Това е избор за какво и как да го изразходваш.

Колкото по-безполезно и безсмислено прекарваме дните си, толкова по-бавно тече времето за нас. Но не мислете, че това по някакъв начин увеличава продължителността на живота.

Напротив, задачите, възложени в живота, не се решават, възможностите текат край човека като реката. Оттук и израза: „Животът отминава“. Не че сте стари, а че животът ви преминава край вас.

Трябва да се отбележи, че ако човек върви напред в живота, то времето се движи срещи него като поток. На мястото на срещата винаги става събитие, въпреки че не винаги осъзнаваме това.

Птичката запяла, кучето залаяло, минала кола, чул се сигнал за непредпазливи пешеходци, изпили сте глътка горещо кафе – всички тези събития са изпълнение със смисъл.

Нашите проблеми ни пречат да видим това и да се насладим на всичко около нас. За това психолозите съветват, когато става въпрос за живота – „тук и сега“, което не винаги е възможно, защото у човек се натрупват дългове.

А дълговете, това са ситуациите от миналото, в които не сме действали.

Разговорът се водеше доста настървено. Младите хора се вълнуваха и обменяха мисли, но не пред компютрите, а в парка. Така бяха решили предварително така, за да не им влияе нищо, когато може да ги отклони.

Денят беше слънчев, но не горещ. Подухваше слаб вятър и леко разлюляваше клоните, а листата шумоляха, сякаш нещо си шепнеха.

– Интернетът е реален наркотик, – заяви категорично Мишо.

– А какво според вас е наркотик? – попита Симо.

–  Това е напълно безполезно нещо, без което човек може да живее добре, докато не се опита, – засмя се Румен.

– Забележете, повечето хора изпитват огромни трудности при четенето на големи текстове, да не говорим за книги. Дори и публикации в блога по-големи от три или четири абзаца са прекалени. Те изглеждат трудните и досадни за четене, а и скучни, дори не заслужават елементарно вникване, – Дамян започна от своя гледна точка да разглежда проблема.

– Създава се един порочен кръг, – подхвана Гошо, – да пишеш много няма смисъл, защото повечето няма да го прочетат, а съкращаването на обема не предава пълноценно мисълта на автора, а за разбирането на читателя да не говорим.

– Чувал съм хора, които имат добри навици за четене, – сподели Мишо, – да казват, че след един ден маневриране из стотици електронни писма, те не са в състояние да прочетат някоя интересна книга, защото четенето дори само на първата страница се оказва истинско мъчение за тях.

– Но това не е всичко, – скочи Симо. – Поради постоянна връзка с интернет, се влошават такива навици, като способност да се върне към вече веднъж осмисляна информация, анализиране на прочетеното и включване на въображението.

– Най-лошото е, – каза Румен, че в повечето случаи хората отиват в интернет за съмнителни развлечения или извличат информация, която има не само нулева, но и негативна културна стойност.

– Ами психическата депресия, граничеща с паника, когато съответната електроника се развали или тока спре? – махна с ръка Дамян.- След такива случаи, човек се чувства физически прекършен, състояние напомнящо на въздействието на наркотици. Не ми ли вярвате? Изключете си електроните джаджи за повече от един ден и ще разберете тогава.

– Съществува мнение, което аз напълно споделям, – каза Мишо, – че способността за ефективно възприемане на сложните текстове, да се чете по-трудни книги скоро ще се превърне в привилегия достъпна само за конкретна каста хора.

– Идеята не е нова, – намеси се Симо, – тъй като в роман на Умберто Еко „Името на розата“ предложили да влизат в библиотеката само тези, които могат и желаят да усвояват по-сложни знания. А всички останали са в състояние да четат само знаци и интернет.

– Никакви хапчета, хранителни добавки, диети и т.н. не могат да спрат деградирането на мозъка, – разпалено започна Румен. – Само едно може да я спре – прекратяване на достъпа и обработката на всевъзможен информационен боклук, и ежедневно натоварване на мозъка с полезна информация.

– Този процес е изключително сложен и за много хора е напълно невъзможен, – тъжно поклати глава Дамян.

– Явно за тях, както се казва, влакът вече е заминал, – констатира Гошо.

Захладня и момчетата решиха да се прибират вече. Всеки от тях си тръгна замислен към дома. Мислите, които бяха обменили, не им даваха покой…

Струвало ли ви се е, че трудностите всеки момент могат да ви смачкат? Навярно вашия отговор е – Да!

Разбира се, вие знаете, че не сте единственият човек, който се е сблъсквал с непреодолими трудности. Милиони хора преди вас са изпитали такива в някой момент от живота си и с Божията помощ те не само са ги преживели и преодолели, но са били победители в тази борба.

Искам да ви насърча. Вие също можете да ги преодолеете. Ако смятате, че трудностите не са по вашите сили, искам да ви уверя, че Бог знае всичко, което се случва в живота ви и че Той не ви е изоставил.

Каквито и трудности да имате – от материална страна в живота, във взаимоотношенията, в работата, със здравето – и в каквото и да е положението, знайте, че Бог има специална милост за вас, която ще ви помогне да оцелеете в трудните времена.

Ако смятате, че трудностите са на път да ви смажат, Господ е готов да ви покаже милостта, която ще ви помогне да ги преодолеете. Просто се обърнете към Него и го призовете на помощ.

Нека това ви окуражи днес!

Раби Зуся живееше много бедно, скромно и се отличаваше с безкористност. Той имаше един таен покровител, който незабелязано от време на време му пускаше по някоя монета.

Работите на този човек започнаха да вървят много добре и тогава той си помисли: „Ако този бедняк Зуся, може да направи толкова много за мен, защо да не отида при неговия учител, от него ще имам още по-голяма полза“.

Той веднага пренесе даренията си на раби Дов Беру в Мерерих, но на другия ден нещата в работата му започнаха да се влошават.

Нищо не разбираше, но отново отиде при раби Зуся, а той му обясни:

– Когато човек дава дарение на другите, без да прави разлика между тях, Бог също не прави разлика. Но ако човек стане предвидлив, Всевишният постъпва по същия начин.

Изследванията на учени върху поведението на хората с помощта на най-новите методи, включително създадените на компютъра „модели на смеха“ показали, че при смях от лицевите мускули се излъчват особени импулси, които благотворно влияят на нервната система и работата на мозъка, снемат напрежението.

Даже, когато не ви е весело и вие правите фалшива усмивка, механизмът работи и на душата ѝ става по-леко.

Според учените, смехът е изработен от хората „социален рефлекс“.

Когато виждат смеещ се или усмихващ се човек, другите хора добиват добро настроение.