Федералната резервна система ( ФРС ) на САЩ ще издаде нова 100 – доларова банкнота, която е трябвало да види бял свят още преди 2 години.
В допълнение към традиционните мерки за сигурност срещу подправяне ще се появи триизмерна синя лента, с изображение , което ще се променя, когато се върти банкнотата. В този случай, тя ще бъде вплетена в хартия, а не отпечатана. Изображението на мастилница при обръщане ще се превръща в камбана, изменяйки цвета си.
„Хората за секунди, ще разберат дали банкнотата е истинска или не, ако знаят какво точно да търсят върху нея.“ – заявява представител на ФРС Майкъл Ламбърт. Разработката осигуряваща безопасността на 100 доларовата банкнота е отнело повече от 10 години.
Първоначално било планирано банкнотата да се пускане през февруари 2011 г., но поради технически проблеми, трябвало да бъде отложено.

Един ковач разказваше:
– Когато закалявам стоманата, първо я поставям в огъня, а след това я прекарвам под чука, накрая я заливам със студена вода. Едва тогава мога да кажа дали е годна. Може ли да се закали и да се разбие на парчета за обработка. Ако стоманата не се поддава на обработка, аз я изхвърлям в задния двор и я използвам за други по- маловажни цели.
Така е и в нашият християнски живот. Ние всички преминаваме през училището на Божествената обработка, училището на изпитанията и скърбите.
Скърбите са Божият вятър, който ни приближава към Бога. Вятърът се носи над морета, но когато срещне клони или нежните струни на еолийска арфа, чуваме песни изпълнени с красота и сила. Така и нашето сърце в дни на скръб и тъга придобива своя певчески глас.
Погледнете какво прави лекарят с болния. Дава му горчива хапове, а понякога реже и изгаря поразеното място. Той му причинява болка, но без нея не може да се излекува раната.
Така и Бог е лекар на нашите души. Виждайки нашите гниещи духовни рани, прилага подобаващо лечение. Той изгаря несгодите, реже случайно появилите се скърби и пои мъката с плач. Това прави не, за да ни погуби, но да ни изцели. Не да ни убие, а да ни съживи и възстанови.
Скърбите се явяват благословен очистителен огън. Когато ни шлифова, Бог използва остри инструменти, които ни причиняват болка. Но резултата си заслужава да я изтърпим.

При споменаване на щата Монтана си представяме неговите заснежени върхове, но не и гигантска дупка, пълна с вода, която има ръждив цвят.
Тази цепнатина е наречена „ямата на Беркли“. Дълбока е около 500 метра и има повече от 180 милиона кубически метра токсична вода.
Тази яма е изкопана в средата на 20 век. От тук са се добивали полезни изкопаеми.
Когато преустановили копаенето, в дупката започнали да се натрупва вода, която поглъщала всички химически елементи от околните стени.
Ямата на Беркли се явява едно от най токсичните места на планетата.
От това, което се съдържа във водата изпълваща ямата, ще ти спре дъха. В нея има манган, желязо, арсен, алуминий, кадмий и цинк.
В този водоем не се въди риба, а птиците летят на километри от него. Тук живеят особени микроскопични организми, които не се срещат никъде другаде на Земята.
Нивото на водата в ямата продължава да се увеличава.

Станцията ще се намира в селището Келхе, което се намира на югозапад от втория по големина град в Исландия Акурейри. Това място е идеално за нощни наблюдения на Северното сияние.
Създаването на постоянни станции за наблюдение на това явление е от съществено значение за насърчаване на научното изследване на космоса, безопасно изпълнение на проекти в пространството и гарантиране безопасността на човешките дейности в него.
Предвижда се станцията да започне работа още тази зима.
През 1989 г., на Южния полюс е създадена втора китайска изследователска станция “ Чжуншан „, а през 2004 г. на Северния полюс е създадена първата китайска научна станция “ Жълтата река“. Освен това, те са разположени почти  на южния и северен край на едно и също магнитно поле. Така двете станции могат да наблюдават постоянно Северното сияние през деня. Да се наблюдава това явление през нощта до сега не е имало реална възможност.
На строящата се китайско-исландска станция ще могат да се правят дълговременни, непрекъснати и комплексни наблюдения на Северното сияние, които ще запълнят бялото петно ​​в областта на изследванията на Китай за Северния полюс.

Много спортове произлизат от ежедневната дейност на наши предци: лов, риболов и разбира се, военни изкуства.
Древните гърци имали непобедими военни кораби – триери, гребците, на които били роби. На всеки кораб били по няколко десетки. Гребците трябвало да се командват, за да гребат ритмично и триерата да върви плавно.
Бил установен определен темп, 22 загребвания в минута. Отчитал ги надзирател с камшик. Само някой да се забавел за малко, камшика влизал в действие.
На врата на всеки роб имало верига с дървена круша. Ако някой от гребците застенел, надзирателят пълнел устата му с тази крушовидна форма, за да не сее паника и да не пречи на другите да слушат отмерването, необходимо за равномерното гребане.
Надзирателят на кораба бил човекът, който управлявал кораба. На гръцки се е наричал кибернетос.
Защо Хорберт Винер е дал на новата наука името на надзирателя на такъв вид кораб? Той е имал в предвид не надзирателя, а управляващия кораба. Защото кибернетиката е наука за управлението.