Елена наблюдаваше как сина ѝ растеше и се превръщаше в буйно малко момче. С няколко жени тя често посещаваше домовете, които имаха нужда от помощ. Носеха им храна, шиеха им дрехи, разговаряха с хората за болките и незгодите им в живота.

В сърцето си Елена усещаше болезнен копнеж за дете. искаше да създава нещо, да отглежда повече деца.

Един ден тя сподели отчаянието си с отец Николай:

– Съпругът ми иска още синове, но не знам как бих понесла нова загуба. Трудно ми е да приема още една смърт.

Елена наскоро бе пометнала за втори път. Първият път тя беше едва във втория месец, но преди три седмици синът ѝ се изсулил от нея, малко преди да влезе в седмия месец.

– Знаете, че несигурността не е характерна за мен, – каза Елена, – но въпросът за изгубените бебета остава за мен голям провал. В сърцето ми се води страшна битка, разбирате ли?

– Така се е случило, – каза отец Николай, – Не знаем защо е станало това, но ако роптаем и обвиняваме себе си, това ще ни помогне ли? По-добре иди при съпруга си и вярвай, че Бог ще реши, кое е най-доброто.

На Елена ѝ бе много трудно, болката и мъката сковаваха душата ѝ.

Сподели терзанията си със съпруга си:

– Ами ако Бог ме наказва за безпирните ми ламтежи и амбиции?

– Бъди търпелива, – каза съпруга ѝ. – Всичко ще си дойде на времето. Ще имаме обширен дом и много деца така, както сме го искали.

Майката на Елена често ѝ казваше:

– Искам да родиш още едно дете, за да мога да го държа и бавя, преди да съм остаряла твърде много.

А баща ѝ веднъж каза:

– Причина за всичко е твоето своенравие и старата ти скръб, която трови утробата ти. Ти искаш да градиш кариера и да бъдеш майка. Една жена трябва да се грижи за дома и семейството си. Остави на мъжете да се занимават с останалите неща.

Елена искаше да успява навсякъде, и в дома си, и в работата си. Беше убедена, че ще може да се справи, но не искаше да спори с баща си, той нямаше да я разбере.

Един пътник, пътуващ на борда на кораба, видял безброй малки и големи подводни скали, с които било осеяно морето. Той се обърнал към кормчията:
– Господине, как успявате да минете сред толкова много скали? Вие навярно знаете всеки камък тук, за да го избягвате!?
– Не, – казал кормчията, – къде са камъните не знам, но знам най-дълбоките места, през които мога да прокарам кораба.
Наистина, защо му е на един пътешественик да знае всичко наоколо, за него е важно да знае добре своя път.
Християните няма да пострадат, ако не се вглеждат в „камъните“ около себе си, а знаят волята на Бога и я изпълняват.
Ако хората са нещастни, те самите са виновни за това, защото не са съгласували живота си с волята на Твореца.
Не можеш едновремено да изпълниш своите намерения и тези на Бога. Ако изпълниш своите желания, тези на Бога се оскверняват и стават ненужни.
Главната цел на християнина е да познае Божията воля и да я изпълни. Никога не се страхувайте да се предадеш на разположение на Неговата воля.

Новото превозно средство Post Modern Скейтборд е кръстоска между скейтборд и ролкови кънки.
Човек поставя на краката си 10 инчови колела и балансира като на обикновнена дъска.
Освен това колелата могат да бъдат независими или свързани помежду си с помощта на специален прът.

Може да не ви се вярва, но всяко полезно нещо може да се направи още по-полезно.
Ако знаете как да правите това, животът ви ще бъде по-лесен, използвайки подръчни средства и материали.
Например, за да премахнете драскотини от стъклото на часовник, нанесете на салфетка малко паста за зъби и потъркайте по стъклото.
Драскотините няма да изчезнат, но ще станат прозрачни и невидими.

През 2007 г. Джовани Мария Пала, италианския експерт по компютърни науки и музикант е казал, че е намерил музикални ноти в известната картина на да Винчи, наречена „Тайната вечеря“.
Според Пала, ако нарисуваме петолиние в долния край на картината, ръцете на Исус, ръцете на неговите апостоли и хляба на масата изобразяват музикални ноти, които могат да се разберат, ако се чете от дясно на ляво.
Да Винчи е бил известен с любовта си към музиката. Той включвал музикални загадки в своите записки, които е трябвало да се четат отдясно на ляво.
Алесандро Везоси директор на музея в Тоскана, посветен на Леонардо да Винчи, сметнал, че предположението на Пала е „вероятно“. Везоси е казал, че да Винчи е свирел на арфа и е направил на няколко фрагмента за други музикални инструмента.
– Винаги съществува риск да се види, коквото не е там, но интервалите в картината са разпределени хармонично, – е казал Везоси. – Там, където са налице хармонични пропорции, винаги може да се намери музика.