Човек някога разбира, че има хора, които никога няма да те предадат, но за това трябва да се премине през прекалено много предателства.

Най-накрая осъзнаваш, че външния блясък е нищо в сравнение с вътрешната красота, защото всичко, което е отвън, е до първия дъжд. Това, което е вътре, гори за винаги. Но даже да угасне и да остане едва тлеещо въгленче, достаъчно е да докоснеш с устни тръбата и нежно да призовеш, огънят постепенно ще се разгори и ще те стопли.

Понякога ще разбереш, че многото формули и афоризми, които си събирал, са празни, макар и красиви, те са само съвкупност от думи. Важни са тези истини, до които сам си достигнал.

Все някога ще разбереш, че добротата, нежността, ласката и грижата са проявление на вътрешна сила, а не на слабост.

Навярно всеки от вас е писал не веднъж , в началото на учебната година, съчинение на тема „Как прекарах лятната ваканция“.

Много ученици се срамуват, че не са били на море или някакъв курорт, а са помагали на родителите си на полето, за това съчиняват невероятни истории.

Днес искам да ви запозная с едно доста интересно съчинение по тази тема. В него се поставя сериозно въпроса: Мога ли да не разказвам, това не е ли мое право?

Ето ви и самото съчинение, би трябвало да се позамислите малко над написаното:

„Как съм прекарал лятото, това вас не ви засяга. Това си е моя лична работа, защото лятото е моето свободно време, с което лично разполагам. Трябва да уважавате правото на човек сам да избере, да ви разкаже или напротив.

Ако ми поставите двойка, то с вас ще се видим в Европейския съд. Там ще ви извикат, а аз ще бъда на същото място и по други дела. А по какви, това си е лично моя работа и това съвсем не ви засяга!“

Демокрация ……

Юноша попитал един мъдрец:

– Какво да направя, за да стана мъдър като теб?

– Иди на улицата и постой там около десет минути, – отговорил мъдрецът.

На улицата валял силен дъжд. Младежът напразно се опитвал да се скрие от студените дъждовни капки. Скоро той се върнал при мъдреца. Той бил мокър и настръхнал от студ.

– Постоях на улицата и сега какво да правя? – попитал младежът.

Мъдрецът го попитал:

– Докато стоя на улицата, за какво си ми мислеше? Може би ти е дошла някаква идея?!

– В главата ми се въртеше само една мисъл: „Изглеждам като пълен глупак“.

– Това е велико откритие, – казал мъдрецът, – когато осъзнаеш, че си глупав, ти правиш първата си крачка към мъдростта.

В болницата докарваха много безнадеждни случаи. Светла бе присъствала не на една раздяла между много близки хора. Тя им съчувстваше, но с какво можеше да им помогне?

Днес докараха Катерина. Съпругът ѝ Стоян доста нервничеше, докато я настаниха в стаята.

Жената имаше рак и не ѝ оставаше много време да живее. Но тя бъбреше весело и се усмихваше на всички.

Светла влезе в стаята и попита Катерина:

– Искате ли още нещо?

– Покажете ми само как се пуска телевизора, – усмихна ѝ се възрастната жена.- Много харесвам сериалите.

Катерина беше романтична жена, тя харесваше книги и филми, в които се говореше за любов.

Един ден тя сподели със Светла:

– Вече 35 години сме женени със Стоян, но нито един път не ми е казал: „Обичам те“. Обикновено ме нарича „глупавичката ми“.

– Навярно ви обича нищо, че не го показва явно – опита се да я укоражи Светла.

– Да, вярвам, че ме обича, – каза с тъга Катерина, – но ми се е искало да получа някога от него картичка с надпис „С много любов“ или „За скъпата ми съпруга“. Поне да ми беше казал : „Обичам те“. И това щеше да ми е достатъчно.

Стоян всеки ден идваше в болницата и сядаше до нея, доката тя гледаше сериалите. А когато Катерина започна повече да спи, той просто я гледаше или се движеше по коридора като изгубено дете.

Веднъж Стоян каза на Светла:

– Нямахме деца, но пътувахме и видяхме много интересни места. Когато излязохме в пенсия, пътешествахме и се радвахме на живота. А после тя се разболя ….

– Виждам, че ви е било хубаво с нея, но защо никога не сте ѝ казвали, че я обичате? – попита Светла.

Стоян погледна медицинската сестра в недоумение:

– А защо трябва да ѝ го казвам? Тя знае, че я обичам.

– Жените, макар и да знаят това, искат по-често да го чуват. Помислете върху това.

След три дена Стоян се бе подпрял на стената. Лицето му бе мокро от сълзи, а устните му трепереха.

Светла вече знаеше от друга сестра, че Катерина е починала. Тя приближи до Стоян, искаше да го успокои и утеши.

Той вдигна очи, въздъхна и каза:

– Знаете ли? ….Казах ѝ: „Ти си най-прекрасната жена …. и аз те обичам“. Тя беше толкова щастлива.. … трябваше да видите усмивката ѝ ….

Нито пари, нито власт, нито добри намерения могат да спасят човека. Дори и управляващите народите са безсилни да се спасят от смъртта. На всички ни е съдено да умрем, макар и да не сме изпълнили докрой своите намерения и планове, колкото и добри да са.

Днес всеки уповава на някой човек, но това ще му помогне ли? Съмнявам се.

Бог, Творецът на небето и земята и всичко в тях, управлява Своето творение. Блажен е всеки, на който Бог помага, защото Той се притичва на помощ на притеснените и гладните, освобождава плениците, дава зрение на слепите, вдъхновява подтиснатите от грижите и безпокойствата в този свят.

Господ пази преселника, подкрепя вдовицата и сирачето. Бог помага на тези, които смирено Го търсят и се обръщат към Него за милост.

Доверете се на Господа!

Кажете Му: „Господи, прости неверието ми. Помогними от днес нататък да се разчитам само на Теб. Бъди мой Помощник!“