Близо до столицата на Азербайджан се намира розовото езеро Масазир.
В него са разтворени големи количества сол.
Съществува предприятие, което добива сол от това езеро за продажба.
Запасите от сол в Масазир са огромни.
Жител на Перм Иван Лебедев е изобретил необичайна триколка. Неговото изобретение е посветено на хора с церебрална парализа. Иван отдавна ремонтира велосипеди и даже има собствена работилница.
Идеята да създаде собствен модел велосипед му е дошла неслучайно.
– Сред моите познати се появиха хора с увреждания. Това са спортисти велосипедисти с церебрална парализа. Те често участват в състезания, но велосипедите им не ми харесаха. Рамката не пасвала на ръста, а структурата е невероятно висока.
Изобретението на Иван тежи два пъти по-малко, отколкото другите модели за паравелоспорт – 12,6 вместо 26 килограма. Такъв резултат може да се достигне ако се използва алуминий, въглеродни влакна и титан.
На задните колела той е установил самоблокиращ диференциал и вградена рамка, която позволява лесно да променят компоненти.
Сега този велосипед е в един екземпляр и е предназначен предимно за съревнование.
Иван Лебедев планира да започне масово производство на велосипеди на три колела. Той вече е разработил модели за всекидневния живот.
Тези велосипеди ще бъдат по-евтини в сравнение със спортните. Предвижда се да имат различни пълни комплекти, състоящи се от евтини материали.
Мария пътуваше със сина си Емил в обществения транспорт.
В същия автобус се качи Гларусът, така наричаха 13 годишният Николай приятелите му. Когато Гларусът забеляза Емил присви пренебрежително очи и измърмори:
– Червенокос, пфу …..
След това се обърна към момчето, което се намираше до него, вероятно един от приятелите му и изпухтя:
– Ако някога ми се роди червенокосо дете ще го убия. Какъв отвратителен цвят. Оня малкия трябва да го приберат някъде и да не го показват навън.
Емил бе само на четири години, но думите на това грубо момче го смутиха. Мария се чувстваше унижена, за това, че рижите коси на сина ѝ бяха станали мишена на поредния хулиган.
Когато слязоха от автобуса Емил погледна майка си с тъжни си сини очи и попита:
– Мамо, защо хората не харесват моите коси? Ако бях като батко, който е тъмнокос, щях ли да им се харесвам повече?
Сърцето на Мария се разкъсваше от болка, когато чу въпросите на малкия си син. Тя го прегърна и го притисна към гърдите си.
– Мили мой, малцина са в този свят, които не харесват косите ти. В този свят има добро, освен зло. Съществуват добри и грижовни хора, които не биха се присмели на косите ти, за тях ти не би бил по-различен от другите.
Емил се усмихна топло и каза:
– Не се тревожи за мен, мамо. Въпреки, че говореше лоши думи за косите ми, у този батко може да се намери нещо добро. Вероятно е бил разстроен и е имал проблеми.
Да, в този свят злото не може да надделее над доброто.
Бог желае да си спомним за достойни желания и стремежи на нашите сърца, които ние жадуваше за себе си, а може би и за някой близо до нас. Такива, които са останали неизпълнени, завинаги изгубени и невъзможни за осъществяване. За тези, за които сме изгубили всяка надежда, че могат да се изпълнят.
Ако това съответства на Неговата воля, Бог непременно ще го извърши, колкото невъзможно и смешно да ни се струва. Бог е готов да го направи, ако Му дадем тази възможност.
„Има ли нещо невъзможно за Бога“?
Разбира се, че не. Дори Сара и Аврам не можаха да преградят, с неверието си, пътя на Господа за изпълнение на Неговия план.
Единственото, което е много трудно за Бога е преодоляването на нашето неверие в Неговата любов, сила и окончателно отхвърляне на плановете Му, които Той има за нас.
Няма нищо невъзможно за Бога относно тези, които уповават на Него.
В центъра на Аристотеловата модела на Вселената е била на Земята.
И дните на Великден, които се определяли от взаимното положение на Слънцето и Луната, се изчислявали неправилно.
Тъй като спазването на религиозните празници е било необходимо условие за спасението на душите, трябвало да се коригира грешката.
Църквата е поръчала тази работа на астронома Николай Коперник.