Дошъл един младеж при учителя си и му казал:
– Наскоро четох, че всички са виновни във всичко. Кажете ми, как е възможно това? В края на краищата, човек не е виновен за това, което се случва далеч от него, дори у близките съседи.
Учителят помислил малко и казал:
– Представи си, че хората са един голям оркестър. Всички музиканти трябва да свирят една и съща музика. Всеки свири със своя инструмент. Оркестърът е ръководен от диригент. Той знае реда на изпълненията, чува всеки и подава знак. Когато музикантите слушат диригента и вярно изпълняват неговите указания, музиката се лее хармонично и красиво. Тя предизвиква възторг и радост.  Но ако само един от музикантите свири фалшиво, то цялата музика и оркестъра ще пострадат от изпълнението на тези фалшиво изпълнени ноти.

Къде и кога потенциални самоубийци трябвало да искат разрешение от Сената? Това съвсем не е шега!
В древната гръцка колония Масалия, попаднала под влиянието на Рим, а по-късно превърнала се в модерния град Марсилия, на гражданите не е било позволено да се самоубиват, просто ей така.
Желаещите да посегнат на живота си, трябвало да подадат молба до Сената, в която описвали причините поради, които те искали да направят това.
Ако сенаторите сметнат тези причини за задоволителни, на подалия молбата безплатно давали отрова.

Живели в една хладилна витрина сладоледи. Всички те били красиви и щастливи. Децата много ги обичали и постоянно молели родителите си да им купят от тях.
Един от сладоледите бил много горделив. Много често питали за него, но родителите не го купували, защото бил много „скъп“.
Сладоледът пискал от удоволствие, когато го избирали, но щом не го купували той гордо заявявал:
– Вас още днес ще ви изядат, а аз ще живея вечно!
Обикновените сладоледи изобщо не го забелязвали, те често били заменяни от нови. Новодошлите непрекъснато се оплаквали от транспортирането им от фабриката. Опаковката им била нестабилна и когато идвали тук били силно потресени, а вафлените им чашки по чудо оцелявали….
Гордият сладолед слушал, усмихвал се и злорадствал. Той смятал, че е най-доброто нещо на света.
Но една сутрин един от обслужващите витрината отворил капака й и изхвърлил гордият сладолед в кофата за боклук. Неговият срок за годност бил свършил и той започнал да се разваля и разтича.
Така гордият сладолед не могъл да живее дълго и щастливо, защото гордостта му пречела за това. А малките сладоледи били препълнени с щастие. Те радвали безброй деца, които постоянно искали да си близнат от тях.

В Мелбърн кенгуру проникнало в аптека, намираща се на втория етаж на местното летище.
Животното отишло в аптеката, след като попаднало под кола и получило травма на крака си. Доброволци от австралийското общество по охрана на дивата природа, след огледа на кенгуруто, съобщили, че лапите му били силно протъркани от скачането по асфалта.
Кенгуруто прекарало в аптеката известно време, преди да бъде заловено и отведено при ветеринар. Представител от летището твърди, че животното свободно е могло да напусне помещението, но е останало до идването на доброволците.
Не е отбелязано, как животното се е добрало до втория етаж.
В последно време в Австралия са зачестили посещенията на кенгури по летищата. Работниците на летището са казали, че това е третия подобен случай за тази година. И преди е имало подобни инциденти, но те са ставали веднъж на 4-5 години.

Немският мистик, проповедник и учен Йохан Таулер срещнал веднъж един просяк.
– Бог да ви даде добър ден, приятелю, – обърнал се той към него.
– Слава Богу, никога не съм имал лош ден, – казал просяка.
– Нека Бог да ви даде щастлив живот, – казал Таулер.
– Благодаря на Бога, – отговорил просяка, – Никога не съм бил нещастен.
Стреснат Таулер казал:
– Какво искаш да кажеш?
– Е, – казал просякът, – когато времето е хубаво, благодаря на Бога, когат0 вали пак Му благодаря. Когато има достатъчно храна, благодаря Му от все сърце. Докато Божията воля е моя и това, което Той харесва, харесвам и аз,  нима мога да кажа, че съм нещастен?
Таулер погледнал изумен просяка:
– Кой си ти?
– Аз съм цар, – отговорил просякът.
– Но къде е твоето царство? – попитал Таулер.
Просякът отвърнал:
– В сърцето ми.
„Защото Божието царство не е ядене и пиене , а правда, мир и радост в Святия Дух „.  Божието царство, която се вселява в сърцето на истинския християнин е просто живот, според словото на Бога. Мирът  и спокойствието на съвестта, идва само от Господа. Радостта е плод на спокойната съвест и това, че ние живеем в и с Христос.
Божието царство имат в сърцето си не гордите, завистливите, раздразнителните, сприхавите, отмъстителните, а измитите в кръвта на Исус Христос, смирени, нищи по дух, съзнаващи собствената си духовна бедност.