Древните индиански племена от Южна Америка използвали картофите не само за храна, но дори им се покланяли в продължение на много години.

Преди картофът да стане известен на готвачите, французойките украсявали с него косите си и правели букети от него.

Дълго време в Германия не знаели, че картофът е полезен. Сред екзотичните растения в дворцовите цветни лехи, цвета на картофа се смятал за небивал разкош, но на никой не му идвало на ум да разкопае земята около растението и да събере корените му за храна.

В много страни картофите не се изкоренявали, за да се използват грудките им за храна, а се отглеждали заради зелените плодове, които съдържали семена.

Ето защо селяните го наричат „дяволската ябълка“ и отказват да го ядат, а в много европейски страни дори са известни „картофените бунтове“.

В Европа картофът получил признание, когато станал мощно оръдие в борбата срещу скорбута.

Пелаграта е заболяване, авитаминоза, което се явява следствие от недостатъка на витамин РР.

През деветнадесети век, заболяване е разпространено сред населението на районите, в които основният хранителен продукт е царевицата.

Досега болестта е често срещана в Южна Америка, Африка, както и сред хроничните алкохолици.

Съветският лекар Лев Александрович Зилбер е разработил против пелаграта препарат от мая на мъх, когато е бил затворен. С този препарат Лев Зилбер е спасил живота на голям брой затворници.

Гвиана е единствената английскоговореща страна в Южна Америка.

Гвиана Кайетур е 5 пъти по-висок от Ниагара.

В страната почти няма високи сгради.

Гвиана е демократична полупрезидентска република, където президентът е главата на правителството. Изпълнителната власт на държавата е в ръцете на правителството, а законодателната власт e в ръцете на народното събрание и на правителството.

През 2002 година, 57% от хората в Гвиана са били християни, от които 16,9% петдесятни християни, 8,1% католици, 6,9% англикани и 5% адвентисти, 23,4% индуисти, 7,3% мюсюлмани, а останалите 7% от хората са били атеисти или вярващи в повече от един бог.

Папагалът, синьо-жълтият ара, е типичен обитател на екваториалните гори на Гвиана. Ягуарът е едно от туземните животни на Гвиана.

Венецуела има териториални претенции към западната част на Гвиана, а Суринам за югоизточната.

Първите щори са направени още през древността. Тогава те представлявали влажна кърпа, която се развявала на отворения прозорец. По този начин хората са се спасявали от горещото слънце. В Европа също се използват подобни щори  много отдавна.

Първият, който признали за официален производител и дизайнер е бил Джон Уебстър през 18 век.

През 1841 г. американският предприемач Д. Хемптън планира хоризонтални щори, които имали функцията да корегират ъгъла на наклона им.

От този момент започнало производството на щори в големи количества. Всеки можел да си поръча щори, като предварително избере материала, от който да са направени, разцветката и различните варианти на поставяне.

Фирмата „Sun Vertical“ е пуснала първите вертикални щори. Те ставата много популярни в Южна Америка, а едва след това в Европа. Тази фирма изработва защитни щори, които наричат „фасадни“. Тези щори са широко използвани по време на война, тъй като предпазвали от шрапнели по време на бомбардировките.

Едва през 21 век са направени ролетните щори, които се произвеждали в Германия. Те много бързо станали популярни по целия свят. Техният барабанен механизъм е бил признат като едно от гениалните изобретения в наше време. Именно заради този механизъм, щорите са станали толкова популярни.

При думата Сахара си представяме суха и мъртва пустиня. Помислете си за нея, като за практически неизчерпаем източник на чиста енергия.

За шест слънчеви дни тази пустиня поглъща повече енергия, отколкото човечеството консумира за една година.

Не е изненадващо, че политици, учени и икономисти имат планове за Сахара. Така нареченият Desertec ще включва стотици квадратни километра с вятърната и слънчевата електростанции в пустините на света.

Преди всичко се очаква да се прехвърли слънчевата енергия от Северна Африка към Европа. Около хиляда квадратни километра в Северна Африка ще покрие 20% от енергийните нужди на европейците до 2050 г.

Всичко, което трябва да се разбере е, че концепцията Desertec е готова. И, както е с всички големи инфраструктурни проекти, проблемът остава единствено в политиката.

Северноафриканските лидери виждат в Desertec работодател, но ОАЕ  държат инвеститорите под съмнение, защото не знаят доколко ще бъде стабилен регион в дългосрочен план.

90% от населението изобщо не се интересува от пустинната земя. Китайски градове биха могли да произвеждат енергия от Гоби. Южна Америка от Атакама. Където има светлина, има надежда.

За възможността пустинята да се използва за отглеждане целогодишни зърнени култури, пише още Константин Циолковски. Предполага се, че ще мине време и тези идеи непременно ще станат реалност.