Понякога изглежда, че през последните десетилетия, светът изглеждаше замръзнала на мястото си и човечеството не измисля нищо ново освен смартфони и подобни технически средства.

За щастие, това не е така. Съществуват множество реални технологии, който могат да изненадат и най-взискателните от нас.

Едни са предназначени за война, а други за мирното ни ежедневие, но така или иначе цивилизацията ни се придвижва технически напред.

Например, бионичната протеза е проявление на естественото развитие на технологиите за изкуствени крайници. В XXI век протезите за ръце и крака се правят от въглеродни влакна и титанови сплави.

Но най-интересното е, че новите разработки се управляват с помощта на ума на човека.

Такъв крак е получил исландецът Гудмундур Олафсон, който не е могъл да ходи още като дете.

Бионичният крак чете сигналите на живата мускулна тъкан и реагира като истински.

Един ден дяволът решил да унищожи хората в света, за това повикал демоните си, да съставят план за действие. Първи се явил Гневът, той обещал:

– Ще противопоставя брат против брат. Това ще подтикне хората да се сърдят едни на други и по такъв начин сами ще се самоунищожат.

И Похот предложила своите услуги:
– Ще съблазня умовете им и хората ще се превърнат в животни, те ще се лишат от възможността да обичат.

Обадила се Лакомия:

– Ще действам със най-разрушителната от всички страсти – необузданите им желания.

– Ще отровя с болести телата и умовете им, – заканило се Пиянство.

Мързел, Омраза, Завист, … също изказали своите предложения, но дяволът не бил доволен от плановете им.

Най-накрая се изказал и последния му помощник:

– Ще убеждавам хората да бъдат такива, каквито Бог ги иска. Ще им обяснявам, че е чудесно да бъдеш честен, чист и смел.  Ще подкрепям желанието им да се посветят да правят добро в живота ….

Дяволът бил ужасен от тези думи. А помощникът му продължил:

– …. но ще им кажа, че не е нужно много да бързат. Ще ги посъветвам да изчакат, докато дойде благоприятното време, което е подходящо за осъществяване на тези стремежи.

Дяволът зарадван казал:

– Ти ще отидеш на Земята, за да унищожиш човечеството.

Името на този помощник на дявола било Забавяне. Най-опасната стратегия, която действа унищожаващо, е забавянето, т.е. отлагане за по-късно на неща, които трябва да направим сега.

Не веднъж сме чували за военни конфликти и войни, като че ли цялото човечество иска да се самоизличи в тях.

Тъжно откритие …

Изглежда за управляващите в този свят съществуват само дрънкане на оръжия и унищожение на себеподобните, а за болшинството от хората остават само скръб и болка.

Малко девет годишно сирийски момиче се яви на арабската версия на телевизионното шоу „The Voice“. То имаше дълги тъмни коси, които падаха върху раменете му, бяло лице и черни тъжни очи. Роклята му бе изпъстрена с цветя.

Момичето бе смутено, когато всички приковаха погледите си в него, но се усмихна на публиката, взе микрофона и запя:

Дойдох да ви поздравя за началото на почивния сезон .. и да ви попитам .. защо не празнуваме и няма украса?
О, хора!
земята ми гори
в земята ми е открадната свободата

нашето небе мечтае и пита за дните…

Гласът на момичето затрепери, детето покри с длани лицето си и се разплака. То искаше да внуши на публиката си посланието, но не издържа.

Една от жените в журито бе натиснала бутона и столът ѝ бе обърнат към малката изпълнителка, когато момиченцето заплака, тя скочи и отиде при него него. Сложи ръце на раменете му, за да го окуражи, да довърши песента. Даже запя с момичето.

Детето отново хвана микрофона и продължи:

Където е красивото слънце и пляскащите птици?
О, хора!
земята ми гори
от земята ми е открадната свобода
Земята ми е малка, но аз я харесвам такава.
Дайте ни мир, и ни дайте обратно нашето детс…….

Момиченцето отново се разплака, но този път бързо се съвзе и продължи смело песента:

Дайте ни обратно нашето детство, дайте ни мир ….

Останалите от журито натиснаха бутоните си и обърнаха столовете си, който бяха с гръб към подиума, според регламента, в знак на солидарност и подкрепа на малката изпълнителка.

И най-закоравелите сърца в публиката се трогнаха. Мнозина заплакаха с момиченцето, а други запяха заедно с него.

Тази песен не можеше да остави безучастен никой. Тя бе посветена на ливанските деца. Пламъците на войната бушуваха там цели 15 години.

Надявам се децата на Сирия да не чакат толкова дълго мирът да дойде в страната им.

В австралийския град Мелбърн, в Кралските ботанически градини, се е появила необикновена зона за почивка, създаден по авторски проект на австралийската дизайнерка Аманда Ливит.

Инсталираното покрито място за пикник е част от фестивала на екологичната архитектура.

Постройката е започната преди четири години. Наречена е MPavilion.

В своя проект дизайнерката е искала да обедини природата и човечеството, естественото и синтетичното. Ето защо основният архитектурен елемент на MPavilion са станали стоманени, гигантски,  метални пластмасови цветя, които всъщност образуват цялата структура.

Ако се вгледате в MPavilion от птичи поглед под ъгъл от 90 градуса, павилиона ще прилича на участък с много засадена гигантски диви цветя.

Беседката се състои от 13 големи и 30 малки цветове за елементи. Диаметърът на „венчелишчетата“ е 5 метра. Всеки елемент е съвсем близо до следващия, за да не се образуват празнини.

MPavilion има специална особеност „гъвкава конструкция“. Работата се състои в това, че краката, за които се държат пластмасовите цветя, са доста подвижни и гъвкави. Ето защо, когато има вятър „цветното поле“ се люлее. Въпреки това амплитудата на люлеене не е много голяма, което ви дава възможност да останете в павилиона дори и при ветровити условия.

Важно е, че люлеенето не нарушава целостта на структурата и продължава да предпазва от слънце и дъжд. В MPavilion можеш да бъдеш и денем, и нощем. На всяко цветче има множество LED лампи. В тъмнината съоръжението създава нов нощен рисунък.

При думата Сахара си представяме суха и мъртва пустиня. Помислете си за нея, като за практически неизчерпаем източник на чиста енергия.

За шест слънчеви дни тази пустиня поглъща повече енергия, отколкото човечеството консумира за една година.

Не е изненадващо, че политици, учени и икономисти имат планове за Сахара. Така нареченият Desertec ще включва стотици квадратни километра с вятърната и слънчевата електростанции в пустините на света.

Преди всичко се очаква да се прехвърли слънчевата енергия от Северна Африка към Европа. Около хиляда квадратни километра в Северна Африка ще покрие 20% от енергийните нужди на европейците до 2050 г.

Всичко, което трябва да се разбере е, че концепцията Desertec е готова. И, както е с всички големи инфраструктурни проекти, проблемът остава единствено в политиката.

Северноафриканските лидери виждат в Desertec работодател, но ОАЕ  държат инвеститорите под съмнение, защото не знаят доколко ще бъде стабилен регион в дългосрочен план.

90% от населението изобщо не се интересува от пустинната земя. Китайски градове биха могли да произвеждат енергия от Гоби. Южна Америка от Атакама. Където има светлина, има надежда.

За възможността пустинята да се използва за отглеждане целогодишни зърнени култури, пише още Константин Циолковски. Предполага се, че ще мине време и тези идеи непременно ще станат реалност.