Изследователите, представляващи норвежки ветеринарен институт, са установили, че собствениците на коне  могат да общуват с конете си с помощта на специални знаци.

Интересното е, че конете са се научили да искат, да им се свали или качи покривалото.

В бъдеще се очаква да се разшири „конния език на жестовете“.

Специалистите са провели проучване, включващо 23 коня, всеки от които вече са свикнали с факта, че по време на захлаждане те могат да поискат да бъдат покрити с одеяло.

По време на експеримента зоолозите са научили конете да кимат на лист хартия, на който е нарисувана хоризонтална черна линия, когато на животните им е хладно. Този жест означавал, че конете трябва да се покрият с одеяло.

При движение на главата към лист с вертикална линия, означавало, че трябва да се махне одеялото.

При ранните етапи на тренировките при изпълнение на искането, конят получавал храна всеки път.

Ежедневните тренировки се провеждали по 10-15 минути на ден. След 11-я ден конят привиквал на „правилата“, а след две седмици напълно съзнателно показвал един или друг знак.

Интересното е, че конете възприели първите тренировки с голям ентусиазъм. Те сами идвали при хората и привличали вниманието им с различни звуци.

Най-малките медузи са от групата на ируканджите. Най-изученият ѝ представител е Carukia barnesi.

Тези медузи се характеризират с малкия си размер. Телата им са колкото човешки нокът – 1-1,2 см в диаметър.

Тези прозрачно бели нежни създания имат само четири пипала, които могат да пораснат до един метър.

Независимо от малките си размери Carukia barnesi е силно отровна. Отровата ѝ предизвиква много паралитични ефекти, които наричат синдром на Ируканджи. Тази отрова може да доведат до смърт.

Две жени разговарят:

– Моят мъж започна късно да се прибира в къщи, – оплака се едната.

– Моят също се пробва да го направи, но аз го отучих, – самодоволно заяви другата.

– Как го направи? – полюбопитствува с надежда първата.

– Когато една вечер се върна късно и позвъни на вратата, аз го попитах: „Ваньо, ти ли си“?

– И какво от това? – попита първата не разбирайки, какво иска да ѝ каже другата жена.

– Но моя мъж се казва Кольо.

Учени от университета в Сарагоса  твърдят, че завистта се явява природен мотиватор на човека и диктува стила на поведението му.

Според специалистите, много хора са готови да загубят постиженията си до тогава, докато нещата около тях станат още по-лоши.

Според проучването било установено, че от 541 доброволци, 30% от участниците са склонни да загубят голяма победа в лотарията и се задоволи с по-малка печалба, докато противникът не загуби.

Завистливият човек се държи като комарджия. Стремежът за поражение на съперника мотивира такива хора много повече от една голяма награда.

Авторът на изследването Ямир Морено е заявил, че получените резултати противоречат на твърдението за изключително рационалното поведение на човека.

И какво или – или? Това зависи на къде гледаме.

Или в масовата единица в обществото, или в елита.

Или глупавите потребители със стандартен-щампован мозъка или в зараждащият се елит.

Или се движим към успех в образованието, кариерата, бизнеса, или тъпо лазим е интернет, седим в социалните мрежи, получаваме падащата ни се парична част, чрез която можем относително добре да съществуваме.

Или в уеднаквената, щампована част на човечеството, или в компанията на ярките личности.

Процесът на уеднаквяване е започнал и то не отдавна, но върви с нарастващи темпове.

Знаете ли кога забелязах това? Само не ругайте и не се оплаквайте.

Когато една стока изчезне, а вместо нея се появи нещо единно и неразличимо от останалите, но със същото име. Такива мога да назова достатъчно много.

Например поничките с белия крем изчезнаха, но те по нищо не могат да се сравнят със сегашните „понички“ пълни с някакъв конфитюр или мармалад.

Ето качвате се във метрото, влака, автобуса. По-рано в превозните средства хората четяха книги, а сега всеки е потънал в своя смартфон или таблет и не забелязва какво става край него. В това няма нищо особено, освен едно.

Човечеството стремително си губи паметта.

Това се нарича „Google ефект“, когато мозъкът става инвалид подпиращ се на патерици – мини технологии. Този ефект е заразен и се предава ……

И знаете ли, кое е най-лошото? Това, че хората не забелязват това.