То беше толкова слабо и малко, че Юлия се боеше дали ще оцелее. Това бе подарък от приятелката ѝ Вера.

Пухената топчица, която Юлия държеше в ръцете си, бе най-малкото сред своите братя и сестри, но тя си избра него. Струваше ѝ се съвсем безпомощно, а същевременно за нея бе нежно създание, което се нуждаеше от любов и грижи.

Вера я предупреди:

– Този малчо веднага след раждането престана да се храни и загуби доста от тегло си. По-добре си избери някое от другите. Виж ги какви са палави.

Но Юлия не откъсна очи от мъничето. Тя се надяваше да се споразумеят с Мики и той да прояде скоро.

Когато се прибра в къщи Юлия опита да подмами Мики с избраната от нея вкусотия, но котенцето остана безучастно.

Следващите дни минаха в уговаряния и молби, но Мики само я гледаше тъжно и не пристъпваше към храната.

Най-накрая Юлия се ядоса, хвана здраво котето разтвори му устата и насила се и опита да вкара храна в нея, но Мики с невероятна сила се отскубна от нея и се скри под масата.

Тя се наведе и седна срещу него. Двамата дълго се гледаха. След това по някакво чудо стигнаха до някакво мълчаливо съгласие и Мики пристъпи към паничката.

Котето я огледа внимателно, сякаш избираше какво точно да си хапне. След много „умуване“ все пак се престраши и захапа едно малко парче.

Постепенно Мики започна да се поправя.

Скоро вялата космата топчица, се превърна бързонога изпълнена с енергия сила…. Мики стана разкошен пухкав котарак.

Юлия едва го вдига вече, но не се бе отказала още да го държи на ръце.

Когато го наблюдаваше, тя казва на тези, които са край нея:

– Никога не трябва да се предаваш и да се отказваш да помагаш на по-слабите. Достатъчно е, да им вдъхнеш малко вяра и да подкрепиш надеждата им.

Колкото и странно да звучи и тази „вяра“ може да бъде сляпа. И тя е такава, когато без всякакво изследване се приема с доверие от признат авторитет. Това, че човек я е приел, не означава, че тя е истина или лъжа.

Нещо повече, както вярващите, така и атеистите могат да проявят ограниченост и нежелание да знаят каквото и да е, което теоретически може да подкопае техния мироглед. Това не е особеност на вярата или атеизма, а на човешката психология. За нея даже има специален термин: „склонност да утвърждаваш своята гледна точка“.

От цялата налична информация, хората са склонни да изберете нещо, което се вписва добре с техния вече установен мироглед и игнорират или отричат факта, че то не съответства.

Интелектуалното търсене, способността да се усъмним в своите позиции, откриването на нови данни и всичко, което противоречи на „сляпата вяра“, не е задължително да доведе човека до атеизма.

Астрономите от Института Вайцман в Израел, Центъра за изследване на тъмната материя и тъмната енергия в Дания в сътрудничество с британските изследователи от Белфаст са наблюдавали рядко космическо явление.

Те видели как черна дупка поглъща приближаващата се към нея звезда.

Първоначално учените са смятали, че наблюдават умираща масивна звезда, но сега са уверени, че звездата е била погълната от квазера.

Ууд е пионер на фотографията с инфрачервените и ултравиолетовите лъчи.

Способността му да конструира сложни физически устройства с попаднали му под ръката предмети може да даде представа краткия откъс от статията в Месечни обявленията за фотографиране на Луната с ултравиолетови лъчи:

„Предварителните експерименти бяха извършени от мен в лятна лаборатория в Източен Хамптън, Лонг Айлънд, Ню Йорк, с помощта на набързо импровизирано устройство.

Фотографският телескоп е направен от три-инчови кварцови лещи, покрити със сребро, с фокусно разстояние шест фута, монтирани в края на тръба от поцинкована стомана и адаптер за пластинките от другия край.

Всичко това е било закрепено в пет футов телескоп, който служел за следване на Луната в рамките на три минутната експозиция. Заедно те били закрепени по екватора на стара велосипедна рамка разположена на циментова плоча, така че оста на предната вилка е насочена към Полярната звезда“.

Ето така е работил Робърт Ууд, геният на физическия експеримент.

Чесънът действа като имуностимулант. Увеличава производството на белите кръвни клетки, унищожава бактерии и вируси.

Тази полезна микрофлора на стомашно-чревния тракт не се инхибира. Чесънът съдържа ароматно етерично масло, което включва алицин, който е естествен антибиотик.

Това вещество в комплект с почти 400 други активни компоненти, осигурява ползата на чесъна за имунитета.

Алицинът е отговорен за силната миризма на растението, която изчезва при термична обработка.

Ако чесънът е приготвен във форма, която няма специфичния мирис, то нейната ценност за имунитета значително е намаляла.