Салатите доказват, че здравословната храна е вкусна. Съмнявате ли се?

Полезната храна не винаги е прясна и безвкусна. Убедете се сами.

Предлагам ви салата с репички и яйце.

За да я приготвите ви са необходими: 400 грама репички; една краставица; малко копър; едно яйце; 100 грама сметана; малко смлян черен пипер и сол.

Ето и как се приготвя:

Сварявате яйцето. То трябва да бъде твърдо сварено. След като го изстудите и обелите, го раздробете на малки парченца. Репичките, краставицата и копърът нарежете на ситно и ги разбърквате с яйцата.

Посолете сметаната и я поръсете с черния пипер. Така приготвената сметана прибавете към салатата и разбъркайте добре.

Приятен апетит!

Освен като красиво цвете, щирът е отглеждан от индианците векове наред като втора по значение, след царевицата, зърнена култура. В негова чест са устройвали ежегодни празненства, на които го почитали като божество. Испанските завоеватели обаче го провъзгласили за дяволско растение и забранили употребата му. С постепенното навлизане на европейските култури в Южна Америка щирът бил забравен като култура.
Чак в наши били преоткрити ценните му хранителни свойства и той заел подобаващото му се място сред селскостопанските култури. В САЩ и други страни се финансират специални програми по изучаването му и внедряването му в хранителната промишленост. С времето щирът се разпространява и в Европа и Северна Америка. В наши дни по-широко се отглежда в Мексико, Перу, САЩ, Непал, Индия.
В България някои видове щир са широко разпространени, като тези растения основно се приемат за плевели. Едни от най–често срещаните видове у нас са метличестият щир и обикновеният.
Зелената част на щира съдържа холин, бетаин и витамин С. Някои видове съдържат и микроелементи като калций, калий, магнезий, натрий, фосфор, селен и желязо, малки количества витамин А и протеин.
Семената на зърнения сорт щир имат висока хранителна стойност и дори превъзхождат истинските зърнени култури с високото съдържание на суров протеин и лизин. Съдържат още мастни киселини 6 – 10%, 3/4 от които са ненаситени, пектин, фибри, желязо и калции и други микроелементи. Те не съдържат глутен, което ги прави подходяща храна за хората с непоносимост към глутен. Брашното от семената има широко приложение и се използва успешно в смеси за безглутенови брашна.
В миналото метличестият и обикновеният щир са отглеждани като зеленчукови култури. Сега се употребяват в народната ни медицина при хемороиди, обикновено външно — за налагане. Други видове щир се прилагат за спиране на силна менструация, като гаргари за успокояване на възпаления в гърлото и като вода за уста за лечение на гангрени. Отварата от щир не само спира силно менструално кървене, но също и прекомерно вагинално течение, диария и дизентерия. Стягащата способност на билката е полезна за намаляване на кръвозагубата и за лечение на диария.
От семената на опашатия щир се извлича масло с уникален биохимичен състав, което широко се използва в медицината и козметиката. То има приятен мирис и орехов вкус. Най-ценната му съставка е скваленът, който се съдържа също в човешката кожа и съдейства за насищане на организма с кислород. Поради това маслото се употребява за повишаване на имунитета и при лечението на много заболявания.
Щирът има антибактериално действие. Нашата народна медицина препоръчва бани с щир против гъбички по краката. За да се отървете трайно от неприятното усещане, използвайте следната лесна рецепта: Една шепа щир се залива с 2 литра вода. Отварата се вари 5 минути на бавен огън и се прецежда. Правят се бани на краката с нея в продължение на 10 минути сутрин и вечер.
Повечето видове щир, които развиват едра листна маса, са годни за консумация. Обикновеният щирът – Amaranthus retroflexus, който е много разпространен в България, също може да се употребява за готвене, докато не е образувал семена. Използва се като добавка в супи, плънки за зеленчуци, гарнитура за месо.
Младите листа на щира успешно се комбинират с всякакви зеленчуци от градината. Щирът е подходящ за вкусни и диетични яхнии, свежи салати, баници и леки супи. Последно време тази култура се оценява високо от привържениците на здравословното хранене.
Зърната на щира се употребяват за гарнитура и спокойно могат да заместят ориза. Сварени във вода те имат вид на дребен хайвер. Използват се и за направата на пуканки. Брашното участва в състава на тестени изделия, бисквити, сладкиши, палачинки и дребни сладки и други.
Диетична салата с щир
Необходими продукти: щир – 300 г листа, лук – 1 глава, домати – 2 броя, краставици – 1 брой, чесън – 1 стрък, царевица – 1/2 консерва, босилек, магданоз, копър, лимонов сок – 2 супени лъжици, зехтин – 2 супени лъжици, черен пипер, сол
Начин на приготвяне: Измийте щира, доматите, лука, чесъна и краставицата и ги нарежете. В дълбока купа смесете, нарязаните продукти, като добавите царевицата, босилека, магданоза и копъра. Овкусете със зехтин, лимонов сок, черен пипер и сол. Разбъркайте добре и поднесете.

Черният пипер е най-широко разпространената подправка в европейската кухня, позната още от древността и ценена заради вкуса си и заради употребата си като консервант.

Черният пипер подобрява храносмилателния процес и процесите на чревния тракт. Той стимулира вкусовите центрове като до стомаха се изпраща сигнал да се увеличи отделянето на хидрохлорна киселина, с което се подобрява храносмилането.

Освен това тази подправка има диафоретични, увеличаващи секретирането на пот,  и диуретични, увеличаващи уринирането, свойства.

Черният пипер е демонстрирал впечатляващи антиоксидантни и антибактериални ефекти. Тази подправка помага не само за извличане на максимална изгода от храната, но и външния слой на зърната му стимулира раздробяването на мастните клетки, запазвайки стройната фигура, като в същото време предоставя енергия за изгаряне.

Смленият черен пипер, често наричан само „пипер“, се намира, заедно със солта, на почти всяка трапеза в някои части на света.

Черният пипер може да прикрие не до толкова пресния вид на храната, която се сервира.

Съхранявайте черния пипер в здраво затворен стъклен съд на хладно, сухо и тъмно място.Пиперът на зърна може да бъде съхраняван за по-дълго време, докато смленият ще се запази пресен за около три месеца.

Черният пипер може да бъде и замразяван, но вкусът и аромата му ще са доста по-отчетливи. и резки. Добавяйтепрясно смления от вас пипер в края на готвенето на ястието, тъй като при по-дълга топлинна обработка, той губи аромата си и вкусовите си качества.

Семената на сминдуха са използвани като подправка и лечебно средство още в миналото от египтяни, гърци и римляни.

Заради антисептичното му действие сминдуха се употребява за третиране на рани и абцеси, ревматизъм, подагра, екзема, а вътрешно се приема за лекуване на бронхити и проблеми с храносмилателния тракт.

Китайски лечители го предлагат на мъже с репродуктивни проблеми.

Свежите листа и клонки на сминдуха са богати с етерични масла, витамини – витамин С и други ценни вещества.

Чубрицата и сминдухът в шарената сол имат способността да пробуждат сетивата. Със своето силно ухание в миналото сминдухът се е използвал за свестяване на хора, изпаднали в безсъзнание.

Сминдухът стумулира обмяната на веществата, снижава нивото на кръвната захар. Освен това подобрява апетитът и възстановява силите на организма.

Сминдухът е популярна подправка, която у нас вирее почти навсякъде, но най-често се среща в Североизточна България.

Освен като неделима  съставка на шарената сол, сминдухът се използва при приготвяне на суджуци, наденици, пъстърма и други деликатеси от месо и риба.

Свежите листа и клонки на сминдуха служат като добра подправка на ястия от месо. Сминдухът отлично се комбинира и с други подправки като чубрица, черен и червен пипер, магданоз, копър, джоджен.

Сминдухът притежава свойството да поема лесно миризми, за това трябва да се съхранява отделно.

Ако се запекат, семената на сминдуха, те придобиват характерен аромат на ядки.

Малки количества чимен, другото име на сминдуха се съдържа в почти всяко индийско къри. Ароматните семена с горчив вкус са основната съставка на сместа „панч форон“ от Бенгал. Чименът присъства и в грузинския микс от подправки, наречен „кмели-сунели“.

Още от древността листата на дафиновите дървета са били използвани за борба с различни заболявания. Днес дафиновият лист е едно от най-достъпните лекарства.

В дафиновите листа се съдържа ароматно етерично масло. То съдържа в себе си почти 50% цинеол и още около 65 различни компоненти, сред които е рутин.

Благодарение на ароматните летливи съединения дафиновият лист има фитонцидни свойства и подпомага пречистването на въздуха. Освен това, той съдържа много микроелементи, дъбилни вещества, изкарва шлаката от организма, повишава имунитета.

Сред вещества, съдържащи се в дафиновия лист са манган, калции, калий, фосфор, магнезий, желязо, натрий и цинк.

Дафиновият лист стимулира храносмилателната система, защитава черния дроб и предпазва от газове. Отвара приготвена от дафинови листа премахва камъните в бъбреците, помага при чревни спазми, събужда апетита и нормализира работата на стомаха.

Ако се смеси дафинов лист с царевично олио, се получава мазило, което се втрива в кожата при артрит, миоцит и невралгия, а с оцет и мед дафиновият лист помага при ревматизъм и болки в ставите.

Дафиновият лист помага още при синузит, като облекчава дишането. Препоръчително е да се капне една капка в носа масло от дафинов лист. Това масло можете да приготвите сами, като нарежете на дребно 30 грама листа, които заливате с чаша растително масло. Тази смес трябва да престои 5 дена, след което се прецежда и използва.

Ако страдате от разстройство можете да използвате следната рецепта със затягащо действие.. Вземете около15 дафинови листа , залейте ги с 2,5 чаши вода, оставете ги да врат 5 минути. После налейте течността в термос и оставете да престои 4-5 часа. Прецедете и пийте по една супена лъжица дневно.

Чаят от дафинови листа помага и срещу суха кашлица. Той трябва да се пие вечер преди лягане.

Дафиновият лист е известно средство за повишаване на имунитета. Летливите му масла имат противомикробно и противовъзпалително действие. допълнително качество на дафиновият лист е, че той отпуска спазмите на дебелото черво.

Наскоро бе открито, че неговите дъбилни вещества понижават захарта и действат добре на диабета.

При артрози – коксартоза, гонартроза е добре да се приложи маслен екстракт от дафинов лист. Той се приготвя като се накълцат 10-15 грама дафинови листа, към които се прибавят 50 милилитра олио. Тази смес се оставя да престои една седмица на тъмно и хладно. Вечер с този ексракт се намазва болната става, завива се с вълнено парче и се оставя така цяла нощ.

Използването на дафинови листа не се препоръчва при болни със заболявания на стомаха. Големи дози могат да доведат до повръщане, тъй като прекалено много стимулират храносмилателната система.

Като подправка се използват изсушените дафинови листа. Най-често се използват в ястия с пикантен вкус – от дивеч, говеждо месо, риба и т.н.

Слага се при приготвянето на туршии, заедно с лук, чесън, бахар, черен пипер.

С него се подправят супи и яхнии. Преди да пуснете дафиновите листа в супа или ястие, потъркайте ги едно в друго. По този начин лечебните свойства и аромата им ще се засилят.

Преди консумация на ястието дафиновия лист се изважда. Има силен аромат, поради, което трябва да се използва пестеливо – за 4-5 порции е нужен само един лист.