Въпреки факта, че пред всеки от нас се откриват много възможности, човек трябва да направи избор само между два пътя – широкия и тесния.

Широкият път с голямата порта привлича много хора, но краят му е погибел.

Тясната порта и тесният път на кръста не са популярни сред хората, но те водят към вечен живот.

Сериозна опасност в живота са фалшиви пророци. Те не могат да бъдат разпознавани нито по думите, нито по дела им, а изключително по плодовете в живота им.

Доброто дърво никога няма да принесе лош плод.

Безплодното дърво със сигурност ще бъде отсечено и изгорено. В това се заключава и Божият съд!

Нямам нищо против, че се подобряват условията на живота и се повишава комфорта. Ето ние използваме различна електронни устройства, някои почиват в чужбина, …. това съвсем не е лошо само по себе си.

Но човек не трябва да се отпуска вътрешно, в противен случай ще се превърне в мека глина, от която всеки ще извайва каквото му е угодно.

Гръбнакът държи скелетът, а мускулите всичко. Такъв гръбнак трябва да има всеки.

За това  нашето внимание трябва да бъде насочено към нашето вътрешно състояние, интелектуално развитие и поддържане на физическата форма. Това са предпоставки за формиране на силна личност в условията на увеличаващият се битов комфорт.

Убедена съм, че на сегашният етап на развитие на човешката цивилизация особено важен е религиозният фактор, защото той мобилизира човека.

Онзи ден видях, как една жена да поставя пакет с обезмаслено мляко на лентата към касата в супермаркета.

– Можете ли да ми кажете защо купувате това мляко? – попитах тази жена.

– Защото то е без мазнини, – отговори жената.

– А знаете ли какво заменя мазнините?

– Хммм, – каза тя, взе пакета и прочете името на втората съставка, която следваше обезмасленото мляко, – царевичен сироп?!

Тя се намръщи, но след това върна пакета при останалите продукти в кошницата.

Очевидно жената изобщо не е мислила да си зададе такъв въпрос. Тя просто бе приела широкото разпространено мнение, че мазнините, които са неразделна част от хранителния режим на човека, трябва да се избягват, когато е възможно.

Но защо да се съмнява в това, нали и самите ние позволихме на производителите на храни, рекламодателите и изследователите да мислят вместо нас?

Хубаво е, когато има есен, защото тя нежно и внимателно ни подготвя за студа. Това е време за размисъл, когато човек  с ръце в джобовете изпада в приятна меланхолия.

Есента е време за съзерцание. Краските ден след ден се сменят. Листата се носят от лекия вятър. Всичко това възбужда у нас романтично настроение.

Всяка година нещо през есента умира. Листата падат от дърветата, а голите клони беззащитно се люлеят от вятъра в студената зимна светлина.

Листата, както и хората не са готови да се откажат така лесно. Те здраво се държат за миналото и ако имаха сили да останат зелени, вероятно до последно биха се сражават за мястото, което толкова дълго им е служило.

Върви първият месец на еврейската нова година. Месец изпълнен с празници, за които са написани много молитви.

Общият проблем на много евреи е борбата срещу повтаряемостта на молитвите. Религиозният текст, който някога е бил вдъхновяващ, става привичен с времето.

Как евреите оживяват молитвите си?

От древни времена изтъкнатите еврейски ортодоксални равини признават, че едно от главните препятствия за пълноценен религиозен живот се явява неизбежното еднообразие на молитвата.

Тъй като се повтарят едни и същи думи седмица след седмица, те започват да губят своята вдъхновяваща сила.

Как може да възстановим тяхното значение и да се унищожи монотонността?

Към молитвата се добавя намерението – „кавана“.

Основният принцип е да се поддържа правилното намерение. В еврейската традиция идеята за намерение се обобщава в широкия термин „кавана“. Буквално тази дума означава „посока“.

Само със съсредоточване върху думите в правилното направление, към възвишена цел, човек можем да се надяваме да достигнем молитва, изпълнена с правилни намерения и смисъл.

Това не е лесно да се направи. Средството за постигане на тази цел е дълбоко разбиране на думите, които се изговарят.