Една прекрасна утрин един човек се прибирал у дома си. Изведнъж му дошло на ум, че може да съкрати пътя си. Да зареже прашния път и да хване през гората.
– Какъв хубав ден, – казал си човекът, като се обърнал към гъсталака –  ден, в който човек може да срещне щастието си.
Щом свърнал, още преди да успее да се огледа, паднал в добре замаскирана вълча яма.
– Хубаво направих, че тръгнах по краткия път, – казал си човекът, като легнал по-удобно в ямата. – Ако сред тази красота може да ми се случи такава неприятност, какво ли ме очаква на прашния път? Е, там не може да се случи нищо интересно!

Мой приятел дълго ме убеждаваше да отида на неговите сбирки, които организираше в дома си. Темите, които разгледаше бяха свързани с „уникалните методи да спечелиш повече пари“. Омръзнаха ми натякванията му при всяка наша среща и за това се съгласих.
Един ден взех 9 годишната си дъщеря и отидох.
Очакванията ми напълно се потвърдиха. Той въодушевено говореше за мрежов маркетинг, като непрекъснато задаваше въпроси от рода на : „Бихте ли използвали друг перилен препарат, ако ви харесва този, който използвате?…..“
Усилията му изглеждаха напразни, защото аудиторията вяло реагираше.
Изведнъж той погледна дъщеря ми и хитро се усмихна:
– Пепи, какво би избрала милион лева или лев, който се удвоява всеки ден в продължение на месец.
Тя невъзмутимо отговори:
– Разбира се удвояващият се лев.
Приятелят ми притеснен, че се е сринал ефектния му номер, от глупавия отговор на детето, продължи с почти съскащ тон.
– А защо, избра това, мило дете?
Тя продължи спокойно, като го гледаше право в очите:
– Защото на всеки глупак е ясно, че 2 на степен 29 е много повече от милион….
Приятелят ми онемя, а детето продължи с поучителен тон:
– Това се нарича прогресивна система за изчисляване на печалбата
Приятелят ми дойде на себе си едва след пет минути. Той завърши лекцията набързо и доста неуверено, а към детето повече не погледна………

След богослужение дошъл един човек при пастира и му казал:
– Не ми хареса вашата проповед. Не обичам, когато ми говорят за кръста. Не е ли по-добре вместо да проповядвате за смъртта на Исус на кръста, да говорите за Него като пример.
– Бихте ли последвали Исус, ако ви проповядвах за Него като пример? – попитал пасторът.
– Разбира се, бих вървял по стъпките му, – казал човекът.
– Добре! – казал пастира. – Ще направим първата крачка. За Исус Христос е написано: „Той не е сторил грях“. Ще направите ли първата си крачка?
Човекът се смутил и казал:
– Не, аз греша и осъзнавам това.
– Тогава вие трябва да разберете ясно, че вие се нуждаете от Исус Христос не като пример, а като спасител.
Смъртта и страданията на Исус Христос не са били случайност.  Той пожела да бъде кръстен във вода, чрез потапяне, помоли Отец, ако може да го избави от смъртта, беше „послушен до смърт, даже смърт на кръст“. Въпреки, че Пилат не намери нищо достойно в Него за смърт, Той бе наказан според закона.
Подчинявайки се на закона, въпреки, че беше невинен, взе вината на грешниците върху Себе Си и вкуси смъртта заради тях на кръста.
Всички хора се нуждаят от спасението на Христос, което бе изработено на кръста.

Шегаджии и пакостници са съществували от край време. Някои шеги много приличат на истина, а други поради това, че на хората им се иска да бъде така, им вярват. Въпреки това, че до сега има изобличени лъжи и мистификации, те продължават да се възприемат като неоспорими истини.
По време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. изобретателеният немски студент Норберт Садхаус ловко се присъединил към бегачите на 42 километровия маратон, няколко километра преди финала. Леко изпреварил уморените спортисти и пристигнал първи. Станал център на внимание, като „олимпийски шампион“.
Разбира се, спортната му слава не продължила дълго. Длъжностните лица бързо го разобличили.
Но за това пък влязъл в историята, като изключителния шегаджия.

През 1917 г. в популярното издание  „New York Evening Mail“ се появила фалшива история за появата на ваните в САЩ, написана от журналиста Хенри Менкен, за да се демонстрира как леко може да се заблуди обществеността чрез медиите.
В статията се цитирали „факти“ как в САЩ неохотно се приемала появата на вани в средата на 19-ти век. Къпането във вана официално се приемало за нездравословно и във връзка с това, процедури извършвани в нея, били обложени с драконовски данъци или нацяло били забранени.
Въпреки недостоверността на информацията, представена във вестника, тя широки се цитирала в различни публикации и дори сериозни научни доклади.
Осем години по-късно Менкен се самоизобличил в лъжа относно пуснатата информация, но това не накърнило репутацията на фалшивите банни истории.
Например, през 1952 г. в речта си за здравеопазването, президента Труман цитирал статията на Менкен, а през 2004 г. “ Washington Post “ разкрил фалшивия факт в колонката “ Обзалагам се, че не знаех, че … “ .