Топлият следобед предразполагаше за размисъл. Десетина юноши се възползваха от това и решиха да се съберат в създадения от тях клуб „Искам всичко да знам“.

Идеята бе на Пламен. Той обича да чете и да изнамира интересни факти за животни, растения, хора и какво ли още не.

Приятелите му Стоян, Ставри, Данаил, Кольо, Симеон, Нели, Мая, Радослав и Мария, също бяха много любознателни, за това с радост приеха идеята за създаване на този клуб.

Пламен бързо ги събра в едно от междучасията и им каза:

– Днес ще се съберем в парка, около фонтаните. Времето ще бъде хубаво и за това реших да прекараме обсъжданията на открито. Темата за днешното събиране я знаете, нали?

– Да бе, за стридите, – махна с ръка Данаил.

Цяла седмица всеки от тях бе търсил интересна информация за тези малки безвредни същества.

Когато се събраха, лицата на десетимата сияеха. Всеки очакваше да научи нещо, което не знаеше и да предложи информацията, която бе намерил.

Както винаги Пламен започна със малко встъпително слово:

– Стридите са много по-интересни, отколкото човек може да си представи. Яли са ги селяни и царе. Ценили са перлите открити в черупките им. Надявам се всеки от вас е открил нещо ценно за тези същества.

– Стридите могат да чуват, – започна Стоян. – В едно скорошно проучване учените пуснали на стридите звуци със ниска честота, като тези, които издават товарните кораби или получаващи се при техногенните експлозии и вятърните турбини.

– Интересно, – обади се Мая, – какъв ли е бил резултата?

– Стридите затворили черупките си, – продължи Стоян.

– А как ли реагират на звуци с висока честота, които издават високоскоростни катери? – попита Симеон.

– Те изобщо не ги безпокоят, – отговори Стоян. – Интересно е, че слухът им служи, за да чуят дъжда и приливите, така че да знаят кога да се размножават или да се подготвят за приемане и смилане на храна.

– Стридите са най-старото ястие, – сподели Нели. – Археолозите знаят, че един куп от черупки на стриди е доказателство, че наблизо са живели хора. Най-старите останки от стриди – купчини черупки, са датирани от 4000 г. пр. Хр. Преди хиляди години със стриди са се хранели аборигените на Северна Америка, жителите на древен Египет, Гърция, Рим, средновековна Франция и Англия, както и индийците.

– А знаете ли, че черупките на стридите са полезни за градината? – попита Ставри.

– Хайде бе? – ококори очи Мария.

– Когато черупките се разлагат, – обясни Ставри, – те изхвърлят калций в почвата, който подобрява рН и благоприятства за растежа на здрави растения.

– Стридите „участват“ в две пиеси на Шекспир, – намеси се Данаил. – В „Веселите уиндзорки“ и „Как ви харесва“. В първата звучи фразата: „Така светът за мен стрида ще стане и аз със меча си ще го отворя“. Това може да се разбира така: Ако приложите усилие, може да постигнете много.

– Това е доста интересно, – каза Симеон.

– А в „Както ви харесва“, – продължи да разказва за находката си Данаил, – е използвана не по-малко идиоматична, но също интересна фраза. “ Богатата добродетел живее, като скъперник в бедна барака, подобно на перла в гнусна стрида“.

– Стридите почистват водата, – каза Кольо. – Всеки ден една стрида филтрира около 189 литра вода. Те правят това чрез  хрилете, през които преминава водата. Така улавят хранителни вещества и водорасли, а водата напускаща стридите остава чиста.

– Стридите създават жилища за друг морски живот, – не се стърпя Симеон и побърза да сподели своето откритие. –  Когато стриди са много, те образуват рифове или легло, които от своя страна обезпечават платформа за живот на други животни, като анемониите, мидите и ракообразните.

– Последните привличат малки риби и скариди, последвани от голяма риба, – допълни Пламен.

– Натрупването на стридите, предпазват от последиците възникнали при изменението на климата, – сподели Нели. –  Рифът, състояща се от стриди, не само почиства водата и създава дом за морски живот, но и защитава брега от наводнения и ерозия. Той поглъща повече от 80% от енергията на морските вълни.

– Стридите могат да ни помогнат да не настинем, – заяви твърдо Радослав. – Те имат високо съдържание на цинк, което укрепва имунната система.

– В много части на света сега има само 1% от бившата популация на стридите, – каза Мария. – Пример за това е залива Чесапийк в Съединените щати, където някога е живяла многомилионна популация стриди.

– Търсенето на стриди в Америка е довело до унищожаването на местообитанията на мекотелите и до катастрофалния спад в броя им, – обади се Мая.

–  Лошото е, че 85% от рифовете на стридите са загубени за света, – добави Мария.

– Е, не увесвайте нос, – засмя се Пламен, – популацията на стридите може да се възстанови. Подходящо местообитание и малка помощ от стриди на исторически места, където все още се срещат, ще дадат добри резултати.

Денят преваляше и любознателните момчета и момичета побързаха да се разделят, за да се приберат навреме по домовете си.

През пролетта по всички зелени площи на града и цветните лехи разцъфтяват жълти, като малки пиленца, глухарчета.

Те радват човешките очи, уморени от дългата зима и светят с ярки, радостни краски.

Някои вплита цветовете им във венче, а домакини използват младите листа, пъпките, дори и корените на глухарчето, за да приготвят вкусни ястия, като конфитюри, супа, салата, котлети.

Освен това, най-опитните могат да приготвят от тези диворастящи растения настойки и отвари. А от корените му се получава чудесен заместител на кафето.

Всъщност, повече от хиляда години глухарчето се използва в народната медицина, но това знаят малко хора.

В глухарче се съдържат много витамини като А, В, С, Е и PP. Също така, то включва много макро и микроелементи, желязо, калций, селен, фосфор, магнезий и цинк.

В глухарчета има флавоноиди, киселини, антисептици, тонизиращи средства, които допринасят за подмладяването на тялото и бързото възстановяване след боледуване.

Някои метали като сребро и мед имат очистващо действие. Техните йони могат да убиват бактерии и други микроорганизми, чрез изменение свойствата на протеините и разрушаване на клетките им.

Именно за това се използват посребрени отвътре съдове за запазване и транспортиране на питейна вода.

Дръжката на врата, изработена от месинг – сплав от мед и цинк,  дори на обществени места бързо се самопочиства, а върху стоманените дръжки има голяма концентрация на бактерии.

Другу негови имена са императорско плодче, китайска шипка. Названието „годжи“ идва от китайското – gouqizi и от древни времена е изключително високо ценено в традиционната китайска медицина.  Расте в полите на Хималаите. Не случайно в Китай се носи легенда, че хималайските столетници се хранят с годжи бери.
Този вид плод е мощен антиоксидант.
Растението включва множество аминокиселини и микроелементи, витамин С, витамини, минерали, желязо, калций, цинк, селен, ненаситени мастни киселини, флавоноиди, полизахариди, монозахариди, мастни киселини, линолова и алфа-линоленова киселина, бета-ситостерол, растителни стероли и много други необходими елементи. Също така съдържат зеаксантин от 200 мг до 100 г в сушените плодове и полизахариди: до 31% от теглото целулозата.
Всичко това влияен на организма по следния начин: подобрява правилното функциониране на сърцето, регулира функцията на бъбреците, възобновява функцията на белите дробове, предотвратява ревматизъм, укрепва зрението, мускулите и костите, повишава съпротивителните сили на организма към инфекции.
Годжи бери съдържа най-обещаващите хранителни вещества и поддържат здравето. Те са подходящи като ефективно средство за лечение на патогенни състояния на сърцето, черния дроб, далака, белите дробове и бъбреците. Плодовете съдържат цял ​​набор от антиоксиданти, минерали, витамини, особено C и имат ниско съдържание на калории.
Те са разпространени на Запад като здравословна храна, поради високото съдържание на витамин С. В 100 грама плодове се съдържа до 2500 мг витамин C.
Годжи бери също се препоръчват за лечение на ревматизма, причинено от студен и влажен климат. Продължителната им употреба укрепва ставите, костите и имунната система, помага за намаляване на теглото, повишава жизнеността, подобрява зрението, забавя процеса на стареене, осигурява дълголетие.
Проучванията показват, че плодовете имат силен стимулиращ ефект върху имунната система, повишаване нивото на имуноглобулина. Тяхната консумация се препоръчва за деца с отслабена имунна система и тези, които живеят в стрес.
Храни, обогатена с тези плодове помага за регулирането на сърдечната честота и кръвното налягане.
Известно е също така, че благотворно въздействат върху мъжката плодовитост и потентност. Годжи бери широко се използват като традиционно ориенталско лекарство.
Поради приятния им вкус, плодовете могат да се консумират директно или да се поставят в храни и напитки. Препоръчителната дневна доза е не повече от 10 г., разделена на две, приема се сутрин и вечер на гладно за период от 2-3 месеца.
При гастрити и за регулиране на храносмилането плодовете се консумират направо. За понижаване на кръвната захар и кръвното налягане плодовете се заливат с гореща вода, запарват се и се консумират заедно с водния извлек. Обичайната доза е 10-20 г дневно, разпределени за 3 приема. Чаят от годжи бери  се препоръчва за подобряване на зрението, а чаят от годжи и китайски лимоник – за пречистване на черния дроб и предпазване от затлъстяване.
Особено благоприятно въздействие върху целия организъм има чаят “осем съкровища”, в който годжи бери се комбинира със зелен чай, фурми, жен-шен, хризантема, плод лунйен и небет шекер.

Учените са открили нови и полезни свойства на краставицата, които имат върху човешкото тяло направо чудотворно въздействие.
Всеки знае, че краставицата съдържа 95-98% вода, което я прави най-диетичния продукт. Но това не е всичко относно ползата от нискокалоричните зеленчуци. Изследователите са доказали, че краставиците са източник на огромни количества микроелементи, като захар, протеин, каротин, фолиева киселина, калий, фосфор, желязо, натрий, магнезий, хлор, манган, цинк, мед и хром, както и на хлорофил и витамини В1, В2 и C.
2-5% от състава на краставица са алкални соли, които спират процеса на стареене и предотвратяват образуването на камъни в бъбреците. Освен това, употребата на краставиците има благоприятен ефект върху щитовидната жлеза, сърцето и кръвоносните съдове, поради съдържащия се в тях лесно смилаем йод. Благодарение на сърцевината си, краставицата подобрява функцията на стомашно-чревния тракт и извежда холестерол от тялото.
Учените твърдят, че краставиците извеждат излишната течност от организма, подмладяват го, убират отоците, понижават кръвното налягане, подобряват паметта, укрепват сърдечния мускул и кръвоносните съдове, което води до тонизиране на кожата, заздравяване на зъби и венци. Този зеленчук е отличен продукт за отслабване.
От състава на краставицата всичкое полезно: сърцевината, семките и сока. Семена помагат за прочистването на организма от холестерол, а сока елиминира дългосрочните кашлица и солни натрупвания в костите. Освен това, зеленчукът е успокоително, обезболяващо и противовъзпалително средство.