Веднъж Бородин се връщал с приятел от домашна музикална вечер, в която и двамата участвали.
Бородин свирел на флейта, а приятелят му на цигулка.
Било доста късно, фенерите едва мъждукали.
Бородин бил се замислил за нещо и широко крачел напред, а неговия заспиващ приятел малко изостанал…
Изведнъж се чул странен и непознат шум, викът на Бородин накарал приятелят му да се разсъни…
– Ей, къде си? – извикал приятелят му, но никой не отговорил.
Бородин бил изчезнал….
Изплашеният младеж замръзнал, услушал се и след малко дочул звук на флейта…
Интересното било, че мелодията на флейтата идвала като че ли изпод земята.
Оказало се, че в тъмното Бородин се е препънал и паднал в една дълбока яма.
– Александр, всичко наред ли е с теб?
– извикал приятелят му отгоре.
– За сега не знам, – казал Бородин, – но слава Богу, изглежда флейтата е цяла!

Поради притока на много хора в сградата и в околните здания, ставало много шумно.
Това дразнело учениците, но не и учителят им.
Той добре приемал и тишината, и шума.
Веднъж учениците силно негодували от силната музика, която се разнасяла от съседната сграда.
Тогава учителят им казал:
– Тишината не е отсъствие на звуци, а липсата на его.

Вратите са затворени, учениците се криеха. Изведнъж шум, подобен на гръм, разтвори прозорците и всички паднаха на колене и огнени езици се разделиха над тях и се спряха върху всеки поотделно.
И ето тези слаби, изплашени хора, паднали на земята, станаха апостоли Христови. И в този ден, когато множество народ е в Йерусалим, те започват безстрашно да възвестяват Словото Божие.
Забравен беше страхът и немощта. Сила бликана от думи им и хиляди хора повярваха на техните свидетелства.
С нас става същото. Ние сме същите слаби и грешни хора. Когато се обръщаме към Христа, търсим преди всичко покой за душата си, храна за разума си, увереност за живота си. Той не ни отхвърля, макар че сме изпълнени със себелюбие, защото очаква промяната в нас.
До Петдесятница, до слизането на Светия Дух, апостолите били само потенциални ученици Христови, а после станали такива. И ние с вас сега можем да станем ученици Христови. Господ ни е изпратил Своя Дух и ако Го приемем, ще видим, какви сме били по-рано и какво сме вършили в живота. Тогава сърцата ни не могат да не се променят.
Трябва да оставим духовния сън. Не бива повече да кретаме, както по-рано, не трябва повече да влачим върволицата на греховете си, купчината от страсти, каруцата на немощите си.
Всичко е толкова просто. Оставете Божия дух да работи във вас, да ви води и извая в „съвършен съд за почетна употреба“.

Сръбски религиозни лидери са уверени, че причинатa за големите наводнения на Балканите, които са отнели живота на повече от 50 човека е победата на Кончита Вурст на конкурса в Евровизията. Според тях, наводненията са един вид „божествено наказание“ заради победата на Кончита. Представители на ортодоксална религиозна общност Черногорски Амфилохий  заявили, че наводненията се явяват като предупреждения, а не наказание. Според тях, Бог предупреждава хората, че не трябва да се предават на страстите си. Духовният лидер на източните ортодоксални сърби Ириней е отбелязал, че чрез наводненията „измиват греховете на Сърбия“.
Австриецът Томас Нойвирт, изявявайки се в образа на брадатата жена Кончита Вурст, вдигна много шум, като победи е „Евровизията“. Някои политици остро са реагирали на това събитие и предложили да се забрани влизането на Вурст в страните им.

В началото той чу само шум. Изскочи на улицата и пред съседната къща видя тълпа от хора. Хвърли се напред без да се замисля или да планира каквото и да е.
Хората говореха, че вътре имало дете. И тогав той чу стон….
Разбра, нямаше друг избор. Покри се с одеало и влезе през вратата в нажеженият въздух. Смяташе, че одеалото ще го запази от изгаряния и задушаване. Оказа се, че няма лесно да диша, а да се движи напред, ставаше все по-сложно.
В горящото здание той влезе два пъти. Първият път не можа да намери детето. Изчисти дробовете си от дума, пое дълбоко въздух и без одеало отново влезе в сградата. Вървеше като опипваше терена с крака, затворил очи, които сълзяха от силния дим.
Пет годишно момче, сина на съседа, откри в една от стаите. Детето лежеше на пода в бесъзнание. Грабна момчето на ръце и избяга с него на улицата.
Линейката още не беше дошла, за това сложиха детето в една кола и потеглиха. Очите му бяха затворени. То беше престанало да стене. Страхуваха се, че е умряло.
Линейката ги срещна по средата на пътя. Момчето включиха на изкуствено дишане. После един от лекарите каза:
– Ако се бяхте забавили само една минута, преди да го изкарате от огъня, то щеше да бъде мъртво.
Дълбока въздишка последвана от изблик на радост  се изтръгна от гърдите на спасителят.