Навън бе студено. Ръмеше лек дъжд, но в магазина бе топло и жените след като напазаруваха оставаха на приказка.
– Бабо Еленка, как ще очистиш тая голяма риба? – усмихна се Румяна.
– Ти за мен не бери грижа. Люспите на риба лесно се чистят, ако за кратко време са потопени в съд с вряла вода или са престояли в оцет, – каза старицата.
– Ох, зех тая риба, но дано като взема да я пържа да не почне да се лепи за тигана, – въздъхна дълбоко леля Минка.
– Ти по-добре постави предварително в мазнината сол, пък после ще ми кажеш дали е залепнала, – потупа я по рамото връстницата ѝ Дора. – А ако я печеш намажем рибата с лимонов сок или оцет, така не само ще намалиш характерната ѝ миризма, но при обръщане няма да се разпадне на парчета.
– Никола ми бе донесъл една риба, но като отворих пакета замириса ми на развалено – оплака се Дафина.
– Че от къде да знае човека, че не е била прясна, – обади се Лаловица.
– Има начин да се познава дали една риба е прясна, – отбеляза Динка. – Постави я в студена вода. Ако потъне на дъното може да се яде, но ако остане на повърхността е развалена. Освен това при прясната риба очите са блестящи и прозрачни, а цвета на хрилете е ярко червен.
– Мразя да чиста риба, – намръщи се Ангелина, – плъзга ми се в ръцете и я изтървам.
– За да не ти се плъзга рибата, – каза баба Еленка, – първо посипи ръцете си със сол.
– А знаете ли как да се приготви рибата, че да стане по-вкусна? – попита Дерменджийката.
Всички жени обърнаха любопитно очи към нея и наостриха уши.
– След като се измие и изчисти, – започна да обяснява жената, – се натрива отвътре и отвън със смес от сол, оцет и стрит чесън. Остава се да престои два часа, като се покрива с капак, след което се пържи.
– Ей, – извика Горан, който бе дочул част от приказките на жените, – когато приготвяте шаран, отделяйте много внимателно заседналата кръв в коремната кухина, защото иначе ще горчи.
Жените го поогледаха, побутнаха се и се позасмяха.
Скоро разбраха, че дъждът е спрял и всяка тръгна към дома си.
