Свещеникът Бернард Кинфи, духовник от католическата църква продължава мисията си в Централноафриканската република, като помага на жертвите от въоръжените конфликти, независимо от техния статут или религия.
Когато терорът наближил малкото селце Босимптил, разположено в северозападната част на Централноафриканската република, живота на местния свещеник и доктор, 32 годишния Бернард Кинфи, коренно се е променил. Свещеникът, разтърсен от кървавите плодовете на междурелигиозния конфликт, тръгнал да спасява всеки човек, независимо от религиозната му принадлежност. На тази цел духовник служи в продължение на две години, като през последните няколко месеца е спасил стотици, ако не и хиляди мюсюлмани и християни.
Потокът от бежанци, нуждаещи се от помощта на Бернар, не спира нито за миг. Малкия храм и болница в Босимптил са станали единственото убежище на стотици километри наоколо. Тук намират подслон и необходимата медицинска и материална помощ десетки семейства. Много от които  Бернард лично превозват в относително безопасния Камерун.
Свещеникът често се налага под свистенето на куршимите, да извежда мирните жители от зоната на престрелките. Той не се бои открито да осъдии двете страни на конфликта. Веднъж закривайки с гърдите си 14 годишно момче, го е спасил от явна смърт.
Животът на Бернард не минава без ежедневните задължения свързани с погребването на жертвите на терористите. Знаейки, че той не оставя без дължимото прощаване нито един от убитите, терористите му казвали къде има натрупани мъртви тела.
За две години безкористна служба на хората Бернард е внушил в сърцата на радикалите суеверен страх. При появата си в черна дреха с кръст на гърба въоръжените до зъби бойци се успокоявали, а най-неподатливите командири започвали преговори.
– Мисля, че им харесва моята дреха, – шегува се свещеникът.
Трудът на този безкористен свещеник дълго време е останал неизвестен, докато сътрудници на Human Rights Watch не са „открили“ този невероятен човек в процеса на работата му.

Те дълго пиха чай и похапваха гевречета. Разговаряха за работите си и „за живота“. Преди да си кажат довиждане, Румен внезпно се обърна към Камен и го попита:

– Камене, ти нали си кръстен?

– Да. Защо питаш?

– Заведи ме утре на църква. Аз също искам да се кръстя.

Камен запремига изненадано. Той познаваше приятелят си много отдавна. Относно кръщението и Бога си бяха говорили не веднъж, но до сега Румен беше непреклонен. Той смяташе, че това не е за него.

– Какво те е осенило? Каква е тая благодат, дето те е споходила? – засмя се Камен.

Румен въздъхна и вдигна рамене:

– Прочетох някъде, че когато човек не е кръстен, Бог дори не предполага, че той съществува. И нищо не знае за делата му, нито за самия него. Та си помислих, че е по-добре да съм пред погледа му. Той знае и вижда. Нека Сам реши, кое е било повече – доброто или лошото…

– Интересен начин на мислене, – каза Камен. – Наистина, не можеш да се скриеш от Него. Неведоми са пътищата Господни.

След това дълго време си поговориха за Бог, за Неговата прошка и благодат.

Румен прие кръщение още на другия ден в една малка църква. Всичко мина скромно и тихо, в интимна обстановка, а обредът не отне много време.

Когато излязоха от храм, Румен изпита облекчение и голяма радост. Очакваше го нов живот, в който той нямаше да бъде същия, както до сега.

Слънцето щедро обливаше лицето му, като нежна милувка, на Този, който бе срещнал сина, който се бе изгубил, но сега, слава Богу, се намери…..

В „сърцето“ на една от азиатските страни, сред паметниците на древната култура ще бъде построен модерен изследователски център. Той ще представи перфектно съчетание на футуризъм и елементи на националната архитектура.
Талантливият архитект Заха Хадид никога не престава да учудва с работоспособността си и броя проектите, представени през последната година. Друг пример за продуктивна му работата е проектът на Изследователския център Sleuk Rith в Камбоджа. Това ще бъде комплекс от пет сгради, построени от дърво. За да създадете такава необичайна форма на Центъра архитектът е бил вдъхновен от най-известната културна забележителност на страната – храма на Angkor Wat.
Работата на Центъра ще се фокусира върху изследването и документирането на проблемите на геноцид в Азия. Преди 35 години режима на Червените кхмери, се опитал да изгради „общество на бъдещето“ и е унищожил една четвърт от населението на страната.
В Sleuk Rith планират да има библиотека, архив, аудитории и самият изследователския център. Той ще бъде изграден в непосредствена близост до градската библиотека и Кралския Университета по икономика и право в столицата на Камбоджа Пном Пен. Проектът се финансира от правителството на Камбоджа.
Ученикът на великия архитект Серджиу-Раду Поп не е останал по-назад, той е представил пристанище предназначено за Антарктида.

Панкадж Раракх бизнесмен и местен политик, отпразнува 45 си рожден ден, като си подарил четирикилограмова златна риза, която струва повече от  200 хиляди долара. Раракх е текстилен магнат от град Йеола недалече от Мубай, заработил своите милиони благодарение на шевната си империя.
А има ли по-добър начин да се демонстрира богатството, освен да го носите върху себе си? За това той поръчал да му ушият риза от чисто злато. Дизайна на ризата бил изпълнен от „Bafna Jewellers“.
Ризата била ушита в „Bafna Jewellers“ Мубай от група състояща се от 20 внимателно подбрани майстори, които са работили над нея 3200 часа.
За ризата са използвали чисто злато от 18 до 22 карата, от които са били направени и седемте копчета. И въпреки че е напълно изработени от злато, ризата е гъвкава, мека и удобна, благодарение на вътрешната тънка подплата от плат.
Тя може да се подържа в добро състояние и да се ремонтира, може да се пере и суши, гарантиран е нейният дълъг срок за експолоатация.
– Исках да нося нещо по-специално по време на посещението ми на благодарност за успеха ми в храма Siddhivinayak  в чест на бог Ганеша в Мумбай – е казал Панкадж.
Той винаги е обичал златото, толкова много, че на сватбата си върху него е имало повече злато, отколкото на булка. Той никога не е посетил други сватби, без да надене върху себе си по-малко от 3,5 кг злато, докато съпругата му е от по-скромните – само 40-50 грама.
Панкадж казва, че всяка унция от златото на ризата му е билa взетa под внимание:
– Гарантирам, че още преди да започна да се роят около мен данъчните инспектори, всяко парче злато, ще бъде записано в сметките на фирмата ми“, – е казал той. Милионерът се надява чрез ризата си, да счупи рекорда на своя сънародник Datta Puzha, ушил си 3.2 килограмова златна риза и е попаднал в „Световните рекорди на Гинес“ и неговия местен еквивалент „Книгата на рекордите на Лимки“.

Хиляди християни излезли в защита на църква в Санцзян, узнавайки за намерението на властите да “ реконструира “ храма.
Заради многобройните протести полицията е отцепила пътя към църквата, пожарната и линейки окупирали долния край на улицата.
Изяснило се, че плановете на правителството са да премахване кръста и да направи първия етаж на църквата на обществен паркинг, а на 2-ри етаж на обществената библиотека. За богослуженията, властите планират да пуснат само третия етаж.
Хиляди християни започнали да се събират, за да защити наскоро ремонтирания храма. Призив за защита на църквата се появил в социалните мрежи на интернет.
Християните в Китай са готови и за по-продължителна конфронтация. Хората помнят как през 2000 г. стотици църкви са били унищожени.