Милите животни, които са станали преобрази на прекрасните русалки от митовете и легендите, страдат от бракониери, замърсяване на водата и унищожаването на водораслите. Понякога морските крави се сблъскват с кораби и умират.

В природата са останали 120 хиляди екземпляра от този вид животни. Цифрата може да ви изглежда голяма, но ако отчетете гигантския ареал, където живеят, тя съвсем не е така голяма.

Само човек може да помогне на морските крави да оцелеят. Единствено трябва да се запази и възстанови популацията на тропическите водорасли. Такива проекти вече са стартирали в Индонезия, Мадагаскар, Малайзия, Мозамбик, Соломоновите острови, Шри Ланка, Източен Тимор и Вануату.

За един ден една морска крава изяжда по 45 кг водорасли. Те „пасат“ близо до брега на не повече от 20 метра дълбочина. Именно тази зона е най-много замърсена от човешката дейност.

Освен водорасли морските крави не ядат друго, така че ако загинат водораслите, ще загънат и морските крави.

Много държави, градове и култура се конкурират кой е по-горе. Строителството на кули е занимавало хората от различни народи още преди 3-4 хиляди години назад.

Това начинание не е загубило силата и въздействието си и днес. По природа човек винаги се интересуват от това как да изглежда света, в който живее, гледайки го от птичи поглед.

Кулата „Мур“ е проектирана с цел човек да наблюдава от високо природата на Австрия и да ѝ се възхищава.

Тя е конструирана и построена от архитекти от Мюнхен близо до австрийската-словенската граница в рамките на „Европейския Зелен Пояс“.

Изградена с любов към науката, кулата е оформена като двойна спирала и е висока 27 метра. Върхът ѝ се издига над върховете на дърветата.

Тези посетители на местният природен резерват и град Госдорф, които не ги мързи да преодолеят 168 стъпала, ще попаднат на наблюдателната площадка със сложна форма, от където австрийските учени наблюдават живота на територията, където земята, която хората са усвоили, еколозите отново я връщат в първоначалния ѝ вид, колкото зелена, толкова по-добре.

Двама мъже в затвора бяха в една и съща килия. Живееха при едни и същи условия, но единият мъж бе нещастен, а другият, доста странно, но щастлив.

– Защо си толкова тъжен? – попитал щастливеца нещастния човек.

– На какво да се радвам? Не ми провървя. Имах лош късмет. Съвсем наскоро бях на свобода и почивах в един курорт, а там, сам разбираш, бе много по-интересно отколкото тука, – отговорил нещастният човек и на свой ред попитал: – А ти защо си толкова доволен и щастлив?

– Виж, доскоро бях в друг затвор, където условията на живот са много по-зле, отколкото тук. В сравнение с там, това тук е курорт. При нас там всеки мечтае да попадне тук, но само на мен ми излезе късмета. Как мога да не се радвам и да не бъда щастлив?

Всичко в този свят е относително и се разпознава чрез сравнение. Ако искаш да бъдеш щастлив сравни положението си не с тези, който са много по-добре от теб, а с тези, за които е могло да бъде и по-лошо.

Беше вече след полунощ, когато в пицарията се получи последната поръчка.. Всички доставчици си бяха тръгнали вече и собственикът на заведението Данаил реши:

– Ще им я занеса и без това са ми по път към дома.

Когато приближи до вратата на къщата, където очакваха поръчката, бе заобиколен от четирима бандити.

Хулиганите се надявали да ограбят някой мършав студент, но този път късметът не бе на тяхна страна.

Доставчикът на пица се оказал 250 килограмовият полузащитник на националния хокеен състав. Сега кмет на този град, развиващ свой малък бизнес.

Те не биха могли да се справят с Данаил, но един от тях успя да вземе кошницата и хукна да бяга.

Собственикът на пицарията се качи в колата си, позвъни в полицията и започна да преследва крадеца до близкия склад, където той поиска да се скрие.

Полицаите вече бе на път и арестува трима от тях. Четвъртият успя да избяга.

Това не било първото престъпление, което бяха извършили тези младежи. Скоро полицията откри колата на престъпниците. В нея бяха намерени следи от кръв на човек, който скоро бе убит.

Данаил бе щастлив:

– Радвам се, че сам отидох на този адрес и не поставих под заплаха свой служител.

– Данаил бе единствения човек, които не се разтрепера в такива минути, – засмя се офицер Павлов от полицията. – Престъпниците очакваха да срещнат слабичък студент, а се натъкнаха на такава голяма грамада.