Малко момченце подскачаше по улицата, опитвайки да хване ръката на майка си, а от време на време ѝ задаваше един и същи въпрос:
– Мамо, къде отиваме?
Майката мълчеше, отвръщайки очи настрани.
– Глупак! – казаваха съседите, наблюдавайки двамата. – То не знае, че майка му го води в сиропиталище ….
Момчето порасна, стана самостоятелно, но посещаваше разпуснатата си майка. Той почистваше след пиянските гуляи на майка си, а когато тя заспиваше, то седеше до нея, държеше я за ръка и я целуваше по мръсната буза.
– Глупак! – възмущаваха се съседите. – Нима той няма никакво чувство за гордост, нали тя сама го захвърли …..
Майка му почина от много пиене, а момчето се превърна в красив млад мъж. Завърши университета с отличие и всички предвиждаха за него голямо бъдеще, високи постове, но той отиде в едно училище и започна да работи като учител.
– Глупак! Съсипва си живота, да учи другите за жълти стотинки! – възмущавали се съседите, но за тяхна изненада, той стана любимец на учениците.
Скоро всички узнаха, че ще се жени за едно съседско момиче.
– Какъв глупак! – отново се развикаха съседите. – Не стига, че е глухоняма, но и куца със единия крак. Той е такъв красавец, не можа ли да си намери  някое хубаво момиче?
Но двамата заживяха щастливо в любов и разбирателство. Само едно притеснение имаха, нямаха деца.
Веднъж съседите видяха младата двойка с детска количка, в която имаше близнаци, едно момченце и едно момиченце. Децата бяха на около шест месеца.
– Глупак! Можеше да се ожени за здраво момиче и да има свои деца, а не да взема чужди. Отгоре на всичкото взел и две деца! – отново го осъдиха съседите.
Времето неумолимо следва своя бяг. Децата им пораснаха и живееха вече в свои семейства. Те имаха по три деца, но не забравяха да навестяват старите си родители.
Веднъж, през една хладна пролетна вечер, минавайки по моста, той видя куче, което плаваше върху къс лед в реката. То се мяташе и скимтеше върху тънкия лед. Без да се замисля, той скочи в ледената вода и спаси кучето ….
– Глупак! – мърморели съседите, минавайки край дома му. – Да се хвърли в студената вода, това на неговите години е просто самоубийство, а сега умира …..
На погребението съседите само клатеха глава.
– Цял живот живя като глупак и умря съвсем нелепо …..
А той стоеше пред вратите на рая и един ангел го попита:
– Как се казваш?
– Вече съм забравил името си, но съседите винаги ме наричаха „Глупак“. През цялото време не правех така, както очакваха от мен.
– Твоето име е записано в книгата на спасените, влез. А твоята глупост има друго име и то е Любов.

Сега са трудни времената и често се характеризират с думата криза. Навярно сте чули някой да казва;
– А ако децата ни искат да им купим скъпи предмети, например, телефон, какво да правим? Те се разстроени, че съучениците им имат, а те не.
В такава ситуация е по-добре да разберем какво точно иска детето.
Първо, често децата ни не са нуждаят от много скъпи неща, но чрез тях те искат да бъдат приети в групата на съучениците си.
Ако това е така, подскажете на детето си друг начин да спечели уважението на връстниците си.
Например, обърнете вниманието му към това, в което то е силно и талантливо.
Например, можете да му кажете:
– Сега ние не можем да ти купим това, но за това пък ти си толкова добър по математика. Толкова лесно решаваш и най-сложните задачи, а това не може да се купи с пари.
Повярвайте, над дете с нормално самочувствие, никой не би издевателствал, дори да няма последен модел телефон или някаква скъпа играчка.
Второ, спомнете си, как детето ви е искало да му купите някоя скъпа играчка и когато я получи, какво прави? Играе с нея 5 минути и я захвърля.
Това говори, че то не е искало играчката, но не му е достигало чувство на радост и положителни емоции.
Не купувайте на децата си скъпите неща, които те ви искат, те няма да заместят общението с вас, от което се нуждае всяко дете.
Запомнете, за едно дете е важо родителите му да разговарат с него, да го изслушват, подкрепят, но не и да му натрапват своите мисли, идеи и желания.

Нерешени емоционални проблеми на родителите се предават на децата и то в доста по-сгъстени краски. Това прехвърляне става чрез внушение от родител на дете в ранна детска възраст под формата на скрити поръчки, неявно формулирани думи или действия …
„Ти си толкова срамежлив и толкова тудно се общува с теб“. „Ти не си като останалите“. Чрез такива и подобни фрази родителите наблягат на детето: „Не принадлежи“.
Смисълът на всичко това може да се тълкува така: „Недей да принадлежиш на никой друг, освен на мен. Ти си изключителен“.
Причината за това поведение на родителите е, че те се страхуват да общуват с други хора. Човек, който се подчинява на този натиск, се чувства като чужденец сред хората и затова несправедливо го смятат за саможив и затворен.
Чувството „отделен от всички“ ще тегли човека към родителите му, тъй като сред другите хора му е „студено и самотно“.
Всеки може да се отърси от това, ако участва в група, пред която е възникнала някаква опасаност. В борбата на групата да оцелее, възниква чувството на солидарност и другарството ще заместви преживяванията в детството.

Днес науката потвърждава това, което Библията е учила много отдавна, че между съзнанието и тялото на човека съществува тясна връзка.
Но съществува тясна връзка между психическото и физическо здраве, от една страна, и нашето духовно здраве от друга.
Чувството за вина, страх, завист, огорчение, вътрешна празнота, бягство от реалността, тези и безбройно много други проблеми са болест на духа, пораждащи се от заразата на греха. Те подобно на отрова, унищожават нашата душа и тяло.
Когато Христос влезе в живота ни, Той ни избавя от вината, освобождава ни от страховете, дава ни любов към ближния, разкрива ни смисъла на живота.
Неговата радост и мир неутрализират отровата на греха, донасят ни емоционално и физическо изцеление.
Означава ли това, че нашите емоционални и физически разстройства ще изчезнат напълно? Не е задължително. Но подобно на чист източник, сърдечният мир от Бога очиства и освежава душата и тялото.

Когато дойде времето, непривлекателна гъсеница пълзи нагоре по дървото и се превърнат в какавида, покрита с копринено було. Тя заспива и се събужда след няколко седмици като красива пеперуда.
Същото е и с нас, ние сме унили, нещастни, притиснати от чувството за вина, объркани и разбити, напразно търси изход, но можем с вяра да дойдем при Христос и да се променим. Ние отнова се раждаме.
Звучи абсолютно невероятно, но именно това става. Ние ставаме членове на Божието семейство.
Чувствате ли се като в пашкул?
Обърнете се към Христос и поискайте от Него прекрасни криле, за да летите победоносно над всички житейски проблеми.