Денят преваляше и слънцето скоро щеше да скрие и последните си лъчи, които от срам, че закъсняваха, обагриха околните облаци в червено.
Група младежи стояха край един стар склад. Разговаряха по групички. Бяха им обещали, камион за разтоварване и пари веднага на ръка след свършване на работата. Като става дума за разтоварване не си мислете, че групата бе специално подбрана. Тя съвсем не се състоеше само от яки и силни момчета. Само двама се открояваха с масивната си мускулатура, сякаш бяха излезли от някоя древна Олимпиада, където преди минути са премервали силите си. Те обикаляха наперено и пъчеха „напомпените“ си тела.
Две момчета малко в страни от групичките нещо се побутваха и весело се смееха.
– Виж го тоя Перколес, – каза едното от тях, сочейки показващия мускулите си младеж наблизо край тях.
Навярно имаше предвид легендарния Херкулес от гръцката митология, като бе вмъкнал само малка добавка, за да подчертае дразнещото го перчене на младежа.
Другия се засмя и посочи с ръка едно високо, мършаво момче:
– Не знам за този, но виж онзи Хер Кокалес – каза той на приятеля си, имитирайки умението му да изменя името на Херкулес в зависимост от човека насреща.
Изведнъж едно от момчетата извика:
– Какво прави този малчо тук? Каква работа може да се очаква от него?
– Остави го, той е втора употреба, – засмя се един дебеланко и намигна на останалите.
Така и не се разбра, какво точно имаше в предвид пълното момче. Дали не приемаха сериозно работата му или че беше толкова дребен, та не очакваха да свърши кой знае колко работа.
Закачките и подмятанията продължиха, докато дойде камиона.
В тази надпревара между кашони, щайги и напрегнати момчешки тела се отличиха Хер Кокалес и онова невзрачно момче „втора употреба“. „Перколесите“ се криеха в настъпващата нощ и носеха по нещо от време на време, колкото да се каже, че и те са работили.
Сила се доказва, не чрез показност, а с истински дела.

Студенти от Университета в Бирмингам са създали работещ прототип на локомотив, който използва за гориво водород.
Като основен източник на енергия локомотива използва водородни горивни клетки, а оловните акумулаторни батерии, напомнящи на автомобилните, като помощен източник на захранване.
Водородните горивни клетки снабдяват електрическия двигател на локомотива с електроенергия, освен това зареждат акумулатори, които се задействат при необходимост на още енергия, което най-често се случва по време на ускорение.
Локомотивът тежи около 320 килограма и може да тегли товар до 4 хиляди килограма.
Представеният модел е оборудван с регенеративна спирачна система, както и уникална система за контрол с използване на сензори, връзката с тях се осъществява чрез Wi- Fi .

Една майка се оплаквала, че синът й пренебрегва това, което му говори за Бога. Един свещеник я посъветвал:
– Повече разговаряйте с Бога за вашия син, отколкото със сина си за Бога.
Молитвата трябва да бъде естествено проявление на духа. Тя трябва да отразява стремежа на човека да служи на Бога и то така, както на Той иска.
Човек трябва да има вяра, че Бог в Своята велика милост и безкрайно милосърдие е готов да му даде всичко необходимо за всяко добро и нужно нещо за него и хората наоколо.
Пристъпвайте в молитва с желание да изпълните Божията воля, а не своята. След нея допускайте благодатта и добродетелите, които сте получили, да действат в делата ви.

Ексцентричен 62 годишен бизнесмен решил буквално да погребе чисто новия си Bentley Flying Spur, след като гледал документален филм за Древния Египет, в който се разказвало за фараоните и техния навик да погребват с тях всичко, което са използвали във живота си на земята, включително слуги, украшения и домакински съдове.
Бизнесменът вдъхновен от такъв подход, спрямо устройването в задгробния живот, си купил чисто нов Flying Spur за 310 хиляди фунта стерлинги. В края на краищата няма да се вози в употребявана кола и каква е разликата в кой свят прави това?
След покупката бизнесмена започнал да копае съответстващо място за колата до гроба си. Последното убежище на водещия модел Bentley  било в задния двор на дома му.
Вероятно „съвременния фараон“ е решил, че ако постави колата си близо до дома, ще опрости „доставката“ й на онзи свят.
Интересното е, че през 2009 г. милионерът е прекарал в кома 63 дена. За този период два пъти официално са го обявявали за мъртъв и два пъти са викали свещеник за последно причастие. Но всеки път упоритият бизнесмен успявал да се измъкне на този свят.

Един фермер пътешествал със сина си. По пътя сина разказвал на баща си история, но увлечен от фантазията си, той вмъкнал порция лъжа. Бащата се досетил за това и за да засрами сина си му казал:
– Скоро ще стигнем до един мост. Но той е вълшебен, различава лъжата от истината. Така че, когато човек лъже, мостът се продънва под краката му и излъгалия пада във водата.
Когато чул това, синът се изплашил и признал на баща си, че го е излъгал. Но въпреки всичко, когато фермерът минавал със сина си по моста, той се счупил и двамата се намерили във водата.
Когато пътешествениците се добрали до брега, бащата казал на сина си:
– Този мост съвсем не беше вълшебен, аз те излъгах.
Лъжите даже и при най-добронамерени подбуждения, могат да доведат до неочаквани последствия.