От 1483 г. до 1520 г. в Италия живеел известният художник Рафаел Санти. Той бил назначен от папа Лъв X за главен архитект за строителството на катедралата Св. Петър в Рим.
На купола на построения храм Рафаел нарисувал апостолите Петър и Павел. На един от кардиналите му се сторило, че на лицата на апостолите художникът е придал неестествен червен отенък.
– Аз ги нарисувах такива каквито се в небето, – казал Рафаел, – а ако са с много зачервени лица, достопочтени, то е поради вашето лошо управление на църквата.
Да, Рафаел е прав трябва да се срамуваме от църковното управление не само на небето, но и тук на земята.
Истинския християнски пастир силно преживява духовните нужди на хората, които са около него. В тези преживявания той трябва да възприема хорските страдания и нуждите на хората като свои собствени. Нужно е да проявява състрадание и да обича погиващите. Пастирската зрялост се определя именно от това.
Ако личното участие на пастира отсъства в съдбата и мъката на нуждаещия се, неговите дела не струват нищо. Не напразно се казва, че ако делата не съответстват на думите, за такова пастирство трябва да се срамуваме.

Бащата беше толкова ядосан, че строго наказа своето тригодишно мъниче. Проблемът с парите отново го беше стиснал за гърлото, а тя без разрешение нарязала цяло руло хартия за опаковане. И за какво е направила всичко това? За да украси някаква безполезна кутийка.
Без да се обиди на следващия ден момиченцето дошло с подарък за баща си:
– Татко, това е за теб! – казало детето.
Обезкуражен бащата започна да съжалява за вчерашната си невъздържаност. Той отново се ядоса, когато забеляза, че дъщеря му подава празна кутийка.
– Би трябвало да знаеш, че когато правиш подарък, в кутията трябва да сложиш нещо, – каза назидателно бащата. – А ти си ми донесла празна кутийка!
Сълзи замъглиха очите на детето:
– Тя не е празна, аз догоре я напълних с целувки за теб, татко!
Щедростта и любовта на дъщерята поразиха бащата. Той падна на колене, прегърна я и я помоли да му прости. Този безценен подарък той запази. В най-трудните минути на живота си, той си спомняше за целувките и любовта на дъщеря си. Това е по-важно от всички богатства на света, по-значително от всички проблеми и неуредици.

Тъкмо сте приключили с една книга и искате следващата да е подобна на нея. За това ще ви помогне новата система, която ще изгради структурата на историята на прочетеното от вас и ще ви предложи нещо подобно по стил.
Програмата е разработена от Джозеф Редингтон и негови колеги. Тя сравнява текста, обръща внимание на относителната честота на употреба на отделните думи и визуализира получените данни.
Например, ясно ще се различава глави написани от първо и трето лице в сегашно и минало време.
Инструментът е подходящ за наблюдение и координация на текста, като сценарий , статии от списания и т.н., който е написан от няколко души. Програмата не по-лошо от човек избира книгите. Когато  „чете“ произведението, тя рисува дървовидна структура, в която близки по стил части се групират заедно и лесно е да се забележи, кое парче е по-особено.
Възможно е системата да се окаже полезна за начинаещ автор. Тя ще му помогне да отстрани неравностите в стила и ще го сравни с произведенията на популярните автори. Така той може да разбере дали ще има успех на пазара или пред издателя.
Що се отнася до система за автоматично препоръки,  тя е широко известна в света на музиката,  която се основава на алгоритъма Project Music Genome. Потребителят отбелязва любими песни и групи и след това се наслаждава на предложената селекция. С новата система нещо подобно се получава и за книгите.

На орбитална станция в състояние на безтегловност в кислородно съдържаща атмосфера космонавт поднася огън към фитила на свещ.
Въпрос: Какво ще стане със свещта?
Коментар: На Земята пламъкът и кой да е горящ газ се издига нагоре чрез Архимедовата сила. Пространството, което освобождава пламъкът, се заема от атмосферен въздух, богат на кислород. Именно кислорода позволява да горят веществата. Огънят непрекъснато ще гори, докато има вещество, което да гори и свободен достъп на кислород.
В безтегловност няма отлив на горящите газове и микроатмосферата около фитила на свещта ще изчерпи кислорода. Поради естествената дифузия на веществата в атмосферата малко количество кислород все пак ще постъпва, но то ще бъде достатъчно само за слаб син огън.
Въпреки това, използването на запалка, в такава обстановка, е напълно възможно. Газът излизат под налягане от дюзата на запалката, създава циркулация на въздуха около нея и така осигурява приток на кислород за горене.
През 1996 г. на станция “ Мир“ учените установили рекорд, една от свещите горяла в продължение на 45 минути.
Мисля, че вече е време да понапрегнете мозъка си и да дадете правилен отговор, преди да го прочетете наготово.
Правилният отговор е: Свещта ще се запали, известно време ще гори със слаб син цвят под форма на кълбо и има голяма вероятност след това да изгасне.

Учителката сложи две чаши на масата. В едната имаше вода, а в другата алкохол. Тя взе един червей и го пусна във водата. Той свободно се движеше във водата. След това учителката взе червея и го постави в чашата с алкохола. Животното започна да се гърчи и след броени секунди умря.
– Е, деца, – попита учителката, – какъв извод можем да направим от този опит?
– Алкохолът е отрова, – силно извиква едно от децата.
Друго добави до него по-спокойно:
– Алкохолът е лошо нещо.
„Умникът“ на класа протяга ръка напред и той иска да каже:
– Е, Иво, до какъв извод стигна? – попита учителката.
Момчето се напрегна, застана мирно и изстреля наведнъж:
– Пийте алкохол и няма да имате глисти!