Той използвал така наречената космологическа константа в много от своите формули, потвърждавайки грешната идея, че вселената е стабилна, а не свиваща и разширяваща.
В крайна сметка, било доказано, че вселената постоянно се разширява.
Айнщайн трябвало да премахне тази константа от своите изчисления.
Въпреки това се оказало, че вселената се разширява със все по-големи темпове. Така че отново потрябвала величина, която да отрази това явление. И Айнщайн отново добавил в своята теория на относителността космологичната константа.

Средата на ХХ век. Човечеството излезе в космоса. Но се появи проблем:
– Как да се пише при нулева гравитация?
Обикновено химикалките отказват да пишат при отсъствие на тежест, мастилото не изтича.
Американските учени дълго се трудили и накрая създали 6 писалки, с които може да се пише в космоса.
Било измислено специално устройство, което създавало налягане в обратния край на писалка, където нямало мастило. Така писалката пишела.
Стойността на това нововъведение било 6 милиона долара за един брой.
А руските космонавти, между другото, продължили да пишат с моливи.

Casey Key Guest House е уникална къща с извити органични форми, е построена в Оспре.
Между уникалните форми на структурата и природата е създадена перфектна хармония, като същевременно се съхранява различният им характер.
Къщата е с извита част, която е създадена с цел да се предотвратят уврежданията на дърветата столетници растящи наблизо.
Къщата има конзолна част. Тя служи като навес за откритата тераса, дори създава допълнително пространство.
Построената резиденция е адресирана към тези, които искат да водят спокоен градски живот и в същото време да бъдат сред красивата природа.
Сградата е построена по такъв начин, че прозорците на спалните и хола предлага чудесна панорамна гледка към местния пейзаж.

Светла, млада и свежа мечтата дошла при човека и го помоли:
– Реализирай ме в живота си, моля те!
– Все още не, – казал човекът, – Аз съм твърде млад за такава мечта.
След известно време Мечтата отново се обърнала към човека:
– Сега вече си възрастен, реализирай ме в живота си.
– Още не е настъпило времето, – оправдал се човекът, – трябва да стъпя здраво на краката си.
– Е какво, не е ли вече време? – подканила Мечтата човека, след като той се стабилизирал в живота.
– Не, не сега, казал човекът, – трябва да подкрепя децата, може би после……
– Може би сега? – попитала Мечтата човека на сватбата на най-малката му дъщеря.
– Не, не сега, – мъжът поклатил глава. – Толкова много неприятности, деца, внуци, нека по-късно…….
– Добре, после…. – въздъхнала Мечтата.
Накрая човекът се пенсионирал. И изведнъж си спомнил за Мечтата.
– Ей, Мечта, къде си? Мисля, че вече е време!
– Вече няма време, – въздъхнала старата, побеляла, грохнала и почти разпаднала се Мечта, – времето мина……

Доживял Матей до преклонна възраст. Никого не обиждал, с честен труд спечелил богатството си. Синовете му били вече възрастни и му помагали в работата.
Умрял старецът и душата му отлетяла пред вратите на рая. Дълго чакал, но вратата не се отваряла. Започнал да размишлява Матей какво е сбъркал. Припомнил целия си живот, но не намерил нищо лошо в него.
Накрая вратата се отворила и излязъл един ангел, който му казал:
– Твоето име го няма в книгата на живота, ти си виновен пред Бога.
– В какво? – попитал Матей изненадано.
– Ти си грешен пред децата си, – обяснил му ангелът, – не си им оставил нищо.
– Как нищо? – възмутил се Матей. – Цялото богатство и всичко, което притежавах им оставих, не е справедлив Божия съд.
Колкото и да му обяснявал ангела, Матей си стоял на своето. Тогава ангелът го взел и с него се спуснал към земята.
– Погледни, – казал Божият пратеник.
Погледнал Матей, синовете му ги няма. По-големият седи в затвора, защото убил брат си по време на делбата на имуществото. А най-малкият се скитал по света. Стопанството разрушено. Хамбарите празни. В къщата цари бедност. Дъщерята седи в дрипи, а около нея полуголи деца жално викат:
– Мамо, искаме да ядем! Дай да ядем!
– Виждаш ли, – казал ангелът. – Ти не си се погрижил за душите на децата си. Твоята грижа е била насочена към суетното и преходното.
Разбрал Матей вината си и признал праведността на Божия съд.
Вие можете да притежавате богатство, но не трябва да му позволявате, то да ви владее. Трябва да разберете едно важно нещо, че грижата за човешката душа е много по важна от всички материални облаги на този свят.