През Първата световна война много млади хора заминаха на фронта. Методи бе един от тях. Едва бе набол мъх по лицето му, а вече носеше пушка.

Един ден той бе изненадан от избухнал край него снаряд, който буквално го зарови. Намериха го в окаяно състояние. Бе откаран веднага в болницата.

Раздробените му ръце и крака бяха ампутирани. Бе останал сляп и глух.

Дойде майка му в болницата да го види. Тя бе силно разтърсена, когато водя сина си. Той представляваше куп безпомощна маса.

– Как да му се обадя? – плахо прошепна майката.

Любовта е много изобретателна. И тя го целуна няколко пъти. Нещастният младеж се обърна и попита:

– Мамо, ти ли си? Ако си ти целуни ме още веднъж.

С насълзени очи, без да издава глас, тя го целуна няколко пъти.

– Мамо, това си ти, – простена Методи. – Убий ме , мамо! Ти си ми дала живот, ти имаш право да ми го отнемеш. Убий ме, защо да живея?!

А майката продължи да го целува.

Тогава Методи каза:

– Мамо, още ли ме обича’? Нима не ме презираш? Виж, аз съм само един труп. Безжизнен човек, от който няма полза.

Майката продължи да целува и гали сина си, въпреки болката и напиращите горчиви сълзи.

Методи въздъхна дълбоко:

– Мамо, аз съм готов да живея, защото ти ме обичаш……

Защо живеем на тази земя? Защото знаем, че някой ни обича и можем да бъдем полезни. Живот без любов не е живот. Каквото е водата за пресъхналата земя, това е любовта за душата на човека.

Вечният живот е познаване на вечната любов.

Добротата и чистота никога не трябва да привлече вниманието към себе си, те просто трябва да бъдат магнити, които привличат хората към Исус Христос.

Ако моята святост не върне хората към Него, това не е светостта, която е потребна, а е някакво очарование на човешката личност, която поражда прекомерно влечение към човека и води душата до бързеите във водовъртежите.

Най-несвестният светец може да бъде пречка за Христос, ако говори на хората не за Него, а за това какво е направил Исус за него.

У хората след такава реч остава едно единствено впечатление:

– Какъв чудесен човек.

Приятелите на младоженеца не постъпват така. Оказва се, че постоянно раста аз, а .не Той.

За да бъдем истински верни приятели на Жениха, ние трябва да ценим живата връзка с Исус Христос и премахваме всичко, което пречи на тази връзка.

При поддържането на отношение с Христос, трябва да бъдем приятели на Жениха. Даже християнския труд може да отвлича души от Исус Христос. И вместо приятели на Жениха, ние можем да поемем върху себе си ролята на Божий план и Христовите оръжия ще действат против Него.

Горанов бе професор в Университета. Лекциите му бяха интересни и бъдещите специалисти с охота ги посещаваха. Професорът си имаше свой подход, с който искаше студентите му да се изградят като творчески личности. Той често чуваше от учащите се в университета да се оплакват от въпросите на изпита:

– Това го няма в записките ми!

– Този въпрос го няма в учебника!

– Може и така де е, – казваше Горанов на студентите, – но аз искам да размишлявате върху въпроси, които не са изяснени дума по дума в учебника. Целта ми е да усвоите материала толкова добре, че сами да можете да го прилагате на практика.

Но студентите не бяха съгласни с него и роптаеха:

– Нали на изпита идваме, за да покажем как сме усвоили знанията от учебника? За каква практика става дума тук?

– Всъщност, – продължи да ги убеждава Горанов в правотата си, – ако прочетете материала, потърсите помощта ми и участвате в обсъжданията по време на лекциите, със сигурност бихте се справили със всяка задача, която ви поставят.

Един ден, когато пак имаше мърморене след изпита, Димитър взе страната на професора:

– Когато се сблъскаме с трудни житейски въпроси, като объркан социален проблем или някоя морална дилема, какво ще правим? Знаем само да се оплакваме. Трябва да се научим да мислим и разсъждаваме, а не като папагали, да заучаваме точните отговори на определени въпроси.

– Прав е, – съгласи се с него Дамян. – Ако утре се сблъскаме със ситуация, която не е описана в учебника и изисква от нас размисъл, какво ще правим тогава?

– Вярно казвате, – присъедини се към тях и Христо. – Не е достатъчно само да наизустяваме нещата, трябва да се научим и да мислим.

Все още се намираха недоволни и мрънкащи, но болшинството осъзна метода на работа на преподавателя си и се съгласиха с неговия начин на действие.

Страната има нужда от мислещи хора, а не от роботи отговарящи на въпросите: „Ако….. то….“

Човек е същество надарено с разум и той не трябва да забравя, че той му е даден, за да го използва.

Редовните упражнения са от жизненоважно значение за съвременния човек. Освен това, както за възрастните, работещи с компютри, така и усърдно учещите се деца, гимнастиката, даже прости упражнение изпълнявани рано сутрин, тичане няколко километра, ….всичко това дава на мускулите, сърцето и всички системи в организма ефективен и важен „заряд“ от сили.

Ползата от физически упражнения отдавна е доказана. Движенията осигуряват на нашето тяло комплексна подкрепа. Много е важно да се натоварват тези мускули, които почти не се използват във всекидневието. От тренировки се нуждаят сърдечно-съдовата и дихателна система.

Умереното, но постоянно натоварване подобрява издръжливостта и цялостното здраве, включително и умственото. Движението е полезно не само за тялото: тя облекчава стреса, нормализира настроението и състояние на духа. Сутрешните часове са особено добри за тези, които искат да „изгорят“ калориите си.

Всеки път, когато започнете активно загряване и се движите по- бързо, ускорят метаболитните процеси, което подобрява настроението, предпазва от стареене и дава енергия.

Ускореното дишане, води до насищане с кислород на клетките, стимулира кръвообращението във всички органи и тъкани. Безценният психологически ефект, също не бива да се забравя.

Един добър навик редовно да се ангажирате с физически упражнения, се превръща в надежден „щит“срещу стреса и хроничната умора.

Разбира се, не всички натоварвания са еднакво полезни. Преди да започнете тренировките направете си обстоен преглед.

Възможно е многото упражнения да навредят, например, при проблеми със ставите, сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане и заболявания на вените.

Медицински консултации ще ви помогнат да изберете тези видове физически занятия, от които ще имате максимална полза, дори могат да решат вече съществуващи ви проблеми със здравето.

Кирил е само на четири години, но вече носи очила. Той не се притеснява, като по-големия си брат Сашо, че другите ще му се смеят и ще му викат „Цайс“. Напротив Кирил е много горд с тях. А защо ли?

– Те подобряват виждането ми, – казваше малкото момче и ги носеше с желание.

Но един ден ги свали и ги подаде на баба си, като каза:

– Не искам да ги нося. С тях не виждам нищо.

Баба му Мария се учуди, затова ги взе и погледна през тях. Възрастната жена веднага разбра каква е причината.

– Естествено е, да не виждаш нищо. Целите са в петна. Трябва да се почистят.

Кирил погледна изненадано баба си:

– Не знаех, че трябва да се чистят, мислех, че са се развалили.

Бабата взе една кърпа и внимателно започна да изтърква стъклата на очилата.

– Бабо, – изведнъж се намеси Сашо, който стана свидетел на инцидента, – така фарисеят Симон гледаше грешницата, която помаза нозете на Исус, през замъглените от предразсъдъци и презрение „очила“.

– Да, – съгласи се баба Мария, – вместо да види промяната в нея, породена от Божията милост, той я осъди като грешница, която не заслужава прошка.

– Колко по-различно гледаше на нея Исус, – каза бащата на Кирил и Сашо. – Той я виждаше като Божие дете, любяща и състрадателна жена, като човек притежаващ голяма вяра.

– Често начинът, по който гледаме другите, – въздъхна тъжно баба Мария, – се определя от изкуствено създадени предубеждения. Христос иска да виждаме всеки като Божие дете.

– Да, – съгласи се бащата на момчетата, – Той ни призовава да обичаме, а не да съдим.

– Бабо, – протегна ръка към вече изчистените очила Кирил, – благодаря ти, че ги почисти. Ето аз не се погрижих за тях и те вече не желаеха да ми служат.

Малкото момче внимателно ги взе, огледа ги, а когато отново ги постави, широка усмивка заля лицето му.