Навярно всеки от вас е чувал, че клиента винаги има право. В действителност, в конкурентна среда се води борба за всеки човек, по всевъзможен начин. Насърчават клиентите си и се стремят да привличат нови такива. Но някои клиенти са прекалено нагли.
Милка беше на работа като продавачка в супермаркет. Тя учеше в университета и по време на ваканцията работеше на половин работен ден.
Веднъж в магазина влезе майка със седемгодишната си дъщеря. Жената беше облечена по последна мода. Косите ѝ бяха боядисани в ослепително бяло, на лицето ѝ се забелязваше обилен грим, а през рамо бе наметнала чанта от известна марка.
Жената избра необходимите стоки и ги натрупа на куп върху транспортната лента заедно с талони за отстъпка. След това каза на Милка пренебрежително:
– Оправете ги!
Въпреки грубото отношение, Милка ѝ се усмихна и я помоли:
– Моля ви разделете талоните с отстъпка върху закупените стоки, така по-бързо ще ви обслужа.
Жената махна с ръка на касиерката, изсумтя презрително и започна да говори по телефона си.
Милка провери талоните. Почти всички бяха от други магазини, а освен това се оказаха и с изтекъл срок.
– Не мога да ви направя отстъпка, – каза Милка на жената, – защото вашите талони са с изтекъл срок.
Когато чу това, жената не на шега се ядоса:
– Това са моите талони и според тях ми се пада отстъпка.
– Но те са със изтекъл срок….
– Извикай началника си, нямам време да слушам глупостите ти.
Милка извика началника си, а докато той дойде, жената се наклони към дъщеря си и със сладникав глас ѝ каза:
– Гледай, мила, за това трябва да постъпиш в колеж. Ако получиш образование, никога няма да бъдеш неудачница, като тази, която стои зад касата.
Това бе нечестно. Очите на Милка се напълниха със сълзи. Тя бе толкова смаяна от тази наглост, че не знаеше какво да отговори.
Най-накрая началникът дойде и попита:
– Какво става тук?
Жената размаха талоните с изтекъл срок и заяви:
– Полагат ми се отстъпки. Купувачът винаги е прав. Вашите работници трябва да се отнасят с уважение към мен, аз съм ваш купувач.
Началникът изгледа жената, а след това мълчаливо върна стоките обратно по транспортната лента.
– Какво правите? – развика се жената.
– Госпожо, не мога да ви позволя да обиждате работниците в този магазин, – каза бавно началникът като натъртваше на всяка дума. – Ние не желаем да обслужваме такива клиенти, за това ви моля да напуснете магазина.
Жената се зачерви, очите ѝ щяха да изскочат от изненада. След това тя се разкрещя, като същевременно се насочи към вратата на магазина:
– Кракът ми повече няма да стъпи тук. Сега ще позвъня на моя шеф и той ще ви научи … Вие не знаете с кого си имате работа.
След като истерията заглъхна и жената изчезна, началникът се обърна към Милка и ѝ се усмихна:
– Може малко да си почините, докато се отърсите от шока …
За съжаление не всеки началник се отнася така към подчинените си.