Филип бе се измъчил доста този ден и гласът му звучеше уморено:

– Когато живееш в съвременния свят си бомбардиран с послания с безмилостна неотложност. „Никога повече няма да намерите тази сделка!“ „Купете днес, утре ще бъде късно!“ „Вземете сега. Офертата е до днес“. И всичко това създава тревожност и безпокойство у нас.

Той крачеше неспокойно в стаята си въпреки умората.

– Ето Стефан твърдеше, че това е неизбежна реалност в света, в който живеем. Но трябва ли да се примиряваме по този начин с „неизбежната “ си съдба? Има ли друг начин?

Баща му, който влезе в стаята чу последните думи на сина си и отговори:

– Възможно е да живеем „всред едно изкривено и извратено поколение“, без да бъдем определяни от него. Всъщност не само е възможно да се предпазим от него, но ние сме поканени да покажем на света един напълно различен начин на живот.

– Как? Какъв живот? – Филип погледна баща си с надежда.

– Живот, който е свободен от постоянна тревога. В него се усеща съвършения мир на Божието царство.

Филип бе вперил поглед в баща си и жадно поглъщаше думите му .

– Ние светим в света, отдалечавайки тъмнината наоколо. Канейки хората в светлината на Божията любов, – продължи бащата. – Ставаме живи примери за промяната, която е възможна чрез Божия благодат.

– Да, но ние често се оплакваме и спорим с другите, – тъжно се усмихна Филип.

Баща му го потупа по рамото и добави:

– Лесно е да се откажем да се оплакваме, когато сме съгласни с човека или ситуацията. Не е трудно да избегнем спора, когато виждаме света през същата призма като отсрещния или вярваме, че преценката му е справедлива и правилна, но …

– Какво може да се каже за безбройните други моменти и ситуации, когато се чувстваме онеправдани или пренебрегнати? Или когато някой се застъпва за позиции, които намираме за обидни или обезпокоителни? – попита нетърпеливо Филип.

– В такива моменти е необходима вечна перспектива, – поклати глава бащата. – Хаосът и разногласията може да изобилстват в нашето общество, но трябва да се „хванем здраво за словото на живота“, като държим очите си постоянно фокусирани върху Христос, преживявайки мира и радостта, дарени ни от Него.

Днес разговорът бе доста разгорещен.

– Ревността става явна, когато отказваме да празнуваме нечий късмет, таланти или способности, – отбеляза Веско.

– Завистта и ревността са части от най-ранната лъжа на врага, – добави Филип. – Те се изграждат върху почвата за сравнение, която ни кара да вярваме, че Бог задържа Своята доброта от нас и че вместо това я дава на някой друг.

– Този тип мислене е крепост на робство, – размаха ръце Живко.

Матей се размърда и заяви:

– Завистта е трудно доловима. Тя е опозиция на добротата, която слиза върху другите. С други думи завистта е в пряка опозиция на любовта.

Веско отново взе думата:

– Завистта и ревността вярват, че Божията доброта е ограничена и има само определено количество от нея. Това е вярата, че това, което някой друг има или му е дадено, ще бъде извадено от това, което ние може да имаме или да получим.

– Често, когато сме подбудени от завист и ревност, нашата естествена реакция е да омаловажим успеха на другите, за да се почувстваме по-добре относно себе си, – усмихна се Филип.

– Любовта не се хвали с нечии постижения, нито преувеличава собствената си значимост, – наблегна мълчаливецът Тодор.

– Прекалено високото мнение за нашите собствени мисли или способности ще отблъсне другите от нас, – забеляза Живко. – Такъв човек наричат, присмехулник и всезнайко.

– За нас е много лесно да попаднем в тази категория, защото вярваме, че нашите мнения ни определят и ни правят такива, каквито сме, – обяви Матей.

– Възможно ли е всъщност да задържаме любовта си към другите поради нашите мнения? – попита Велко, най-малкия в групата.

– Почитането и признаването на постиженията на другите, без значение кои са те или как живеят, не те прави по-малко важен, – отговори Веско. – Издигайки значението на другия, почитайки го, привличаш повече почит към себе си и е демонстрация на зрялост в сърцето ти. Способността да признаваш и почиташ някого е доказателство, че преодоляваш своите ограничаващи вярвания за Бога.

– Любовта избира да празнува всички добри неща! Тя се радва с онези, които се радват, – каза Филип. – Да обичаш другите, като ги почиташ, се превръща в място на свобода, вярвайки, че има предостатъчно доброта за всички нас.

Елена се бе замислила сериозно.

– Като жена не съм ли прекалено забързана в ежедневието си? – запита се тя.

И върна лентата от днешния ден назад:

– Бързах да мина през магазина за хранителни стоки следобед, после трябваше да отида до аптеката, химическото чистене и то преди да затворят ….

Изведнъж Елена си спомни:

– В бързината да изпълня всички задачи от списъка си, пропуснах възрастния човек в плод и зеленчук, който се нуждаеше от насърчителна дума. Направих се, на разсеяна на касата, където видях майка с три малки деца и количка с продукти, а можех да ѝ помогна.

Бързането при Елена се бе превърнало в начин на живот.

– А колко хубаво би било като жена, създадена по Божий образ, – каза си тя, – да прегърна чудесата, които се разкриват пред мен във всеки един момент.

Елена реши за себе си:

– Оставя настрана списъка си със задачи и да отделя време, за да си припомня на глас най-важните за мен приоритети. Във всеки ден ще откривам отпечатъка на Бог във всеки момент. Ще се вслушвам в ударите на сърцето Му и в песента на живота, която идва само от небето. Ще бъда запленена от дара на днешния ден!

Ако се фокусираме върху далечните възможности на утрешния ден, никога няма да бъдем запленени от чудото на настоящето.

Стресът и умората са невидими крадци, които ще ни отнемат радостта и спокойствието от един прекрасен ден.

Трябва винаги да помним че изборите, които правим сега, определят радостта и любовта, които ще изпитаме в утрешния ден.

Владо се усмихна и попита Весо:

– Кое е най-ценното ти притежание?

Весо се замисли, имаше много ценни неща, но най- …

Внезапно лицето му светна и той отговори:

– Имам една снимка, запечатала специален момент за мен. Тя ми напомня за много скъп човек, който вече не е между живите.

Владо се почеса по главата и зададе следващия си въпрос:

– Мислил си някога, че стойността, която приписваме на нашите „неща“, е преплетена с нашите емоции.

– Е, да, – съгласи се Весо. – Начинът, по който избираме да използваме нещата, които най-много ценим, разкрива истинските ни приоритети.

– Ето, – Владо щракан с пръсти, – смъртта на Исус на кръста е един от най-големите примери за Божията щедрост. Въпреки че Той знае, че никога не можем да Му се отплатим, Бог не се е поколебал да даде най-голямото си съкровище – Своя единствен Син – за нас.

– Тази жертва демонстрира, доброволното предлагане на това, което е най-ценно, за да може някой друг да процъфти, дори това да причинява болка, – откликна възторжено Весо.

– Да живеем щедро, – констатира Владо, – означава да признаем, че Бог е в състояние да направи всичко, което пожелае, чрез дарбите, които ни е дал.

– И когато позволим това да стане, ние се приближаваме до Него, – плесна с ръце Владо.

– Довери на Бог това, което имаш, – поклати глава Весо – и Той ще ти повери повече.

– Практикуването на този навик ще ни напомни, че не контролираме нещата, но познаваш Този, който прави това. И освен това Господ може да подсигури всички наши нужди.

Краси много обичаше жена си. Страхувайки се да не я загуби често му се налагаше да говори неверни неща пред нея.

Той поясняваше проблема си така:

– Различни ситуации ни тласкат да лъжем, за да се спасим от упреци.

Но всичко си има и граници.

Един ден лъжата на Краси достигна ново, престъпно ниво.

Той се появи пред полицаите като много разстроен човек и заяви:

– Ограбиха ме двама въоръжени мотоциклетисти.

– Колко ви взеха? – попитаха го те.

– В себе си имах 200 долара и те ги взеха всичките.

Полицаите започнаха разследване на случая и откриха:

– Няма грабеж. Мнимата жертва просто е загубила парите.

– А защо е решил да измами хората? – питаха любопитни граждани.

– Страхувал се, че жена му ще му се скара.

Сега Краси ще отговаря пред закона за подадено невярно оплакване.

А упреците на жена му ще бъдат още повече сега, отколкото ако бе признал, че е загубил парите.