Вярно казват, че за ентусиазирания човек няма граници.
Ето дори сърфът, в който са влюбени много млади хора, може да се осъществи и там, където няма вода.
Ако ти обичаш да сърфираш, а наблизо няма океан или море с високи вълни, не се отчайвай и за това има изход. Не се учудвайте. Оказва се, че ако наблизо се намира макар и малка пустиня с пясъчни дюни, на нея може да се организира сърф.
Запознайте се с новия вид развлечение за любителите на екстремните спортове – сърфиране на пясък.
На снимките изглежда невероятно зрелище. Не се учудвайте, ако рано или късно това прерасне в сериозна спортна дисциплина.
Ако дрехите ти са набити със сняг, лесно може да се понесе, но ако панталоните ти се напълнят с пясък, това си е жив мазохизъм. И все пак, това е истинско предизвикателство, което ще практикуват истинските любители на е екстремни спортове.

В понеделник Международната космическа станция се е скачила с капсула „Союз“, която е превозила трима астронавти от САЩ, Русия и Италия. Корабът е достигнал целта си за по-малко от 6 часа след старта му от територията на Казахстан.
Руският космически кораб „Союз“ е стартирал около 03:00 часа местно време от космодрума „Байконур“. Неговата задача е била да достави на МКС тримата астронавти: Антон Шкаплеров от Русия, Тери Виртс от НАСА и Саманта Кристофорет от Европейската космическа агенция.
Многоместният кораб се е закачил за космическата станция 5 часа и 48 минута след излитането.
Нова група от астронавтите е съставила компания от трима обитатели за космическата станция, включително и рускинята Елена Серова. По такъв начин, за втори път в 16-годишна работа на МКС на борда се е  оказала отново жена, за извършването на дългосрочна мисия.
Новият екип от астронавти ще престои в космоса до средата на май. Текущата група ще се върне на Земята в началото на март.

Много хора вярват, че електромагнитните вълни, излъчвани от всички видове електронни устройства, лошо влияят на организма, те причиняват болка и различни заболявания. Синдромът на електромагнитна свръхчувствителност (SEG) е наричено заболяването свързано с тези явления.
Но дали то съществува в действителност?
Повече от 3 милиона души вярват, че те страдат от свръхчувствителност, заради това, че при тях се появява алергии към микровълнови печки и радиовълни, които излъчват електронни устройства: мобилни телефони, телевизори, компютри и дори WiFi-рутери.
Такива устройства са източници на нейонизиращи радиационни излъчвания, които имат твърде ниска честота, за да причинят вреда на човек. Въпреки това, на хората страдащи от SEG им се приписват симптоми при облъчване на ниско ниво като главоболие, сънливост, гадене, дори усложнения при дишане и парализа. Въпреки това, те се опасяват, че радиацията може да причини рак и психични разстройства.
Здравните организации в САЩ, Великобритания и Европа твърдят, че до сега не са могли да докажат връзката между електромагнитните вълни на технически устройства и изброените симптоми.

Ако понякога малко се нараните, опитайте да погледнете на повредената част с обърнат бинокъл. Ще забележите, че болката ще намалее.
Учени от Оксфордския университет провели експеримент, който доказа, че ако се вгледате в контузената ръка от далечния край на бинокъла, той визуално намалява размера на ръката, както болката и подуването.
Какъв е изводът?
Дори нашите чувства и усещания за болка,огорчение, беда, напаст, гибел, ….. зависят от начина, по който гледаме на тях и  как ги възприемаме.

Телефонът изъня. Николина се надигна от стола и затътри краката си към коридора. Вдигна слушалката и задъхано каза:

– Да!

Отсреща звънтеше веселия смях на дъщеря ѝ.

– Здравей, мамо, как си?

– Добре! Нещо си много весела?!

– Тъкмо приказваме с приятелката си за тебе.

– И какво толкова ме коментирате?

– Навярно си чула изказването: „Да не строят къщи и да не ходят по ресторантите, тогава ще имат,,,,,,“

– Някои хора, не осъзнават на какво дередже е народа и как едва смогва да свърже двата края, – въздъхна Николина.

– Та разправям на Диди как си ходила на ресторант. А тя ме погледна озадачено и попита:“ И тя ли? Е щом могат да си го позволят!“ Но, когато ѝ казах, че тази година си ходила само два пъти на ресторант, единият за кръщене, а другия за помен, прихнахме да се смеем и не можем да спрем.

Николина неволно се засмя на слушалката, изглежда смехът на двете момичета я бе заразил и нея. Гледаще през прозореца свъсеното небе и дърветата с престарелите си вече окъсани премени и чуваше гласа на дъщеря си:

– Та аз това казвам на мама, да спре да ходи по тия ресторанти….

И нова вълна смях заля телефоната слушалка. Такъв е животът, като не можем нищо да направим, поне можем да се посмеем , макар и до сълзи….