Питат го:
– Защо не нараниш този, който те е наранил?
Отговорът е много прост:
– Нямам време да тичам след кучето, за да го ухапя така, както то ми направи.
Катя и Владимир бяха на 17, когато се запознаха. За беда на следващата година преспаха заедно и това не мина без секс.
Скоро след това Катя каза на Владимир:
– Бременна съм.
И от тук започна всичко.
Майката на Владимир му забрани:
– Да не си посмял да се ожениш за нея. Тя не е на нашето ниво.
Родителите на Катя не бяха богати и с големи връзки, но не живееха в мизерия.
Братът на Владимир срещна веднъж Катя на улицата и започна да я заплашва:
– Ако не направиш аборт, ти и родителите ти ще останете на улицата.
През всичкото това време Владимир мълчеше и не я защити, нито я подкрепи. Не ѝ предложи брак, дори не се извини за грубото отношение на майка си и брат си.
Катя остави детето и не го абортира. Махна с ръка и каза:
– Много им здраве, ще се оправя и без тях.
Но те не я оставиха на мира. Родителите ѝ бяха съкратени от работа. Явно близките на Владимир сериозно се бяха заели с нещата.
Родителите на Катя бяха отговорни хора, те знаеха своя дълг и не оставиха дъщеря си. Продадоха апартамента си и заедно с Катя отидоха да живеят в друг град. Там се настаниха добре.
Скоро след това Катя роди син.
След една година се появи и „таткото“, Владимир поиска да види сина си, но Катя му затръшна вратата, като му каза съвсем спокойно:
– Не се занимавай с нас, ние не сме ти на нивото.
Владимир бе настоятелен и идваше отново и отново. Накрая Катя реши, че не бива да лишава сина си от баща, но за себе си реши:
– С Владимир няма да се събера. По-добре да остана сама, отколкото да живея с „мамино синче“.
Първата коринтска църква се е състояла от обикновени хора. В света те са били нищо, но Бог ги е избрал да бъдат Негови деца. Той им е дал мисия, да занесат вестта за спасението на целия свят.
Бог нарочно избра глупавите, немощните, без особено потекло или място в обществото, за да посрами уповаващите на човешка мъдрост, сила, власт, красота и пари.
Никакви светски придобивки няма да ни спасят от Божия гняв. Бог иска, да помним какви сме били и да Му благодарим за Неговата милост и прощение.
Когато християните започнат да си съперничат един на друг, трябва да знаят едно, човек не може да направи нищо, което да заслужи Божията милост и благословение.
Всичко, което имаме, включително и нашата вяра е 100 % Божия благодат.
Христос е станал за вярващите мъдрост, правда, изкупление и очистване.
Всичко, което трябва да направим е, да приемам Неговите дарове и да Го прославим.
Моряците и пътниците, често са забелязвали, че точно пред носа на кораба плуват цяло стадо делфини и не се страхуват от металния гигант. Без особени усилия, те са няколко метра напред.
Отговорът на въпроса, защо делфини плуват пред кораба, е от областта на хидродинамиката. Хитрите делфини използват вълната, която корабът гони пред себе си. По този начин водата ги изтласква в гръб и те увеличават скоростта на движението си.
Ако се обосновем научно, трябва да кажем, че пред носа на кораба се създава област на високо налягане. На границата между повишеното и нормалното налягане се образува вълна, която поддържа делфините.
Плуващите пред моторни катери и лодки делфини могат да развият скорост до 65 км/ч, а без помощта на образуваната от кораба вълна, те плават с не повече от 40 км/ч.
Много новородени котета всяка година се изоставят на улицата или се умъртвяват по най-жесток начин.
Една сутрин Ели разхождаше кучето си, когато погледа ѝ бе привлечен от полиетиленов пакет, който лежеше на пътя.
От вътрешността на пакета се чуваше пронизително пискане на живо същество.
Ели вдигна пакета и го разтвори. Тя бе шокирана.
– Кой ли е изхвърлил това малко коте на улицата в този мръсен пакет? – попита Ели. – Навярно този човек не обича животните. Бедничкото, хубаво е, че не се е задушило.
Котето бе изтощено и уплашено.
Ели веднага го отнесе в дома си, за да го спаси от сигурна смърт. Изми котенцето в топла вода и го нахрани с мляко, като за целта използваше спринцовка.
След това котенцето бе настанено на топло край печката.
Провървя му на това мъниче, защото Ели реши да го остави при себе си и да се грижи за него.