш да се припечеш, а вечерта да се полюбуваш на звезното небе.

Хора, които трябва да пътуват сутрин с градския транспорт до работата си, знаят колко силно на човек му се иска да заспи. За възглавница може да послужи каква да е опора за главата, в това число и обикновения прозорец.
За такива случаи е измислено устройство, което не дава на пътниците да пропуснат спирката, на която трябва да слезнат.
То се закрепва за прозорците на обществения транспорт и остава незабелязано за пътниците.
Работата се състои в това, че устройството предава леки високочестотни вибрации, които не се улавят от ухото. Но човек ги усеща, ако приклони глава към прозореца, за да си подремне. Звукът се предава чрез костите, а не чрез ухото. Хора, които заспят в автобуса, ще го чуят, даже и в съня си, ако слухът им е притъпен.
За съжаление такива вибрации могат да почувстват само тези, които стоят близо до прозорец. Съседите им не могат да се възползват от това приспособление и единствено трябва да разчитат на слуха си.