Дошъл един човек при шивача и започнал да пробва поръчания си костюм. Стоейки пред огледалото забелязал, че полите на сакото не са много равни.
– Не се притеснявайте, – успокойл го шивачът. – Ако държите по-късия край на съкото с лявата си ръка, никой няма да забележи нищо.
Купувачът последвал съвета му, но забелязал, че реверът на сакото вместо да лежи се загъва нагоре.
– О, това ли? – казал шиваът. – Дреболия. Само трябва да обърнете глава и леко с брадата си да притиснете ревера.
Купувачът приел и това, но забелязал, че панталоните са прекалено малки и леко ги подръпнал.
– Не се притеснявайте, – утешил го шивачът. – Подръпвайте надолу с дясната си ръка панталоните и всико ще бъде наред.
Мъжът се съгласил и с това, и взел костюма.
На следващия ден излязъл на разходка и правел така, както го бил посъветвал шивачът. Двама старци играели на шах. Когато го видели прекъснали играта и се загледали в него.
– Боже мой! – казал единият. – Погледни колко е нещастен този инвалид!
Вторият старец се замислил за малко, а после промърморил:
– Да си инвалид не е добре. Интересно, от къде е взел такъв хубав костюм?

Много от нас добре помня един епизод от романа на Жул Верн, когато морските пътешественици случайно откриват в стомаха на акула, бутилка с бележка, която бил хвърлил в морето капитан Грант. Дори 150 години по-късно, така постъпвали моряците, изпаднали в беда. Но такава „морска поща“ не е много надеждна.
На бутилката на капитан Грант много ѝ е провървяло. Но останалите бутилки трябвало да плуват в продължение на много години в моретата и океаните.
През 1784, в Тихия океан, потънал японския кораб. 44 моряк намерил убежище на необитаем коралов остров. Един от моряците написал зов за помощ, сложил я в бутилка и я хвърлил в морето.
Станало така, че вълните изхвърлили бутилката на японския бряг и дори близо до родния град на моряка, станал жертва на корабокрушението. Но това се е случило чак през 1934 г., т.е. 150 години по-късно!
През първата половина на XIX век са създадени международни сигнали за бедствие. Корабите стреляли с оръдия и трябвало да размахват определен флаг. А през нощта, било необходимо да се дават сигнални светлини и ракети.
Това е вече една голяма крачка напред, но ако по морските линии край бреговете тези сигнали могат да се видят. Ефективността на техните действия в безкрайните простори на океаните, в новите, малко известни пътища, е практически нула.
През 1986 г. се появило ново ефективно средство за комуникация – радиото. И две години след откриването му великият руски учен Александър Попов обуорудвал с безжичен телеграф първия кораб. Той бил английски плаващ фар. Една година по-късно, когато фарът се сблъскал с парахода „Матюс“, за първи път в историята на корабоплаването е бил изпратен сигнал за бедствие по радиото.
Въпреки това, ясен сигнал на призива за спасение не съществува все още.
На 3 ноември 1906 е била подписана Берлинската радиотелеграфна конвеннция, приела за международен сигнал за бедствие «SOS». SOS – това са през първите три букви от английската фраза „Спасете нашите души“ – Save Our Souls.
От тогава този сигнал е използван от хиляди бедстващи кораби. И всички кораби намиращи се наблизо, заедно бърза да им помогнат.

Точната дата на създаването на картината не е известна. Смята се, че тя е завършена около 1647-1651 години. Предполага се, че Веласкес рисува „Венера с огледало“ по време на посещението си в Италия, тъй като Инквизицията в Испания е забранила да се рисува голо женското тяло. Така  под влиянието на целомъдреният испански мироглед се  смята, че Венера е различна от италианската „Венера“. Тя е разположена с гръб към зрителя.
„Венера с огледало“ е единственият оцелял образът на голото женско тяло от Веласкес. В края на XVIII век тази картина е висяла в двореца на херцогинята на Алба, която по-късно послужила за вдъхновение за нарисуването на „Голата маха“. След смъртта на херцогинята я купил Годой, през 1813 г. била пренесена в Йоркшир.
През 1906 г. картината е купена от фонда на националните колекции – The National Art Collections Fund за Лондонската Национална галерия.
Интересна и страшна е историята на картината на Веласкес „Венера с огледало“. Тя не била в състояние да намери свой постоянен собственик. Хората, които са я купували, веднага след придобиването ѝ се разорявали, а някои умирали в ръцете на изнасилвачи и убийци. Трябва да се отбележи, че дори и музеите със страх се отнасяли към тази известната картина и рядко я излагали публично.
През 1914 г. картината е била повредена, от нахвърлилата се върху нея с нож, суфражетка Мери Ричардсън, но била напълно възстановена и се завърнала в галерията, където е и до днес.

Това е къща, която помага да се чувствате едно цяло с природата.
Домът е мястото, където можете да бъдете себе си, спирате да се чувствате все едно сте пред прожекторите и можете да се отпуснете. Но само ако къщата не е напълно прозрачна, като стъклените сгради, проектирани от бюрото Santambrogio Milano.
Както било планирано от архитектите, тези къщи трябвало да стоят на горска полянка на брега на морето.
Ако живееш в стъклена къща, ще имаш постоянното чувство за единство с природата.
В тези пространства винаги има много въздух и светлина. Нямате чувство, че сте заключен в бетонна кутия.
Интериора напълно съответства на дизайна на конструкцията. Леки прозрачни мебели с нюанси на сиво и синьо, и голямо празно пространство.
Друго предимство е, че в такива къщи не е необходимо да се мисли за декорация на стените.
Разбира се, да се живеят постоянно в такива сгради не винаги е удобно, но стъклената къща се възприема като място за релаксация. Сливане в едно с природата. Това е една страхотна идея.

Бог благославя тези, които осъзнават нуждата си от Него.
Той няма нищо против да има мач по борба с вас, защото при борбата има контакт с вас. Това означава, че сте близо до Него, а не далеч и Той не е равнодушен към вас.
Какви проблемите имате в живота си точно сега? С децата, съпруга, финансите си или вашето здраве – това са само симптом. Вашата истинска борба е с Бога.
Каква е твоята борба с Бога? Вашият най-голям борба е, когато нещата не вървят по начина, по който ги искате или стават много по-бавно, отколкото ви се иска и тогава вземате нещата в свои ръце. Не чакате, не се доверявате на Бога, не се молите, не мислете, че Бог ще осигури вашите нужди, а бързате да получите.
Какъвто и да е проблемът в живота ви, той се свежда до две неща:
Ще се доверите ли на Бог да се погрижи за ситуацията?
Ще се покорите ли на Бога и ще направите ли правилното нещо, дори ако това не ви е много по вкуса?
Коренът на всички наши конфликти в живота е, че не искаме да сме отговорни за действията си. Искаме да бъдем като Бог. Затова Бог казва: „Добре, нека да идем навън и нека да се преборим – аз и ти, един срещу друг. Нека видим кой наистина владее положението“.
Обичам аналогията с борба, тъй като целта на борба е да притиснеш другия на тепиха. Откъде знаете, когато сте спечелили? Когато ви кажат: „Отказвам се“.
Бог чака да кажете, че ще се борите със себе си толкова дълго, колкото е необходимо, за да разберете същността на нещата.
Защо ни е трудно да дадем контрола за проблемите си на Бога? Какво ни пречи да кажем: „Предавам се“?
Какви промени могат да се направят, така че да се забавят нещата, чакайки Бога, давайки му шанс да работят за наше добро, вместо да вземем нещата в свои ръце?